Футболът започна своето завръщане, след като почти по цял свят му беше дръпната ръчната спирачка заради пандемията от коронавирус. Беларус, Тайван и Никарагуа бяха големите „смелчаци“, които продължиха да играят, въпреки че светът се тресеше от ужасяващи новини за все повече смъртни случаи. Два месеца мачове не се играха в най-гледаните клубни шампионати в Европа. Толкова дълга футболна пауза на Стария континент не е имало от края на Втората световна война. Сега рестартът на Царя на спортовете най-сетне се състоя. Първи желязната завеса на изолацията вдигнаха в Германия.

Затова БЛИЦ СПОРТ ще ви разкаже за начина, по който най-силните първенства в Европа са били подновени след края на предишното си голямо прекъсване. Ще научите защо стотици футболни клубове са разформировани и защо четири години Манчестър Юнайтед играе домакинските си мачове на стадиона на големия градски съперник Манчестър Сити.

ГЕРМАНИЯ
Започваме с Германия, тъй като именно там настъпи чаканото завръщане на Цар Футбол. Немският спорт, както и цялата страна, в следвоенните години започват от нулата. Германската територия е в ръцете на победителките, които прекрояват границите и от пепелта възкръсват две държави – ФРГ и ГДР. От днешна гледна точка е трудно да си представим какъв хаос цари след падането на нацисткия режим. Милиони бежанци от загубените немски територии, загуба на цели области, разруха, глад и огромна финансова криза. Но дори и в такива условия германците не се отказват от футбола. Още през есента на 1945 г. паралелно със системата на Гаулигите, въведена при управлението на Хитлер, започват да се образуват и Оберлиги. В началото са само три: Южна, Югозападна и Берлинска. След две години към тях се присъединяват Северната и Източната, а след още две години е създадена и Оберлига-ГДР.

През това време съюзниците делят своите сфери на влияние в полуразрушената Германия. Огромни територии са отнемани и връщани под управлението на СССР, Франция, Полша и Чехословакия. Голяма част от местните футболни клубове прекратяват съществуването си. В това число е и Кьонигсберг – четирикратен шампион на своята Гаулига, който е разформирован веднага след края на войната. Регионът попада в съветска власт и започва да се нарича Калининградска област. Форвертс от Глайвиц (днес градът се нарича Гливице) четири пъти печели Гаулига Силезия, но през пролетта на 1945 г. е закрит, след като областта попада под полско управление.

Едновременно с изчезването на стотици футболни клубове от вече бившите немски територии, се разформироват и отбори в самата Германия. В следвоенните години в страната практически липсва редовен транспорт, има недостиг на храна и даже най-именитите клубове едва оцеляват в сложните условия.

Това налага петкратният шампион на страната Нюрнберг, с великия нападател Макс Марлок (на снимката вдясно) в състава си, да приема предложения за приятелски мачове с различни селски отборчета. В замяна „франките“ получават пресни плодове, зеленчуци и месо. След един такъв мач срещу Алтотинг в автобуса на отбора е натоварено живо прасе, което по целия път лежи в краката на футболистите. Друг приятелски мач пък се е провел заради два тона въглища.

Освен храната и транспорта, съществувал и дефицит с футболната екипировка. Известни са случаи, когато тим спуква топката си по време на тренировка и в следващите дни провежда занимания без кожено кълбо. По това време много отбори започват да играят с червени райета, върху които на най-различни места може да се видят необичайни кръпки. Обяснението е много просто. Складовете на фабриките са били пълни с ненужни вече знамена и банери с нацистка символика. Именно те са преработвани за нуждите на футболистите. Самите стадиони са в ужасно състояние. На места трибуните са укрепвани с надгробни плочи, но недостигът на строителни материали и работна ръка оставал огромен проблем.

Въпреки всички проблеми е проведен сезон 1945/46 на Южната Оберлига, а шампион става Щутгарт. Е, всяка седмица има огромни промени в съставите на отборите, тъй като футболисти се връщат от плен или бивали изписани от болниците след лечение на военните си рани. Целият този процес продължава до началото на 50-е години.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

През септември 1947 г. общонационалният шампионат се завръща в Германия. Участват отборите от четири Оберлиги. Клубовете от петата (Югозападната) трябва да изчакат още една година до включването си в първенството заради проблемите с френската временна администрация. Победителите от всяка Оберлига (или избран от британската и френската окупационни зони) се класирал за националния шампионат, където се играе на елиминации. За финала се класирали Нюрнберг с Макс Морлок и Кайзерслаутерн, който разполагал в състава с Фритц и Отмар Валтер. На 8 август 1948 г. Нюрнберг печели с 2:1 и става първият следвоенен шампион на Германия.

