Петър Лесов е един от най-ярките светила в българския и световен бокс. Роден е на 12 септември 1960 г. в град Раковски, където започва да тренира на 14-годишна възраст под ръководството на прочутия търсач на млади таланти Любен Гаджев. В националния отбор за формата му се грижи Николай Джелатов, с когото постига всичките си успехи на ринга. Петър Лесов е многократен републикански шампион и трикатен носител на купа "Странда". В колекцията му има още олимпийска титла и два златни медала от Европейско първенство. През последните 4 години бе старши треньор на националния отбор, откъдето е освободен от новите шефове без убедителни аргументи. След отстраняването му отказа да коментира в детайли, но се закани да се наспи, докато поеме към следващото предизвикателство. Петър Лесов прие поканата на ШОУ за интервю, след като остана извън бокса.
- Г-н Лесов, наспивате ли се обилно след раздялата ви с националния отбор?
- Какво да ви кажа - не е лесно. Но почивката ми започна и държа поне три месеца да не се занимавам с треньорска дейност. Имам отворена оферта от Индия и вероятно ще я приема, но всичко ще се изясни след Нова година.
- Изглежда горчилката от уволнението още ви държи?
- Вечни треньори няма, но в моя случай получих удар под кръста, както се казва в нашия спорт. Да сме живи и здрави най-важното, пък горчилки и обиди ще преглътнем. Аз не искам да говоря срещу новото ръководство на бокса, защото не е етично. Нищо че се разделихме, давам им кредит на доверие. Нека да видим какво ще направят. Доста бизнесмени влязоха в управлението, но
- Какво да ви кажа - не е лесно. Но почивката ми започна и държа поне три месеца да не се занимавам с треньорска дейност. Имам отворена оферта от Индия и вероятно ще я приема, но всичко ще се изясни след Нова година.
- Изглежда горчилката от уволнението още ви държи?
- Вечни треньори няма, но в моя случай получих удар под кръста, както се казва в нашия спорт. Да сме живи и здрави най-важното, пък горчилки и обиди ще преглътнем. Аз не искам да говоря срещу новото ръководство на бокса, защото не е етично. Нищо че се разделихме, давам им кредит на доверие. Нека да видим какво ще направят. Доста бизнесмени влязоха в управлението, но
парите са
много кът,
не стигат и не стигат. Ако федерацията не си осигури спешно генерален спонсор - боксът ни е обречен.
- Кой ви нанесе "ударите под кръста"?
- Свои, разбира се. То и затова боли повече от такива удари. Боксьорите не са пеперуди и е редно да са с други характери, но случи се. Кубрат Пулев - Кобрата и Спас Генов направо ми стържеха нервите. В началото се опитвах по-строго да опитвам, после се нагаждах, говорех им. В общи линии владеех ситуацията, но те слушаха повече външни хора. Спас Генов например ми викаше в очите: "Абе ти си луд, докога ще ни търпиш с Кобрата. Що не вземеш да си тръгнеш?" С тези две момчета няма оправия просто. С внимание им помагах, с пари, с какво ли не, а те ми забиха ножа в гърба.
- С пари?
- Кой ви нанесе "ударите под кръста"?
- Свои, разбира се. То и затова боли повече от такива удари. Боксьорите не са пеперуди и е редно да са с други характери, но случи се. Кубрат Пулев - Кобрата и Спас Генов направо ми стържеха нервите. В началото се опитвах по-строго да опитвам, после се нагаждах, говорех им. В общи линии владеех ситуацията, но те слушаха повече външни хора. Спас Генов например ми викаше в очите: "Абе ти си луд, докога ще ни търпиш с Кобрата. Що не вземеш да си тръгнеш?" С тези две момчета няма оправия просто. С внимание им помагах, с пари, с какво ли не, а те ми забиха ножа в гърба.
- С пари?
- Да, да... И с пари съм им помагал, ама хайде да не изпадаме в подробности.
- Няма начин. За читателите на “ШОУ” не трябва да има скрито-покрито. Парите, които сте им давали, един вид спонсориране ли беше или методика за послушание...
- Имам малък бизнес и финансовата възможност да си получават навреме заплатите. Аз един вид спонсорирах федерацията. Плащал съм и много лагери, възстановителни, пътувания и какво ли не. Но ще отбележа, че старият президент на бокса Марин Димитров ми възстанови всичко до стотинка. По мое време освен треньорите само двама от боксьорите получаваха заплати и то от Министерството. Сега се очертава още двама да взимат заплати - Георги Андонов, който се върна втори от Европейското, и Стефан Иванов, завършил пети. Трудни времена настъпиха, криза е навсякъде. Но ме разберете правилно, аз не се оплаквам за раздялата с националния отбор.
