Новото звездно попълнение в селекцията на ЦСКА Стефано Сенси съобщава доста любопитни неща за кариерата си и трудностите, през които е преминал в интервю за „Гадзета дело Спорт“. 30-годишният халф е потърсен заради силните му изяви в Антортозис, а изявлението му пред Спортната библия, както е в Италия е известно изданието, излиза на 30 април 2026 г.

„Футболист, който никога не се крие“. През октомври 2019 г. Стефано Сенси така е описан в испанските медии. Само месец след началото на първия си сезон в Интер той прави невероятен мач на „Камп Ноу“. Барселона и Манчестър Сити са готови да се сбият за него, но приказката за Стефано свършва само четири дни след мача срещу Меси. Интер – Ювентус, 34-а минута. Сенси вдига ръка и иска смяна. След това няма да се завърне същия, сполетян от серия контузии, които го принуждават да напусне Милано и потърси щастието си другаде. Това гласи уводът на към интервюто на журналиста Франческо Калви от „Гадзета дело Спорт“.

- Стефано, намери ли себе си в Кипър?
- Добре съм и се забавлявам, наистина имах нужда от това. Играя по 90 минути на мач, физически съм на върха и се сприятелих с много кипърци. А и публиката е много гореща, докато треньорът е… Каморанези. Той дойде тук по време на сезона. Не го познавах – открих добър човек и голям специалист. След месеци, прекарани само в говорене на английски, благодарение на него си припомних италианския.

- Липсва ли ти Италия?
– В този момент не, имам преживяването, което исках. Чувствам се добре, защото живея в Ларнака, най-спокойния град в Кипър. Аз съм спокоен човек, не изпитвам нужда да купонясвам. Разбира се, да пристигна тук след седем години в Милано беше странно.

- Какво означава за теб престоят в Интер?
– Много красив спомен, постижение, което ме направи горд. Още мисля за деня, в който ме купиха. Бях на почивка във Форментера и агентът ми неочаквано ми се обади, за да ме свърже със спортния директор Пиеро Аузилио. Краката ми трепереха и вече знаех, че в моето селце всички ще се гордеят с мен.

- Започна с три гола и четири асистенции в първите шест мача…
– Първият месец беше невероятен, но тогава не осъзнавах какво се случва. Отиваш на базата, играеш, шегуваш се със съотборниците, връщаш се вкъщи и се посвещаваш на семейството – времето лети. Ако обаче се върна към това как играх в Шампионската лига срещу Барселона, ме побиват тръпки. Израснах, гледайки Шави и Иниеста, изнесох спектакъл на техния „Камп Ноу“ (б.а. – загуба с 1:2 в ШЛ на 2 октомври 2019 г.). Това беше най-красивият момент в кариерата ми.

- След онзи мач Барселона и Манчестър Сити започнаха да те следят. Можеше ли да играеш в клубове от такова ниво?
– Да, със сигурност. Ако такива отбори те следят, значи са видели в теб нещо специално. Но после се случи това, което се случи, и не мога да направя нищо.

- Да дадем контекст – четири дни след прекрасния мач, който изигра на „Камп Ноу“, получи първата от дълга серия контузии. Какво стана?
- Играехме срещу Юве, контузих адуктор. Изглеждаше като травма като всички други. И всъщност беше така. Но веднага след това имах друг проблем, после още един и още един. Сюрреалистична ситуация, която продължи година и половина. Така лошите мисли взимат надмощие.

- Наистина ли искаше да спреш с футбола?
– Да, но жена ми ме убеди да продължа и да не хвърлям кърпата. Ако можех да се върна назад, щях веднага да потърся спортен психолог. Преди три години намерих такъв и днес не мога без него. Помислете: контузваш се многократно, връщаш се към тренировките и винаги те е страх от нова травма. Или се случва обратното – натискаш прекалено много, защото искаш да се върнеш на върха, и може би получаваш разкъсване. Нужен е правилният баланс. Спортните психолози са важни, но футболистите трябва да свикнат да им се доверяват.

- През 2021 г. Манчини те искаше в националния отбор, който спечели европейското първенство. И там обаче беше принуден да се откажеш…
– Дължа му много. Националният отбор не е за всеки, но Манчини ме повика още когато бях в Сасуоло. Пусна ме титуляр на мястото на Жоржиньо, усещах доверието му. За съжаление се контузих в последния кръг от първенството, но селекционерът ми каза все пак да отида в Коверчано, за да опитам да се присъединя към групата. Не успях да се възстановя и не спечелих Европейското. И все пак точно в онзи момент започнах да правя обрат.

- Как?
– Говорех за моята ситуация с някои приятели и чух да споменават „Победната точка“ – книгата, в която Джокович обяснява колко е страдал и как е успял да реши физическите си проблеми. Купих я и докато я четях, се припознах в него и започнах да го имитирам. Ядях само храни без глутен и лактоза, избягвах захарите. За кратко време се почувствах във форма и действително контузиите станаха много по-редки.

- Въпросът „какво щеше да стане, ако“ идва сам. Без контузиите къде щеше да бъде Сенси днес?
– Трудно е да се каже, случиха се много неща. Може би в Барселона или в Манчестър Сити, или още в Интер.

- А смяташ ли, че все още има време да се върнеш толкова силен?
– Качеството не изчезва от днес за утре, така че мисля, че да. Сега се чувствам добре и играя постоянно, вярвам, че бих могъл да кажа думата си и на много високо ниво.