„Нюрнберг беше разрушен. Много хора живееха в землянки и руините на сградите, но се гордеехме с нашия отбор. Заедно с футболистите се прибрахме от Кьолн с влак, а гарата играчите бяха посрещнати от огромна тълпа. Имаше около 50 000 човека. Играчите излязоха от вагона, а аз бях поразен от състоянието им. Някои бяха мъртвопияни. Част от тях все още държаха бутилки в ръцете си, а един от тях падна от колата, с която ги возеха из града“, пише Улрих Хесе в книгата си „Гол! Историята на немския футбол“.

На 31 март на същата тази 1948 г. се случва още едно събитие, повлияло не само на германския, но и на световния футбол. В красивото градче Херцогенаурах посред нощ избухва семейна свада, след която един от братята Даслер завинаги напуска семейния дом, пресича река Аурах и създава собствена компания в другия край на града. Така още преди разделянето на Берлин на източен и западен, един германски град е разделен надве. В едната половина е разположена фабриката „Пума“ на Рудолф Даслер, а в другата господства „Адидас“ на Адолф Даслер. Двамата братя не си проговарят до смъртта си.

АНГЛИЯ
Първият следвоенен турнир за най-стария футболен трофей в света – ФА Къп, започва през септември 1945 г. Всички мачове – от първия до шестия кръг, се играят на разменено гостуване. Това е така,тъй като до възобновяването на първенството има още една година, а Футболната асоциация дава право на клубовете да спечелят пари с организирането на срещите.

Това е особено важно за тези, чиито стадиона са пострадали от немските бомбардировки. Затова и до 1949 г. Манчестър Юнайтед домакинства на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити, тъй като „Олд Трафорд“ е почти разрушен. Затова право „червените дяволи“ плащат наем и процент от продадените билети.

По същия начин пострадват около 20 от най-големите стадиони в Англия. Много от мачовете се играят на полуразрушени или строящите се съоръжения. Най-интересен се оказал четвъртият кръг, тъй като след него отпадат трите отбора, заели призовите места в първия следвоенен шампионат. Престън елиминира Манчестър Юнайтед с общ резултат 3:2, Чарлтън разбива Уулвърхемптън с 6:3, а Болтън отстранява бъдещия шампион Ливърпул с 5:2.

Войната се отразява не само на футболната инфраструктура, но и върху характера на хората. Отношението към смъртта вече е съвсем различно. Злобата и безразличието, изградени в мнозина в страшните военни години, довеждат до най-голямата трагедия в историята на британския футбол. При стълпотворение на „Айброкс“ през 1971 г. загиват 66 човека.

На 9 март 1946 г. в шестия кръг на ФА Къп Болтън приема Сток Сити. Както и повечето стадиони в страната, домакинското съоръжение на Болтън е в плачевно състояние. Железните части на някои от трибуните са реквизирани от Министерството на снабдяването, а други са разграбени от хората и изглеждат като каменни колони, покрити с мръсотия. По това време зрителите на купуват билетите на каси, а плащат таксата за вход директно на входовете. Част от вратите обаче били затворени още през 1940 г., но въпреки това при тях се събира огромна тълпа. Невъзможно било да се преброят всички, които пристигнали на стадиона и всички входове били заключени 20 минути преди началото. Останалите отвън се отправили към източната трибуна, където прескачали оградите и започнали да си търсят места.

В първия мач Болтън спечелил с 2:0 и всички искали да видях как отборът им ще се класира за полуфиналите. Според свидетелствата са присъствали 70 000 зрители, но това е изключително условна цифра, тъй като според други източници се посочват 85 000. Малко след началния сигнал започва сбиване и част от зрителите нахлуват на терена. Мачът е спрян, а полицаите започнали да връщат хората по трибуните. В този момент се срутват оградите на двете горни нива. Огромна тълпа започва да притиска и тъпче седящите на долните равнища. Мачът отново е прекратен, а съдията прибира двата отбора в съблекалните. През това време полицията прогонва зрителите от източната трибуна, а телата на мъртвите нарежда край терена. Ранените са откарани в болница, страничната линия е боядисана отново, а следите от кръв са посипани с пясък. След това играта продължила и завършва при резултат 0:0. Великият Стенли Матюз, първият носител на „Златната топка“, по това време е играч на Сток Сити и признава, че три дни след мача не е спал и доиграл срещата на границата на истерията.

На финала на ФА Къп през 1946 г. на „Уембли“ се събират 100 000 зрители, за да гледат Дарби Каунти и Чарлтън. Най-интересното се случва в 85-ата минута, когато защитникът на лондончани Бърт Търнър си вкарва автогол, но почти веднага след това изравнява. Стига се до продължения, в които „овните“ вкарват три попадения и печелят трофея.