Има много
по-лоши неща
в живота
Ето например Цачо Андрейковски, бивш капитан на ЦСКА и националния отбор, е ни в клин, ни в ръкав. Набързо загуби три деца. Едното почина, другото се хвърли от 10-ия етаж и жена му пометна. Сега Цачо си е взел малка къща в Пасарел и живее като скот. Това е загуба. Това е човешко нещастие. Моето бледнее пред това на Цачо. Така че, гледам по философски на нещата.
- Има ли вероятност да се отдадете на бизнеса си и тотално да зарежете ръкавиците?
- Бизнесът ми си върви и без да го наглеждам. Имам малко стопанство в Раковски, което не се нуждае от постоянното ми присъствие. Отглеждаме пуйки, патки и вадим малко пастети от гъши дроб. В тази фирма съм като акционер, не ми пречи да работя в бокса. Същият бизнес, но с много по-голям капацитет развива и братовчед ми Йордан Лесов, който също е бивш шампион. Неговата база е в Оризари, Пловдивско и работите му вървят много. Ако не замина за Индия, ще си отворя една заличка тук в квартал "Слатина". Да тренират хората за здраве и аз да се занимавам с нещо спортно, не за да търся печалба.
- Чувате ли се с Ивайло Маринов и той може да се похвали с успешен бизнес?
- Да, върви му ресторантчето във Варна, има и фитнес. Ивайло е най-добрият ми приятел в боксовите среди. Всеки ден говорим по телефона поне по половин час. Той е безспорно боксьор №1 на България за всички времена. Има приблизително еднакви успехи с Даниел Петров-Пинчера, но медалите му са от по-малко състезания. В началото на спортните ни кариери с Ивайло боксирахме в една категория, при 51 килограмовите. За Олимпиадата в Москва през 1980 година той слезе на 48 килограма заради мен.
- Имате ли срещи с него на ринга?
- Пет пъти сме играли за републиканско. Мога да се похваля като сериозно постижение, че общият резултат е 3:2 за мен.
- Има ли вероятност да се отдадете на бизнеса си и тотално да зарежете ръкавиците?
- Бизнесът ми си върви и без да го наглеждам. Имам малко стопанство в Раковски, което не се нуждае от постоянното ми присъствие. Отглеждаме пуйки, патки и вадим малко пастети от гъши дроб. В тази фирма съм като акционер, не ми пречи да работя в бокса. Същият бизнес, но с много по-голям капацитет развива и братовчед ми Йордан Лесов, който също е бивш шампион. Неговата база е в Оризари, Пловдивско и работите му вървят много. Ако не замина за Индия, ще си отворя една заличка тук в квартал "Слатина". Да тренират хората за здраве и аз да се занимавам с нещо спортно, не за да търся печалба.
- Чувате ли се с Ивайло Маринов и той може да се похвали с успешен бизнес?
- Да, върви му ресторантчето във Варна, има и фитнес. Ивайло е най-добрият ми приятел в боксовите среди. Всеки ден говорим по телефона поне по половин час. Той е безспорно боксьор №1 на България за всички времена. Има приблизително еднакви успехи с Даниел Петров-Пинчера, но медалите му са от по-малко състезания. В началото на спортните ни кариери с Ивайло боксирахме в една категория, при 51 килограмовите. За Олимпиадата в Москва през 1980 година той слезе на 48 килограма заради мен.
- Имате ли срещи с него на ринга?
- Пет пъти сме играли за републиканско. Мога да се похваля като сериозно постижение, че общият резултат е 3:2 за мен.
Ивайло е
самороден
талант,
просто няма такъв. Отличен с краката, техничен, повратлив. И най- важното - мислещ боксьор.
- Кой е най-тежкият ви бой на ринга?
- Много кофти беше, когато ме хвърлиха едва 17-годишен при мъжете. Дебютният ми мач направо беше кошмарен. Бих се със сребърния медалист от Олимпиадата през 1976 Георги Георгиев. Тогава на ринга боксьорите нямаха шапки, а ние с Жоро направо си скъсахме главите от бой. Не трябваше да ме изправят точно тогава срещу най-добрия в България, защото можеше да стане беля. В днешно време боевете са много по-различни. Почти предварително се знае кой ще спечели дадена среща, кой ще стане шампион.
- Олимпийската ви титла ли е най-сладката?
