Ще се осмеля да напиша това, което мисля. С ръка на сърцето заявявам, че мнението ми е лично, под ничия диктовка и без да ангажирам никого.
Знам какво ще кажат някои – не избързвай, не вкарвай допълнително напрежение, ЦСКА е загубил първия мач, но има реванш, ЦСКА беше без половината си титуляри и това е причината за негативния резултат 0:2 срещу Левски, нека дадем шанс на треньора и на отбора.
Не. Даже и „червените” да елиминират вечния си съперник, даже и да спечелят купата, пък и титлата, аз ще продължавам да държа на позицията си. А тя е следната...
„Червената” лампа светна в Борисовата градина с пукването на първата футболна пролет у нас. Но никой не я видя. ЦСКА спечели няколко мача благодарение на късмета – срещу Дунав и най-вече срещу Етър, Пирин и Левски за първенство в дъжда. Без игра, без стил „армейците” се добраха до трите точки във въпросните двубои. Тогава съдбата им помогна в последните минути, но после си взе даденото точно когато не трябваше – в Разград срещу Лудогорец. За пет минути ЦСКА пропиля златен шанс. Огромен шанс. И нито Домусчиев, нито Петричев, нито съдията Станислав Тодоров беше виновен.
Тимът окуця срещу Левски и логично загуби. Но хайде да не търсим оправдание в отсъствието на Каранга, Десподов, Жеферсон, Манолев, Барт или в нелепата контузия на Джеси.
ЦСКА има собственик на високо ниво, има най-доброто скаутско звено. Стойчо Стоилов, Дани Ганчев, Велизар Димитров и останалите търсят из Европата и света футболисти и ги намират. Бедна ви е фантазията колко усилия им коства да открият нещо, което хем да не е скъпо, хем и да има потенциал. И въпреки всичко успяват. Дотук – чудесно, прекрасно. Но после топката се прехвърля от тях към треньора. Въпросът е какво прави треньорът с нея.
Уважавам Стамен Белчев за упоритостта му, за работоспособността, за това, че три пъти миналия сезон надигра тотално Левски, спечели две убедителни победи с 3:0 и загуби злощастно с 1:2. Уважавам го, че изведе ЦСКА до второто място. Но само дотук. Което не е достатъчно, за да си начело на такъв отбор. Чакайте малко – публиката постоянно пее: „Вечно да си втори”, ама напоследък кой е вечно втори...
Ама новите попълнения не ставали? Така ли? Категорично не съм съгласен с такива определения. Кой обаче трябва да ги адаптира, кой трябва да ги вмъкне в схемата, кой трябва да ги мотивира, тренира и постави на терена там, където най-добре ще паснат? Кой извършва смените, кой води мача? Треньорът, разбира се. И никой друг. ЦСКА има нужда не само от добър специалист, но и от лидер, от психолог, от водач. От наставник, който, когато трябва, да удари по масата, да угаси и най-малката искрица, тръгнала да избухва в тима. А в ЦСКА, хайде да не си кривим душите, има нещо. Има напрежение в отбора. Ако треньорът не може да го потуши, накъде е тръгнал тогава?
Стамен има последен шанс да го стори. Може да е малък, но съществува. И трябва да се възползва, за да завърши сезона поне с един трофей. Но даже и да успее, ще ме прощава – твърдо смятам, че промяната в ЦСКА е неизбежна.
ЦСКА има нужда от сърце, от силен дух, има нужда от такива хора като момчетата в сектор „Г”. Четох снощи поста на Иван Кюстендилеца във „Фейсбук”, ако можеше, щях не един, а десет пъти да го харесам. Ама публиката не може да слезе на терена и да играе, не може и да води отбора.
В тази връзка питам Божидар Чорбаджийски – ти, млади момко, носиш капитанската лента на ЦСКА. За да я носиш, е нужно да си лидер и да бъдеш железен в напечените моменти. Къде беше Божидар в Разград, където допусна груби грешки? Къде беше вчера срещу Левски, където два пъти увисна при двата гола на Буш? Да, извини се момчето след мача, пое вината върху себе си. Но на ЦСКА му трябват не люде, които се извиняват, а победители.
А за да побеждава, за да печели купи, е задължително до Стойчо Стоилов да се появи и солиден треньор, за да се заформи страховит спортно-технически тандем. Такъв, какъвто в Левски навремето бяха Мъри и Наско.
Писал съм многократно кой е моят вариант. И няма да го повтарям. Всеки ще се сети кого имам предвид...Да, нищо не е загубено. ЦСКА е ранен, но все още е жив. Варианти всякакви – от пълен провал и само калъфки до купа. А защо не купа и титла. В момента последното звучи прекалено химерично.
По-важно обаче е друго – ЦСКА да бъде мощен и силен от следващия сезон. Да бъде като сектор „Г” и вярната си публика. За целта някой трябва да намери НАЙ-ПОСЛЕ липсващо парче от пъзела – силен шеф, силен спортен директор, силно скаутско звено, силен..., силна публика. Когато то бъде открито и поставено, ЦСКА ще има и силен отбор. Евентуално чудо на реванша с Левски не бива да заблуждава никого.... В един добър клуб далновидността е от изключително значение. Което означава само едно – промяна.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
