През сезон 1975/76 г. мюнхенският Байерн продължава своя триумфален поход в турнира за Купата на европейските шампиони. С петима световни шампиони в състава си (Майер, Шварценбек, Бекенбауер, Герд Мюлер и Ули Хьонес) баварската машина методично преодолява съперниците си и прагматично печели финалния мач, като със своеобразен хеттрик дублира славния Аякс, който също в три поредни години стъпва на европейския футболен Монблан. Съперник на финала е френският Сент Етиен, който тогава е на върха на своята слава...

В първия кръг люксембургският Жьонес служи само за загрявка на баварците. По-сериозен отпор мюнхенци срещат на осминафинала срещу шведския Малмьо. В Швеция Байерн губи с 0:1, а в Мюнхен заличава пасива чак в 59-ата минута от дузпа. Едва 13 минути преди края Торстенсон се разписва във вратата на своите сънародници и отваря пътя към четвъртфиналите. Там съперник е португалският Бенфика, но Еузебио вече не е в редиците на лисабонските орли. На стадион „Луш“ е фиксирано нулево равенство, което се запазва и след първото полувреме в Мюнхен. Развръзката настъпва между 50-ата и 55-ата минута, когато с два гола на Дюрнбергер баварците взимат аванс, а до края головете падат един след друг, за да се стигне до крайното 5:1.

Вече на полуфинала е мадридският Реал, който е под ръководството на югославския специалист Милян Милянич, а в състава му са германците Гюнтер Нетцер и бившият играч на Байерн Паул Брайтнер. На „Бернабеу“ домакините повеждат още в седмата минута чрез Мартинес, но малко преди почивката Герд Мюлер изравнява. През второто полувреме ще се запомни нахлуването на терена на известен привърженик на „белите“ (26-годишен мадридски келнер), който едвам е озаптен от вратаря Майер и втурналите се да му помагат охранители, но въпреки това той нанася юмручни удари на съдията и на Герд Мюлер. Испанците все пак хранят някакви надежди за реванша, но на „Олимпиащадион“ в Мюнхен само половин час е необходим на превъзходния стрелец Герд Мюлер да наниже два гола във вратата на Реал и на практика да предреши крайния изход. Така без фойерверки или изключителна игра, но прецизно и по германски Байерн стига до третия си пореден европейски финал.

А там баварците срещат френския Сент Етиен, който именно в това издание на турнира написва най-славните страници от историята си. Магическото трио Роже Роше (президент), Пиер Гаронер (мениджър) и Робер Ербен (треньор) умело дърпа конците, а в редиците си французите имат отлична сплав от опитни и млади играчи, жадни за слава. Към тях се добавят югославският вратар Иван Чуркович и аржентинският бранител Освалдо Пиаца. Датският Копенхаген Болдклуб е ниско препятствие на „зелените“ в първия кръг. После идва Глазгоу Рейнджърс, който е амбициран да стигне до финала и поради факта, че той ще се състои на стадион „Хемпдън Парк“ в Глазгоу. Този факт обаче не смущава французите, които с голове на Ерве Ревели и Батне (вторият минута преди края) взимат сериозен аванс. Натискът на домакините на реванша среща добре организираната отбрана на „зелените“ и постепенно надеждите за победа започват да избледняват. А те напълно се изпаряват в 63-ата минута, когато Рощо попарва трибуните, а седем минути по-късно отново Ерве Ревели довежда резултата до 2:0 за Сент Етиен. Голът на Макдоналд две минути преди края не може да бъде никакво утешение за шотландците.

На четвъртфинала обаче французите се сблъскват с възходящия отбор на Динамо (Киев), който предишната година е спечелил Купата на носителите на купи и Суперкупата на Европа и сега съвсем логично се прицелва и към най-престижния трофей на Стария континент. Начело на тима е Валерий Лобановски, а в състава му е „Златната топка“ за 1975 г. Олег Блохин. Първият мач се играе в Симферопол поради по-мекия климат в началото на март, където домакините надделяват с 2:0 с голове на Конков и Блохин и съвсем основателно вече гледат към полуфинала. А Чуркович спасява своите от по-тежко поражение. На стадион „Жофроа Гишар“ обаче „зелените“ изиграват един от паметните си мачове, който по драматизъм се доближава до епичния дуел с Хайдук предишната година. Въпреки натиска на французите, нулевото равенство се запазва цели 65 минути и киевчани явно смятат, че нищо не може да им попречи за класирането. Нещо повече – в един момент Блохин умело слаломира в отбраната на съперника, преодолява Жанвион и Лопес, но вместо да стреля или да подаде на свободния Онишченко, той решава още веднъж да финтира Лопес и проиграва златния шанс. Веднага след това Ерве Ревели открива резултата, а осем минути по-късно и Ларке от свободен удар тотално заличава пасива от първия мач. Все пак гостите успяват да удържат бесния щурм на Сент Етиен до края на редовното време. Стига се и до продълженията, в които всяка една грешка се оказва фатална. Така и става – в 107-ата минута Рощо взривява трибуните, отприщвайки бента на радостта. Блохин и компания вече нямат нито време, нито сили да реагират и отпадат от борбата.