- Безспорно, защото я постигнах с много драма. Можех да напусна Москва още на четвъртфинала, защото подцених мексиканеца Морена. В първия мач бих Рамерис от Никарагуа, който дойде и ми каза, че мексиканецът е много крив. Така и се оказа на ринга. Присъдиха ми 4:1, но ако беше 3:2, щеше да последва жалба и като нищо можеха да ми присъдят служебна загуба. На финала вече знаех, че Виктор Мирошиченко няма да издържи до края на срещата. Руснакът беше целият в аркади от предишните си боеве и мачът ми с него бе прекъснат, защото го разцепих във втори рунд. Така станах олимпийски шампион. Наскоро се чух с Виктор, който се оплака, че месарският му бизнес замира. Видях се на Световното и с Рамирес и един от бившите боксьори и сега шеф боксовата федерация на Индия. Именно този човек напира
- Кой е най-тежкият ви бой на ринга?
- Много кофти беше, когато ме хвърлиха едва 17-годишен при мъжете. Дебютният ми мач направо беше кошмарен. Бих се със сребърния медалист от Олимпиадата през 1976 Георги Георгиев. Тогава на ринга боксьорите нямаха шапки, а ние с Жоро направо си скъсахме главите от бой. Не трябваше да ме изправят точно тогава срещу най-добрия в България, защото можеше да стане беля. В днешно време боевете са много по-различни. Почти предварително се знае кой ще спечели дадена среща, кой ще стане шампион.
- Олимпийската ви титла ли е най-сладката?
- Безспорно, защото я постигнах с много драма. Можех да напусна Москва още на четвъртфинала, защото подцених мексиканеца Морена. В първия мач бих Рамерис от Никарагуа, който дойде и ми каза, че мексиканецът е много крив. Така и се оказа на ринга. Присъдиха ми 4:1, но ако беше 3:2, щеше да последва жалба и като нищо можеха да ми присъдят служебна загуба. На финала вече знаех, че Виктор Мирошиченко няма да издържи до края на срещата. Руснакът беше целият в аркади от предишните си боеве и мачът ми с него бе прекъснат, защото го разцепих във втори рунд. Така станах олимпийски шампион. Наскоро се чух с Виктор, който се оплака, че месарският му бизнес замира. Видях се на Световното и с Рамирес и един от бившите боксьори и сега шеф боксовата федерация на Индия. Именно този човек напира
да замина там и
да поема техния
национален тим
Може и към Полша да хвана, защото сме в добри отношения с Хенрик Средницки. И с него се знаем от ринга, а после той направи няколко титли в професионални бокса под ръководството на моя треньор Николай Джелатов.
- Имате много титли, но не сте ставали световен шампион?
- За Световна купа имам злато, но на световни първенства нямам успех. Участвал съм само веднъж, в Мюнхен през 1982 година, където паднах още в първата си среща. На другото световно след четири години вече не се състезавах.
- Защо се отказвате от активна състезателна дейност едва на 25 години?
- Разболях се от хепатит и се наложи да спирам. Просто трябваше да прекъсна.
- Има много спортисти, които продължават кариера след заболяване от хепатит...
- Вижте, там тогава се случиха едни други неща. Направо бях принуден да се откажа, макар и толкова млад. Аз се готвих за Световното през 1986 година за моята категория "муха". Свалих си килограмите, бях напълнял малко, но ми наредиха да боксирам при 54-килограмовите. Искаха да ме сложат в категорията на Александър Христов, а той не можеше нито да качва, нито да сваля. Въобще станаха едни неща...Не исках да прецаквам Сашо, който по-късно показа, че е много голям боксьор и спечели толкова много титли.
- Закачили сте ръкавиците, за да отворите път на Александър Христов? Правилно ли съм разбрал?
- Такива бяха времената. Не е героизъм от моя страна, ако това имате предвид, но аз не съжалявам, че се случи така. Сашо направи изключителна кариера.
- Имате много титли, но не сте ставали световен шампион?
- За Световна купа имам злато, но на световни първенства нямам успех. Участвал съм само веднъж, в Мюнхен през 1982 година, където паднах още в първата си среща. На другото световно след четири години вече не се състезавах.
- Защо се отказвате от активна състезателна дейност едва на 25 години?
- Разболях се от хепатит и се наложи да спирам. Просто трябваше да прекъсна.
- Има много спортисти, които продължават кариера след заболяване от хепатит...
- Вижте, там тогава се случиха едни други неща. Направо бях принуден да се откажа, макар и толкова млад. Аз се готвих за Световното през 1986 година за моята категория "муха". Свалих си килограмите, бях напълнял малко, но ми наредиха да боксирам при 54-килограмовите. Искаха да ме сложат в категорията на Александър Христов, а той не можеше нито да качва, нито да сваля. Въобще станаха едни неща...Не исках да прецаквам Сашо, който по-късно показа, че е много голям боксьор и спечели толкова много титли.
- Закачили сте ръкавиците, за да отворите път на Александър Христов? Правилно ли съм разбрал?
- Такива бяха времената. Не е героизъм от моя страна, ако това имате предвид, но аз не съжалявам, че се случи така. Сашо направи изключителна кариера.
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
