ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК! 

Тенис легендата Борис Бекер е получил смъртна заплаха във втория затвор във Великобритания, където излежаваше присъда за 2 г. и 6 месеца за укриване на имущество и активи за милиони и съответно неплащане на данъци. Германецът трябваше да обяви фалит.

Той разказа за периода от 230 дни, които изкара зад решетките, преди да бъде освободен предсрочно пред немската телевизия SAT 1. Тя му плати за интервюто половин милион евро.

Първоначално Бекер бе въдворен в лондонския затвор Уондсуърт, а после беше преместен в Хънтърком. В първия пандиз той бил изнудван от убиец с доживотна присъда за пари. Трима други затворници обаче защитили Бекер.

Във втория затвор "колега" заплашил да го убие, като детайлно обяснил по какъв начин. На следващия ден се разкаял и му целувал ръцете.

В друг случай осъден на доживотен затвор убиец ми поиска пари и ме изнудва, че в противен случай ще „ми покаже какво ще последва“.

По време на интервюто Бекер няколко пъти се разплака. Обясни, че е отслабнал 7 кг зад решетките, където за първи път в живота си е почувствал глад. Нямал достъп до алкохол и цигари, което пък по някакъв начин му се отразило добре на здравето.

Особено първият затвор бил ужасно мизерен и тънел в мърсотия. Там присъдите си излежавали убийци, изнасилвачи на деца и наркодилъри.

"Разбира се, че бях виновен. Може би не показах достатъчно разкаяние на подсъдимата скамейка. Нещата можеха да се развият и по-добре за мен, но можеше да стане и по-лошо.

Мисля, че в затвора преоткрих човека в себе си. Този, който някога бях. Научих много тежък урок. Много скъп и болезнен", заяви 55-годишният Бекер, който е трикратен победител на "Уимбълдън".

На репликата на водещия Стивън Гатйен, че изгглежда видимо отслабнал, Бекер отговори „Когато влязох в затвора тежах 97 килограма, а при излизането бях 90. След това обаче качих няколко. От здравословна гледна точка затворът всъщност ми се отрази добре, тъй като там нямаше алкохол. Освен това всеки ден ходех в параклиса и се молех, като това беше едно от нещата, които ми помогнаха да издържа“.

След това бившият №1 се разплака при спомена за деня, в който е бил арестуван. По стечение на обстоятелствата това се е случило на рождения ден на неговата приятелка Лилиан.

„Купих ѝ букет бели рози, но денят се оказа много тъжен за нас. Нещата едва ли биха могли да протекат по по-невероятен и злощастен начин. Адвокатът ми дойде вкъщи около 14:00 ч. Каза ми, че заседателите са взели решение и трябва да се подготвя. С Лилиан и сина ми Ноа се прегръщахме дълго, защото знаехме, че след заседанието нямаше да имаме тази възможност. Моментът на ареста беше брутален. Скамейката на подсъдимия, която е оградена със специално стъкло, се спуска в мазето и от там те отвеждат. Ужасно е“.

„Казах на Лилиан да не се чувства длъжна да ме чака, тъй като не знаех колко време ще остана в затвора. Тя обаче ми отвърна „Недей да говориш глупости!“ Когато пристигнах в Wandsworth, през цялото време гледах пода, тъй като не исках да рискувам да ядосам някой от затворниците зарад това, че съм го погледнал в очите. Беше много мръсно и опасно. Минаваш покрай килия след килия и виждаш всякакви хора: убийци, наркодилъри, педофили, изнасилвачи…“.

„На влизане ме претърсиха обстойно, защото проверяваха за наркотици и части за мобилни телефони. След това ме отведоха да ме снимат. Трагикомичното в случая бе това, че част от полицаите поискаха да се снимат с мен. Беше ме страх от две неща: от килията, която щях да деля с друг човек, и душ кабинките, тъй като и на двете места можеш да бъдеш нападнат по всяко време. Трябва постоянно да бъдеш нащрек. Всички сме виждали по филмите моментите с изпускането на сапуна, но директорът на затвора ме убеди, че всичко ще е наред. Беше много свестен и разбран човек и съм му благодарен за отношението“.