На 31 август 1946 г. се възобновява първенството на Англия. Рекорд по посещаемост (61 000 зрители) в първия кръг отчита Челси, който току що е възстановил напълно своя „Стамфорд Бридж“. Шампион става Ливърпул, а четири тима водят ожесточена битка за тилата. Всичко е решено в последния кръг с мача между „червените“ и Уулвърхемптън. Мърсисайдци печелят и финишират на първо място с 57 точки, на една пред Манчестър Юнайтед и Уулвърхемптън. Сток Сити е четвърти с 55. В решителния сблъсък на „вълците“ не успява да помогне и гениалният нападател Денис Уесткът, чиито 38 гола за сезона все още са клубен рекорд. През същия сезон Нюкасъл вкарва 13 гола срещу Нюпорт, което е абсолютен рекорд на втора дивизия.

ИТАЛИЯ
След окупацията на Италия през 1943 г. Серия „А“ е заменена от регионален шампионат. Победител става скромният Специя, получил титлата Почетен шампион на Италия, но не и скудетото. През следващите години първенство не се провежда, а футболът се възобновява със сезон 1945/46, но вместо провеждането на общонационално първенство, страната е разделена на два региона – северен и южен, където се провеждат квалификации и финален шампионат. Причината за това е добре позната в следвоенна Европа – Италия е окупирана от американците и има проблеми с транспорта и възстановяването на футболната инфраструктура.

Според замисъла на организаторите, във всеки регион трябва да се проведе първенство с 14 отбори, а първите четири играят всеки срещу всеки. Всичко обаче се развива по различен начин. Северното и Южното първенство се оказват неравностойни по сила на отборите и качество на играчите. Ако на север играят Торино, Интер, Ювентус, Дженоа, Милан и Болоня (преди началото на сезона с общо 33 шампионски титли), то на юг са Рома, Наполи, Лацио, Фиорентина, Палермо и Ливорно (с общо една титла). Освен това северното първенство лесно попълва бройката от 14 отбора, като се налага да покани само един отбор от старата Серия „Б“ - Сампдория. Южняците обаче едва събират 11 клуба, като шест от тях са бивши представители на втора дивизия.

След 26 изиграни кръга в Северния шампионат за финалния турнир се класира Торино, завършил с голова разлика 65:18, а Милан играе плейоф с Бреша заради еднакъв брой победи, равенства и загуби (по това време головата разлика не се отчита като показател). На юг първото място неочаквано заема Наполи, който е придружен от Бари, Рома и Ливорно. Във финалния шампионат до изненада не се стига. Въпреки феноменалната игра на Ювентус в защита (само осем допуснати гола), атаката на Торино е без конкуренция. „Биковете“ вкарват средно по три гола на мач. В Топ 10 на реализаторите на сезона попадат четирима от Торино – Гулиелмо Габето, Еузебио Кастилияно, Валентино Мацола и Ецио Лоик.

Всички те са част от знаменития Гранде Торино, който печели шампионската титла на Италия пет пъти за седем години. 18 футболисти от този отбор загиват през май 1949 г. при самолетна катастрофа в покрайнините на Торино. Оставащите четири мача от сезона „биковете“ доиграват с младежкия си състав, а съперниците от уважение към загиналите също пускат своите младежи. Торино печели всичките си мачове и става шампион за четвърти пореден път.

ИСПАНИЯ
По време на Втората световна война футболът в Испания не прекъсва. След тригодишно прекъсване заради Гражданската война, първенството на страната е възобновено през 1939 г. В годините на ВСВ Атлетико (Мадрид) и Валенсия печелят по две титли, а Барселона и Атлетик (Билбао) по една. В първия следвоенен сезон първата си и единствена титла печели Севиля.

Нападателната линия на андалусийския клуб Хосе Лопес Мартинес, Рафаел Берокал, Хосе Диас Паян, Гилермо Кампанал и Раймундо Бланко е наричана „Лос Щукас“ по аналогия с немския бомбардировач Junkers Ju-87 Stuka. Преди началото на сезон 1945/46 в отбора, заел десето място на предишния шампионат, се случват няколко промени. Новият треньор Рамон Енсинас, ставал вече шампион с Валенсия, отстранява от стартовия състав четирима ветерани, които според него не работят достатъчно усърдно. Освен това той, за разлика от много свои колеги по онова време, е привърженик на ротациите, за да съхрани силите на основните си играчи до края на сезона. Интригата е съхранена до последния кръг, когато Севиля прави равен с действащия шампион Барселона и в крайна сметка завършва на една точка пред каталунците.

Титлата на севилци се дължи и на това, че друг от основните конкуренти – силният Атлетик (Билбао) на Телмо Сара играе непостоянно. Разбива Барселона с 6:0 и Еспаньол с 5:1 като гост, а у дома сразява Еркулес с 6:0 и записва победи над Реал (Мадрид) и Севиля. Важни се оказват неочакваните домакински загуби от Овиедо и Спортинг (Хихон), както и поражението с 0:4 от Кастейон, който на свой терен размазва със 7:1. Дори и Телмо Сара, притежател на идеалната статистика за националния отбор на Испания от 20 гола в 20 мача, който става голмайстор на сезона не успява да помогне на баските да завършат по-напред от третото място.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
по материали от чуждестранните медии