Боряна Калейн е едно от новите момичета в ансамбъла ни по художествена гимнастика. 18-годишната столичанка записа невероятна година, в която спечели редица индивидуални и отборни отличия. Затова и е номинирана в съвместната анкета на БЛИЦ и Министерството на младежта и спорта за най-добър спортист на България до 18 години.

Боряна загатна, че я чака страхотен сезон, след като спечели първото място на обръч в крайното класиране на Световната купа в Баку. Там тя успя да вземе и сребърен медал на Бухалки. Последва бронзове медал от Световната купа в Ташкент.

Заедно с момичетата от ансамбъла Калейн спечели сребърен медал от Световното първенство по София. В "Арена Армеец" талантливата гимнастичка се окичи и с бронзов медал на обръч.

Последва Гран при на Тие (Франция), където Калейн завоюва три медала - бронзови отличия в многобоя, на бухалки и на топка.

Черешката на тортата за Калейн бе Гран при на Москва. Там тя спечели златен медал на топка, сребърен на обръч и бронзов на лента. 

"Щом разбрах, че съм първа, цялата се разтреперих и само се усмихвах. Не можех да повярвам. Дина Аверина дойде и ме поздрави, както и аз нея. Прегърнахме се. Не ми показа по никакъв начин, че е ядосана от победата ми. 

Когато имаш да играеш финали и за всеки от тях има отделно класиране, е най-добре да изключиш мислите за предишните, за да не ти влияят. Да се концентрираш в това, което се случва в момента", разказва за златния медал Калейн.

През годините тя успява да преодолее три счупвания на крака си - на едно и също място всяка година. 

"Първата контузия бе най-тежка. Тогава бях на 13 г. Случи се по време на състезание в Румъния. След това претърпях две операции и осем месеца се възстановявах. В онзи момент майка ми го прие по-тежко от мен. От следващите две счупвания успях сравнително бързо да се върна във форма - за по 2-3 месеца. Втория път стана по време на тренировка, а третия - преди световната купа в София на края на упражнението на последното съчетание. И трите пъти стъпих накриво от засилката на един скок - известно време ме беше страх и почти никога не скачах с пълна амплитуда, но вече преодолях опасенията си и го правя", спомня си Калейн за тежките мигове с контузиите.