„В Wandstworth няма огледала, за да не можеш да ги счупиш и да използваш стъклата като оръжие. Едва когато ме преместиха в Huntercombe имах възможност да видя как изглеждам и бях шокиран“.

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

На въпроса какви лични вещи е взел в затвора, Бекер отговори „Исках да изглеждам готин, затова си взех горнище с качулка и бейзболна шапка. Всичките ми дрехи бяха черни, защото исках да изглеждам като гангстер. Надзирателите ги погледнаха и ми казаха „Добър опит“ след което ми връчиха сиво долнище и сива фланелка, които обаче ми бяха малки. Казаха ми, че едно от най-важните неща в затвора е да бъдеш незабележим и да не изпъкваш по никакъв начин“.

Германецът разкри и коя е била най-трудната част от ежедневието му. „Когато заключат вратата на килията в 20:00, не знаеш кога ще я отключат отново. В този момент целият ти свят се срива и оставаш сам с мислите си. Бях отчаян и изплашен. Купих си няколко книги, за да имам какво да правя. През почти цялата седмица храната беше една и съща – ориз и картофи. Само в неделя ни даваха месо, най-често пилешко. Един от най-добрите начини да си направиш живота в затвора по-лесен е да имаш работа. Аз преподавах английски и немски. Важно е властите да виждат, че поемаш инициатива и правиш нещо добро, защото това може да намали присъдата ти“.

Бекер разказа, че желание да го посети е изявил най-известният му сънародник на Острова – треньорът на Ливърпул Юрген Клоп. Това обаче се оказало невъзможно. „Няколко месеца след пристигането ми надзирателите ме попитаха дали бих искал някой определен човек освен семейството ми да ме посети. Посочих Юрген Клоп, тъй като двамата сме добри приятели. Казаха ми, че той също е пожелал да дойде, но нямало как да се случи, тъй като бил прекалено известен и се страхували за безопасността му“.

„Имах право на две посещения месечно и трябваше предварително на предоставям имената на властите, за да могат да проверят въпросните хора. Процесът обаче е много бавен. Пръ първото си посещение Лилиан е била шокирана от вида ми, макар че ми го каза много по-късно“.

Бившият №1 разказа как всичките му пари в затвора отивали за сапун, душ гел, паста за зъби и телефонни обаждания. Налагало му се обаче да е доста пестелив, тъй като затворниците получавали само по 7 паунда на седмица.

„Налагаше се Лилиан да разговаря с децата и с агента ми. Веднъж дойде свещеник, когото помолих да се обадя на майка си, тъй като беше Денят на майката в Германия, а не можех да го направя от килията. За щастие, успях да се свържа. Казах на мама, че съм жив, както и че съм добре и няма за какво да се притеснява. Това беше лъжа, естествено, но не исках да я разстройвам“.

Германецът си спомни и как преди месец е отпразнувал 55-ия си рожден ден в затвора. „Получих три торти. Не знам как се случи. Не съм получавал три торти дори когато бях свободен, а какво остава за затвора. Бяха шоколадови и ги споделих със съкилийника си и още няколко души. В затвора е важно да имаш приятели и да споделяте всичко – дрехи, обувки, сол, шоколад. С някои от онези момчета ще сме приятели за цял живот. Когато се борите да оцелеете заедно, това винаги сближава хората“.

Бекер коментира как се е чувствал по време на посещенията на Лилиан и защо не е искал едно от децата му да идва в Wandsworth.

„Много се гордея с децата си. Всички идваха да ме посещават винаги, когато могат, освен най-малкия. Аз поисках така, защото затворът не е среда за 12-годишно момче. Не знаех как ще се почувствам, ако се беше опитал да ме прегърне и надзирателите го бяха спрели. Нямаше да го понеса. Посещенията на Лилиан бяха най-хубавите два часа в седмицата. Никога не съм се съмнявал, че любовта ни ще оцелее. Опитвахме се да разговаряме всеки ден. Тя ми даде сили да издържа“.

