Нападателят на Дунав Бранимир Костадинов разказа пред сайта "thestarstribune.bg" за сезон 2016/2017, когато "драконите" направиха своя повторен дебют в елита. Русенци влязоха в Първа лига и още през първия си сезон успяха да стигнат до участие в Лига Европа.

Ето какво разказа Костадинов за тази незабравима за него и за Русе година: 

"Сезон 2016/17… Една от най-вълнуващите години за мен, а и може би за всеки човек от Русе и привърженик на футбола… поне от 40 години насам. Моментите бяха много, но няколко изпъкват над всички – победите над Лудогорец и ЦСКА, равенствата с шампионите и с Левски, 4:3 срещу Локомотив в Пловдив и, разбира се, първият домакински мач на Дунав в Русе отново срещу Локо (Пловдив), който се игра пред около 15 000 русенци, близо година след началото на ремонта на стадиона.

Мачът с ЦСКА, в който аз не взех участие заради счупена скула, но бях на трибуната на стадиона в Разград, на който домакинствахме до приключване на ремонта на Градския стадион в Русе. ”Лудогорец Арена” беше пълен… с наши фенове и хора от Русе! 2:0… Уникална емоция, отборът летеше по терена, бяхме като един юмрук във всеки един мач! Отбор, който беше свикнал да побеждава от времето му в “Б” и “В” Група, изграден колектив, уникално чувство!

Никой не ни вземаше под внимание, всеки смяташе, че всичко е временно, а победите са случайност!

Мачът с Локо (Пловдив) вкъщи… Уникален! Излизаме за пръв път в Русе от почти година насам, а градът не беше гледал футбол от първото ниво на България от 25 години. Още на загрявката имаше 5-6000 души, всички пея, скандират и подкрепят нас, футболистите! Даваха ни криле! А адреналинът? Адреналинът бе достатъчен да излезем и да изиграем два мача наведнъж! Мачът започва, близо 15 000 ни подкрепят. Беше като на филм… 10-ата минута. Карагерен стреля, вратарят избива, но топката попада на крака ми… гол! Стадионът сякаш ще падне… Незабравимо! Вкарах още един гол в края, но за съжаление този мач завърши 3:2 за Локомотив.

Не мина много време и взехме своя реванш в Пловдив. Всички бяха на високо ниво отново, а контраатаките ни бяха смъртоносни. Мачът завърши 4:3 в наша полза, което до голяма степен ни бетонира на 4-то място в Първа лига. Мачовете ни с Лудогорец бяха по-специални, не само защото имахме възможност да домакинстваме на техния стадион близо година, а и защото бяха шампион на България! Голове, емоции…! Като започнем с първия мач, завършил 5:3 за тях, минем през 2:2 в Разград и още едно 2:2 в Русе.

Мачът обаче, който никой никога не беше очаквал, а и може би ние самите също, беше победата с 1:0 срещу тях и то в Разград. Беше момент на много сгъстен цикъл, бяхме изиграли 5 мача, загубихме глуповато от Верея за Купата на България, имаше много умора и малко напрежение от издънката ни в Стара Загора. А идваше мач с Лудогорец…

Треньорът Веско Великов ме повика, за да ме попита дали съм изморен, защото беше замислил да даде почивка на няколко човека в този мач с шампиона. Капитанът ни Дидо Димов на скамейката, Миро Будинов на скамейката, а Петър Патев, който е централен защитник, беше заформил тандем в центъра на терена със Самир Аяс в този мач. И именно вторият вкара и единствения гол в мача… с глава! Знаем колко е висок. Най-ниският на терена вкара с глава, при това не само на Лудогорец, а и на Левски при нашата визита завършила 1:1 на ”Герена”!

Емоциите след мача ни с Лудогорец бяха неописуеми! Биеш шампиона в дома му! Всеки мач с тях беше интригуващ, с много голове и бърз футбол!

Цяла година бяхме на върха на вълната! Бяхме уникален отбор! Играхме макар и закратко в Лига Европа! Отбор, в който имаше момчета, които бяха заедно от “В” Група, играли по селата с отбори, далеч под качествата им! Минали през “Б” група, смачквайки всички отбори там, до това да бъдеш лидер в “А” група до 10-тия кръг (ако не бъркам), да играеш като равен с равен с най-силните, да пишеш история!

Да, това остава в миналото, но винаги ще се радвам, че успях да изживея тази емоция с отбор без претенции, отбор с позабравено име в групата на майсторите, с отбор, който постигна нещо направено преди 40 години – да играе в Европа! И аз бях част от тази история. Със сигурност това е по-сладко чувство, отколкото да стигнеш до този успех с далеч по-традиционен отбор в България! В тази година романтиката във футбола ни се беше върнала! Дунав я върна…".