ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 3 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Когато на 16 и 17 декември 1923 г. група ентусиасти основават Българската Национална Спортна Федерация (БНСФ), те едва ли са предполагали, че поставят началото на една институция, която ще надживее превратностите на времето. И понеже всяка една държава бележи своя вековен юбилей във футбола в годината, когато е учредена нейната федерация, затова именно сега ние честваме 100-годишнината на българския футбол.

Един век е много време, през което българският футбол имаше и възходи, но и падения. Първият мач на националния ни отбор е на 21 май 1924 г. във Виена срещу Австрия – 0:6. Седмица по-късно правим своя дебют на голям форум – олимпийските игри в Париж, като отстъпваме достойно срещу Ирландия с 0:1. В периода до 9 септември 1944 г. най-големите ни успехи са свързани със спечелването на Балканската купа през 1932 и 1935 г. Особено впечатляващо е представянето ни през 1932 г. в Югославия. Никой не ни слага в големите сметки, но ние печелим и трите си мача, като най-ценна е победата ни над домакините.

А за посрещането на националите ни в
София и до днес се разправят легенди,

WINBET – Ранно изплащане, Бонус Колонка и още много изненади в Спорт! (18+)

които се предават от поколение на поколение. Влакът спира на всяка гара, а локомотивът е обкичен с цветя. След пристигането в столицата националите ни тръгват с купата пеша до Народното събрание, бурно аплодирани от хиляди. Имената на Асен Пешев, Асен Панчев, Михаил Лозанов, Любомир Ангелов и останалите герои се разнасят от уста на уста, а техен треньор е Павел Грозданов – най-големият ръководител на българския футбол до 9 септември 1944 г. Три години по-късно купата отново е наше притежание, въпреки разразилите се спорове след финалния мач между България и Югославия.

През този период имаме и своите крушения. Именно тогава е регистрирана и най-голямата загуба на националния отбор в историята – 0:13 срещу Испания в Мадрид. След като отказваме участие на първия „Мондиал“ през 1930 г. в Уругвай, отпадаме в квалификациите за следващите две световни първенства.

Началото на периода след 9 септември 1944 г. отново е белязано с поредица от неуспехи, като националите ни инкасират втората си най-голяма загуба – 0:9 срещу Унгария в Будапеща през 1947 г. Малък лъч е своеобразният реванш, който взимаме с победата си над изключителния унгарски отбор през 1948 г. – 1:0 с гол на Димитър Миланов. Отказваме се от участие в квалификациите за „Мондиал-50“ в Бразилия, а 1951 г. е единствената, в която националите ни не изиграват нито един международен мач. След 28 години отново играем на олимпийския футболен турнир във финландския град Котка, като нещастно губим от СССР с 1:2 след продължения. В редовното време нулевото равенство се запазва, а после повеждаме с гол на Иван Колев. Не успяваме да удържим преднината, като отстъпваме след голове на Бобров и Трофимов.

Този ужасяващ сценарий се повтаря и четири години по-късно в Мелбърн.

Отново 0:0 след 90 минути и пак Колев ни извежда напред, но Стрелцов и Татушин ни довеждат до отчаяние.

След като в първите шест световни първенства сме само сред зрителите, слънцето изгрява и на нашата улица по пътя към „Мондиал-62“ в Чили. Стигаме до решителен мач с Франция в София, като само победа ни дава право на трети допълнителен мач с „петлите“ на неутрален терен. Резултатът е 0:0 до 89-ата минута, когато Христо Илиев бележи гола на победата. А малко повече от месец по-късно на стадион „Сан Сиро“ в Милано отново побеждаваме Франция с 1:0 след гол на Димитър Якимов. На световния форум завършваме 0:1 срещу Аржентина, 1:6 срещу Унгария и 0:0 срещу Англия. Печелим първата си точка на световно първенство, а Георги Аспарухов бележи първия български гол на „Мондиал“. По пътя към „Мондиал-66“ в Англия най-сериозният ни съперник е Белгия. Побеждаваме „червените дяволи“ с 3:0 в София, но губим катастрофално в Брюксел с 0:5. Ситуацията се повтаря отпреди четири години, като победата ни над Израел като гости ни отваря вратите към нов бараж срещу Белгия във Флоренция. Този мач ще влезе в историята ни като „Флорентинската епопея“, като с два гола на Георги Аспарухов печелим с 2:1 и отново сме сред финалистите. На Острова обаче попадаме в компанията на световния шампион Бразилия с Пеле и Гаринча, Португалия с Еузебио и Унгария с Алберт, като губим съответно с 0:2, 0:3 и 1:3.

 С огромни надежди тръгваме към третото си поредно участие на „Мондиал“ – в Мексико през 1970 г. Имаме „златно“ поколение от отлични футболисти и този път се класираме за финалите без допълнителен мач. Абсурдната ни подготовка на високопланинската база Белмекен обаче проваля плановете ни. В разредения мексикански въздух нашите имат сили само за едно полувреме, а после отпадат физически. Губим на старта от Перу с 2:3, след като водим с 2:0 и това предопределя и последвалото фиаско. После отстъпваме на ФРГ с 2:5 и едвам завършваме 1:1 срещу Мароко. Критиките в България са унищожителни, но

„научното звено“, което носи главната вина
за крушението, така и не поема отговорност

Четвъртото ни поредно участие на световните финали е във ФРГ през 1974 г. Класираме се убедително, но в мачовете на истината отново отстъпваме – 0:0 с Швеция 1:1 с Уругвай и 1:4 срещу Холандия.

 Следват две неизвинени отсъствия от световния форум, за да се стигне до класирането за „Мондиал-86“ в Мексико. Завършваме 1:1 в мача на откриването срещу световния шампион Италия с гол на Наско Сираков. После регистрираме същия резултат и срещу Южна Корея, а губим от Аржентина с Марадона с 0:2. Благодарение на по-добрата си голова разлика от Унгария за първи път сме на осминафинал. Там обаче губим от домакините с 0:2 и отпадаме. Пак сме сред зрителите за „Мондиал-90“, за да дойде световното първенство в САЩ през 1994 г., което остава завинаги в аналите. Класирането ни става благодарение на двата безценни гола на Емил Костадинов срещу Франция на „Парк де Пренс“. А по американските терени нашите пишат най-славните страници от историята. Започваме с 0:3 срещу Нигерия, но последвалата първа българска победа на „Мондиал“ – 4:0 срещу Гърция, сякаш отприщва неподозирани сили. Побеждаваме Аржентина с 2:0, а на осминафинала елиминираме Мексико след дузпи.

На четвъртфинала детронираме Германия с 2:1
след голове на Христо Стоичков и Йордан Лечков

Чак на полуфинала отстъпваме на Италия с 1:2 след скандално съдийство на френския арбитър Жоел Киниу. Двубоят се играе на 13 юли 1994 година и е най-големият връх в цялата история на националния отбор.

А в последния мач губим от Швеция с 0:4. Завършваме на четвърто място в света, което е най-големият успех в историята на българския футбол. По време на първенството българската нация е обединена както никога досега, като триумфалните автомобилни шествия няма да бъдат забравени. А грандиозното посрещане на националите в София сякаш ни връща 62 години назад в историята след спечелването на Балканската купа през 1932 г.

 Последното ни засега участие на „Мондиал“ е през 1998 г. във Франция, където печелим само една точка и завършваме с унизителното 1:6 срещу Испания. А от този момент досега сме записали шест поредни безуспешни опита да се класираме на най-големия форум.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
(Следва)

Изтеглете мобилното ни приложение БЛИЦ СПОРТ ОТТУК!