Футболистът на ЦСКА Евандро да Силва даде пространно интервю за агенция БЛИЦ. Роденият на 14 януари 1997 година нападател разкри как е започнал да се занимава с футбол, какво обича да прави в свободното си време, както и какъв човек е добрият му приятел Неймар. Бразилецът коментира още престоя си при "армейците" до момента, а също така и повиквателната за националния отбор на своята родина, която получава от Тите. 

- Здравей, Евандро! Ще те помоля да разкажеш за семейството и родното ти място.
- Аз съм родом от щат Алагос, но в момента живея в град Борборема, когато съм в Бразилия. Имам трима братя.

- Как започна с футбола?
- От много малък започнах да играя футбол, откакто се преместих в Борборема, на 10-годишна възраст. Нямах много безгрижно детство, тъй като гонех мечтата си - да стана футболист.. Първият отбор, за който играех на 10-12-годишна възраст, беше Сао Пауло - един много голям отбор. Там се запознах с моя агент, който и в момента движи делата ми. След това отидох в един клуб, който се казваше Бататаис, там ми дадоха шанс. Останах една година там, а след това преминах във Фигерензе. И там изкарах само една година, след което преминах в Гремио. В отбора направих много добри мачове за Кампеонато Паулиста, където има изключително много отбори и футболисти, които се следят. Тогава ме харесаха от Коритиба, а аз реших да отида там. Там изкарах три години при юношите от U15 до U17. Спечелих много титли и след това започнах да играя с мъжете на около 17 години.

- Някой от семейството ти занимава ли се с футбол?
- Моите родители и моите братя са играли футбол, но не успяха да пробият. Играеха само в нашия град. Опитах да помогна на по-малкия си брат, заведох го в Коритиба, където играех доста време, но за съжаление не се получиха нещата.

Winbet - победата е емоция! (18+)

- Женен ли си, имаш ли деца?
- Имам съпруга и дете, което е на година и седем месеца. Запознах се с жена ми, докато бях в почивка в моя град Борборема. Взех я впоследствие при мен по времето ми в Коритиба, защото дистанцията беше голяма. Така взехме решение да заживеем заедно. Тя прие и след време се оженихме, а след това ни се роди и дете. Съпругата ми се казва Аманда, а детето Алиси. Слава на Бог, семейството е всичко за мен, обичам ги. Те ме подкрепят и в добрите, и в лошите моменти. Те са тук, в България.

- Харесва ли ви животът тук?
- Да, да. Ние живеем вече доста време тук. Има само езикова бариера, но това е една красива страна. Спокойно се живее тук. Имате си всичко. Не ми беше трудно да се адаптирам, освен езиковата бариера, за която казах. Но това не е голям проблем. Много съм щастлив, че детето ми ще започне да ходи тук на детска градина. Доста добрия условия има там и съм много доволен.

- Какво най-много ти допада тук, спокойствието, което спомена ли?
- Да, усещам, че е спокойно място. Мога да изляза по всяко време, по което си поискам, защото знам, че всичко ще е наред. Тук не е опасно. Това ми направи впечатление.

- Имате ли домашни любимци?
- Не, не. Нямаме.

- Хобито ти извън футбола?
- Всичко, което правя, когато съм свободен, е да бъда с моето семейство. Иначе обичам да играя на плейстейшъна, когато съм вкъщи. Аз съм човек, който обича спокойствието.

- Какви играеш на плейстейшъна?
- Обичам да играя ФИФА.

- Допада ли ти българската кухня?
- Не съм ходил още в традиционен български ресторант, но храната не ми е проблем. Все пак искам да видя какво представлява българската кухня.

- Обичаш ли музиката, знаеш ли някоя българска песен?
- Нямам проблем с музиката, слушам всякакъв вид. В съблекалнята се слушат всякакви песни.

- Знаеш ли, че бившият президент на Бразилия Дилма Русеф има български корени?
- Не, нямах представа.

- Имаш татуировки по себе си. Символични ли са?
- Да, имам доста. Най-скорошна ми е с лицето на моята дъщеря. Тя най-много ми харесва. Жена ми има същата.

- Тренирал ли си друг спорт?
- О, да. Доста неща тренирах - лека атлетика, баскетбол, хандбал, футзал, волейбол. Навсякъде съм се пробвал. Това ми помага. Не съм много висок, но скачам добре. Това идва от волейбола. Имам по малко от всички спортове.

- Като нападател ли стартира?
- Винаги съм играл като нападател. Даже и във футзала. Идеята винаги ми е била да играя напред, за да мога да вкарвам голове.

