Германският национал Йошуа Кимих е герой на сериал от десет епизода „Йошуа Кимих – Вярвай в себе си“. Документалната поредица ще може да се гледа от понеделник, но само от абонати на услугата „Билд Плюс“ на сайта на популярното германско издание „Билд“. Сериалът е заснет в продължение на две години, а през този период новата звезда на Байерн е бил следван от оператор. В поредицата 22-годишният Кимих говори за ролята на баща си в своята кариера и за взетите уроци по тенис от Томи Хаас. Новата надежда на германския футбол даде интервю за „Билд“ относно поредицата.

- Защо се съгласи в продължение на почти две години да бъдеш следван неотлъчно от журналиста Ян Менделин и камера?
- Прецених, че идеята е много вълнуваща. Тогава не съзнавах колко голям и колко дълъг процес ще бъде това. В началото си мислех: Видеото ще бъде един прекрасен спомен.

- Сега си главен герой на поредица на „Билд“. Гледаш ли сериали като „Игра на тронове“ и „Къща от карти“?
- Честно – не гледам много сериали или шоу телевизионни програми. Ако времето ми позволява, хвърлят поглед върху „Добри времена, лоши времена“ (Gute Zeiten, schlechte Zeiten).

- Пред камерата селекционерът Льов те сравнява с младия Лотар Матеус.
- Аз съм само на 22 години и не знам как е играл Матеус като млад. Когато Германия печели световната титла през 1990 година не съм бил роден. Гледам съм пробива му срещу Югославия на записи.

- Кои са твоите кумири?
- Шави Ернандес и Бастиан Швайнщайгер. Първата футболна фланелка, която имах обаче беше на Томаш Росицки от Борусия (Дортмунд). Бях много впечатлен от Красимир Балъков.

- Росицки и Балъков са класически десетки. Каква беше твоята позиция на терена като юноша?
- Като по-млад участвах предимно в граденето на играта, а не рушенето. Колкото по-високо ставаше нивото, толкова по-дефанзивни ставаха функциите ми. Винаги съм бил халф в сърцето си и по-точно шестица. За съжаление сега играя четворка – бек, но този пост ми дава много възможности за атака.

- През 2013 година не искаше да напускаш Щутгарт заради отбор от по-ниска дивизия.
- Така е, но преминаването в РазенБалшпорт (Лайпциг) ми помогна. Играх във Втора бундеслига и Трета лига. Там се научих какво е мъжки футбол. Тики Така с две докосвания не е приложим там. Футболът в тези първенства е изключително физически. Това познание за футбола и до днес ми помага.

- През 2015 година премина в Байерн. Там на новите се налага да изпеят песен...
- Това се случи при едно турне в Китай. Тогава Рафиня почука с вилица по чашата си и аз помислих, че той ще държи реч. Вместо това ме накара да пея. А избрах „Dieser Weg“ на Ксавиер Найду. Просто този текст беше първият, който ми дойде на ума.

- По време на филма постоянно се чува за теб от други хора: „Кимих не умее да губи“.
- Така. Не обичам за губя. Дори и по време на детските турнири, когато баща ми беше треньор на отбора. Той се отнасяше еднакво към всички играчи. Това, че понякога не играех направо ме вбесяваше. Ако загубехме, бягах от стадиона, за да плача.

- Амбицията и сълзите явно вървят с теб от дълго време?
- Да, така е! Когато бях малък баща ми ме учеше да ритам топката. Когато в двора опитах да шутирам с левия крак винаги падах на земята. Следваше плач. Но не се предадох. Постоянно опитвах – отново и отново, докато в крайна сметка успях. Никога не се предавам. Моето мото е: „Винаги вярвай в себе си“.

- Колко голяма е ролята на баща ти върху футболната ти кариера?
- Имаме прекрасни отношения. Дължа му много. Ако след мач не ми каже нищо, тогава знаме, че не съм играл добре. Винаги намира минуси в играта ми. Като дете имаше мач на Щутгарт, в който вкарах и трите гола за победа с 3:2. Според него това е най-добрият мач, който съм правил до момента.

- Във филма се вижда, че играеш тенис с Томи Хаас и казваш: „Най-после ще имам шанс на корта срещу Мануел Нойер“.
- Ману е много добър. Удря толкова силно, че виждам топката двойна когато идва към мен. В един мач между двамата игра само на бекхенд и направи само една грешка. Трудно е пратиш топката край такъв гигант като него. Заради неговите контузии в последно време, така и не успявам да взема реванш.

- Във всичко ли се състезаваш?
- Да! Ако липсва състезателният елемент, тогава не е за мен.

- Съзнаваш ли, че вече си модел за подражание на много деца?
- Аз лично не го усещам така, тъй като не човек не може да си постави за цел да стане модел и кумир на другите. Радвам се, когато виждам деца да носят фланелки с моето име или да държат плакати със снимката ми и да искат автографи. За щастие в Байерн не ми се налага да плащам за фланелките, които подарявам. Това е разликата с времето в Лайпциг.
Превод на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ

РЕЗУЛТАТИ, ГОЛМАЙСТОРИ И КЛАСИРАНЕ В ГЕРМАНСКАТА БУНДЕСЛИГА - ТУК!