В едно от най-ценните притежания на бившия тенисист се превърнала книга, посветена на стоицизма, която получил по време на един от курсовете по философия в затвора.

„Това беше моята лична Библия. Затворът ме направи по-добър човек. Престоят там беше най-кошмарният период в живота ми, но, колкото и странно да звучи, имах нужда от това. Разполагах с достатъчно време да помисля върху грешките, които съм допуснал. Доверих се на грешните хора и станах мързелив, но затворът ми даде втори шанс и ми помогна да прогледна. Сега трябва да продължа по този път. Точно затова смятам, че затворът в крайна сметка ми се отрази добре“.

На въпроса как се е стигнало до съдебните му проблеми, Бекер отговори, че се е отнасял твърде небрежно към финансите си, тъй като парите никога не са били водещ мотив за него.

„Мислех, че мога да се доверя на хората, които бяха в живота ми по онова време. Парите никога не са имало особена стойност за мен. Спечелих първия си милион на 17 години и дори тогава забравих да отида да си ги взема. Можех да си плащам сметките до 2017, след което започнаха проблемите с една частна банка. Ставаше дума за 3,5 млн. евро. Съдът се произнесе в тяхна полза и изведнъж се оказах разорен. Все още имах стабилен доход, но загубих къщата си в Майорка, апартамента в Челси и къщата на родителите ми в Лаймен. Успях да изплатя част от дълговете, но проблемът ми беше, че исках да живея така, сякаш все още съм тенисист. Доходите ми не съответстваха на начина на живот, който исках да водя“.

Шампионът на US Open за 1989 г. си припомни и най-щастливия си ден през последните осем месеца – денят, в който директорът на затвора му е съобщил, че ще може да се прибере у дома.

„Извикаха ме при директора и той ми каза, че ще мога да си тръгна с частния ми самолет. Още предния ден вече си бях приготвил багажа, като подарих някои неща. Сигурно съм оставил 50 книги на библиотеката на затвора. Казах само на най-близките ми, че ме освобождават. Не можех да си позволя да платя за самолета, така че един приятел пое разходите и отлетяхме към Щутгарт. Казах на въпросния приятел, че няма нужда да го прави, но той настоя и уреди всичко. Преди да потеглим обаче властите трябваше да проверят летателния план, за да са сигурни, че няма да избягам в Ирландия или Шотландия. Разбира се, на тръгване отново ме провериха основно. Напъхаха ми фенерче в едно специално място“.

„Когато кацнахме в Щутгарт очаквах медиите да щурмуват летището, но нямаше никого. След това приятели ме закараха до Хайделберг, където отседнах за няколко дни. Изпих първата си бира като свободен човек и ми повярвайте, когато ви казвам, че това беше най-хубавата бира в живота ми. Ядох суши и супа, но нямах голям апетит, тъй като все още не се бях отърсил психически от затвора. Физически също не бях много добре. Посетих двама лекари в Мюнхен, които ме прегледаха основно, сложиха ми няколко инжекции и сега съм добре“.

В заключение Бекер бе попитан дали възнамерява да се ожени за Лилиан и какво според него му е подготвило бъдещето.

„Тя е много добра и умна жена. Помоли ме да не казвам нищо за личния ни живот, но няма как да не ви разкрия, че тя е голямата ми любов и се надявам да сме заедно завинаги. Колкото до бъдещето – надявам се да съм заобиколен от децата си, а може би и от още няколко. Децата са моят водещ приоритет. Всичко, което правя, е за тях. Щастлив и мотивиран съм и се надявам да прекарам остатъка от живота си в мир и свобода“.

„Научих много през последните осем месеца. Категорично съм по-добър очвек, отколкото бях преди затвора. Не мисля, че ще остана в Германия. Може би дори ще напусна Европа. Маями много ми харесва, както и Дубай. В бъдеще ще бъде много внимателен какво разкривам пред медиите“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram! Присъединете се в канала ТУК!