На полуфинала съперник на Сент Етиен е холандският ПСВ Айндховен. С гол на Ларке французите взимат минимален аванс у дома, но на стадиона в едноименния град предлагат отлично организирана отбрана, която е много трудно да бъде преодоляна. Непрекъснатите атаки на „филипсите“ са неутрализирани и те така и не достигат до гола, който би ги довел до продължения. Така след като предишната година Сент Етиен отстъпва на полуфинала от бъдещия носител на трофея Байерн, сега за първи път в историята си се класира за финала, където отново го чака баварският колос.

БАВАРСКИЯТ ЖОКЕР ЗА ФИНАЛИТЕ

Импозантният стадион в Глазгоу не се запълва изцяло от привържениците на двата отбора. Този финал е звездният миг за французите точно 20 години след като техните сънародници от Реймс спорят с Реал в първия шампионски финал в историята. "Зелените" са на вълната на ентусиазма, докато срещу тях е прагматичният до мозъка на костите Байерн, който отдавна е прегърнал сентенцията, че целта оправдава средствата. И като игра, и като развой, този финал няма нищо общо с онзи от 1960 г. в Глазгоу между Реал (Мадрид) и Айнтрахт (Франкфурт), който остава завинаги в историята.

Привидно Сент Етиен създава впечатление, че владее инициативата, но баварците държат контрола на мача и не го изпускат до края. Все пак Майер трябва да се намесва при някои опасности пред вратата, но като цяло в срещата няма много сериозни голови положения. Гол на Мюлер погрешно е отменен поради засада. Французите, водени от Сантини и Батне, действат конструктивно, но малко не им достига в завършващата фаза на атаката. Все пак техни удари затрудняват Майер, а на два пъти и гредата спира пътя на топката към мрежата. Щурмовакът Рощо е на скамейката поради контузия и Ербен го вкарва в игра малко преди края повече като отчаян ход, отколкото като реална алтернатива в нападение.

Развръзката идва в 57-ата минута, когато жокерът на Байерн Франц Рот, наречен Бика, от свободен удар намира пролука в стената и въпреки намесата на Чуркович, топката спира в мрежата (моментът на гола на снимката вляво). Именно Рот дава победата на Байерн срещу Глазгоу Рейнджърс на финала в турнира за Купата на носителите на купи през 1967 г. и пак той бележи първия гол в победния шампионски финал срещу Лийдс предишната година. Това вече е напълно достатъчно за немците, които без да блестят с някакви изключителни изяви, спокойно изчакват последния сигнал, за да бъдат за трети пореден път коронясани като шампиони на Европа. „Байерн – шампион на покер” – с такова заглавие излиза френското списание „Мироар дьо футбол“, което се опитва да иронизира баварския успех. Не по-различни са и отзивите в английските вестници, като на Острова още не са забравили как Байерн стига до победата над Лийдс предишната година (при 0:0 на англичаните е отменен първоначално зачетен гол след разговор на Бекенбауер със съдията Китабджиян, а има и две неотсъдени дузпи в полза на Лийдс).

Третата поредна победа на Байерн дава възможност в клубната витрина на баварците да попадне оригинала на шампионската купа – така, както вече я притежават Реал (Мадрид) и Аякс. До следващия успех на Байерн обаче ще мине точно четвърт век... Сега баварците имат в актива си пет шампионски купи на Европа. Срещу тях е Пари Сен Жермен – петият френски отбор, достигнал до финала след Реймс, Сент Етиен, Марсилия и Монако. От всички тях само Марсилия прегръща заветната купа през 1993 г. Парижани изиграват 110 мача, за да стигнат до мечтания финал, с което подобряват рекорда на Арсенал от 90 мача в периода 1971-2006 г.

Байерн или Пари Сен Жермен? Баварците са фаворити, но парижките „милионери“ също имат своите козове...
РУМЕН ПАЙТАШЕВ

12 май 1976 г., Глазгоу
Байерн (ФРГ) – Сент Етиен (Франция) 1:0
1:0 Рот (57)

Байерн: Майер, Хансен, Хорсман, Шварценбек, Бекенбауер, Рот, К.Х. Румениге, Дюрнбергер, Г. Мюлер, У. Хьонес, Капелман
Треньор: Детмар Крамер

Сент Етиен: Чуркович, Жанвион, Репелини, Пиаца, Лопес, Батне, П. Ревели, Ларке, Е. Ревели, Сантини, Сараманя (83 – Рощо)
Треньор: Робер Ербен

ст. „Хемпдън парк“ – 54 000 зрители
Съдия: Палотай (Унгария)

 

FC Bayern Munich vs AS Saint Etienne - Full Match - 1976 European Cup Final by tokyvideo.com