- Кой е футболният ти идол?
- В момента за мен е Неймар. Не просто, защото го харесвам като футболист. Аз съм играл с него, тренирал съм с него. Той е човек, който се старае много. Той е просто Неймар. Отвън се вижда по един начин, но той е много смирен, съвсем различен човек е. Близки сме и аз го имам за пример. Има и други футболисти - Меси например. При Неймар, когато тренировката свършваше, той винаги оставаше, за да прави нещо допълнително. Това ме накара още повече да го уважавам.

- Разкажи някоя интересна случка с Неймар.
- Никога не съм мислел, че мога да седна на един диван с Неймар и да играя плейстейшън с него. Това ми беше удоволствие. Той играеше постоянно “Call of Duty” и не успявах да го победя. Играехме и тенис на маса.

- Как се почувства, когато те извикаха в националния тим на Бразилия?
- Всичко е като един филм, който ти преминава пред очите. Минал съм всички юношески гарнитури, а след това ме викнаха в първия тим. Окей, не играх в срещи, но бях на лагери, на тренировки с футболисти на най-високо ниво. Това беше най-големият ми опит в живота. Да съм близо до най-добрите футболисти в света. Беше голямо удоволствие.

- Как се работи с Тите, има ли някакви специфични методи той?
- Философията на Тите е като на много треньори. Той е различен от Микали (б.р. - треньорът, който донесе олимпийско злато на Бразилия през 2016-а). Тези хора работят на 100% за отбора. Искат винаги футболистите да са спокойни. Тите е много добър, той отделя време и за личния живот на футболистите, не само на терена. Той дава всичко от себе си и иска същото от футболистите.- Да минем на ЦСКА. Как се стигна до трансфера ти в отбора?
- Ами играех в Коритиба и един ден моят агент ми каза, че един голям клуб има интерес към мен. Аз вярвам много в него и неговите виждания. Тогава го попитах кой е клубът и държавата. Той ми разказа за България и за ЦСКА. Прецених, че ми трябва ново предизвикателство и реших да приема. Когато прегледах своите условия, седнахме и се договорихме, а 2 дни по-късно вече имах билет за България.

- Как ти се стори вечното дерби с Левски?
- Различно е. Всички дербита са различни. Това е специален мач. Бях много уверен, че мога да играя в такъв мач. Мислех си само, че можем да играем добре, да вкарам гол и да спечелим. Атмосферата от феновете бе страхотна. Доста по-различно е от другите мачове.

- Ти не успя да доиграеш мача заради контузия...
- Да, тя ме изкара за доста време от игра. Това ми беше най-лошият спомен от мача, а дните бяха най-трудните ми в София. Не очаквах такова нещо. Аз исках да помогна на отбора, защото знам, че мога да го направя, но за съжаление се получи тази контузия. Все пак вдигнах глава и продължих напред.

- Усещаш ли разлика между настоящия треньор и бившия?
- Да, има разлика. Философията им е доста различна. С предишния треньор работехме повече за контраатака, по-дефанзивно, с повече дълги пасове към нападателите, но с г-н Пенев работим по-различно - да притежаваме топката повече. Когато загубим топката, веднага да си я върнем. Иска да играем по-атакуващ футбол и агресивен футбол. Разбира се, трябваше ни малко време, за да се адаптираме, но вече започнахме да си вдигаме нивото. В момента сме на по-добро ниво.

- Имаш ли познати в някои от съперниците на ЦСКА?
- Преди не познавах никого. Познавам момчетата, с които сме пътували заедно - бразилците от Левски. Иначе нямаме контакт. Имам познат от щаба на Лудогорец, с когото сме работили заедно в Коритиба. Той е анализатор.

- Най-хубавият ти и най-тежкият ти момент?
- Най-добрият ми момент е, когато на 17 години получих шанс да играя за първия отбор на Коритиба и вкарах в дебюта си. Това и повиквателната за Бразилия са най-хубавите мигове във футбола. Най-тежкият са контузиите и когато не съм получавал шансове за изява. Бях под наем в един отбор и там получих тежка травма, която ме изкара от строя за известно време. Това е може би най-лошият ми момент.

- Целите пред теб и ЦСКА?
- Безспорно е да станем първи. Да донесем титли и да влезем в историята на ЦСКА.

- Какво очакваш от мача срещу Берое в събота?
- Труден мач, но трябва да влезем концентрирани. С много воля, с много дисциплина - това, което изисква треньорът ни. Трябва да използваме шансовете, които имаме. Сега е фазата на плейофите и трябва да сме концентрирани на 100 процента. Един детайл може да направи разликата. Един момент, в който не обърнеш внимание, може да ти изиграе лоша шега. Затова влизаме на 100-120 процента, за да можем във всеки момент да сме подготвени да решим мача.
Звезделин ХРИСТОВ/БЛИЦ СПОРТ