Душан показа душичката си. Жалка, в която достойнството и честта са схрускани от лакомията. Жалка, която след всяка загуба се извинява на феновете и все пожелава успех на противника, радвайки му се.
Че ЦСКА е имал треньори, които като инати магарета на пост не мърдат, докато не си получат всичко до стотинка, е някак обичайно. Макар че ако Душан има малко морал в празната си душа, ще си тръгне на секундата сам. Туй обаче с извинението и тупането на противника е не само необичайно. Направо е необяснимо за треньор на български футболен колос. Те го млатят, бият, той им се радва и ги тупа по раменете. Невиждан мазохизъм!
Керкез дойде с фанфари, но се оказа, че е керкенез без криле и перушина. При него ЦСКА нито играеше приятен футбол, нито печеливш. Доведе само един футболист, който и за Кукорево не става - Мохамед Брахими. Гонен от тука, гонен от там, накрая - бам в "червения" храм. Е, не. Това вече беше цинично. С Браими и без Браими ЦСКА продължи да куцука и да затъва.
И след като феновете търпяха, търпяха, накрая не издържаха и му поискаха сметката. Снощи, пред маса народ, Керкез е обявил, че подава оставка.
После обаче, по всичко изглежда, като заспал, му се присънили финикийски знаци. Събудил се омаян от шума на парите и запял друга песен. Ама тя ще секне до часове. Защото песента на Керкез с ЦСКА приключи - бавна, грозна, отвратителна, караща феновете да си запушат ушите. Песен, в която се пее за най-некадърния треньор в Борисовата градина за всички времена. Фактите го показват - 1 победа, 4 равенства и 3 загуби.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
