На днешната дата през 1978 година е хвърлена поредната бомба в българския футбол. Скромният втородивизионен отбор на Чепинец (Велинград) изхвърля от турнира за Купата на Съветската армия Левски. „Сините“ тогава са и настоящи шампиони, и настоящи носители на трофея, след като през пролетта на 1977 година постигат дубъл. В тази връзка БЛИЦ Хит ви връща доста назад във времето…

Двата тима се срещат на четвъртфиналите на неутрален терен – в Карлово, родния град на Васил Левски.

Чепинец едва крета в Южната „Б“ група и с малко късмет стига до тази фаза на турнира за КСА. На 1/32-финалите велинградчани отстраняват Ботев (Ихтиман) с 4:2, а после на 1/16-финала отупват с 4:3 и Етър, в чийто състав играе бъдещия треньор Георги Василев-Гочето.

На осминафинала срещу Сливен, игран на 11 февруари 1978 година, става невиждан екшън на стадиона във Велинград.  Чепинец води с 1:0, а 10 минути преди последния съдийски сигнал съдията Димитър Попов вдига втори жълт картон на Цонко Симеонов. Сливенци започват бурен протест. Националът Николай Арабов бута рефера, той пада на земята, след което го гони. Настава огромно меле. Всеки рита, блъска, удря.

Следват жестоки санкции. Чепинец печели 4:0 служебно. Сливен е изваден за 5 години от турнира, Арабов е наказан една година да не играе футбол, няколко играчи са наказани за по 3-4 мача.

След това жребият праща Чепинец при Левски. Така седмица по-късно – на 18 февруари, е въпросният мач, който става исторически.

Двата отбора пристигат ден преди това в Карлово и трябва да са настанени в местния хотел, който е единствен в града. Треньорът на Левски Иван Вуцов обаче иска чепинци да спят на друго място. Става разправия. В крайна сметка Чепинец отива в близкия град Сопот, където нощува.

На другия ден, часове преди двубоя, двата отбора решават да поднесат венци на паметника на Апостола в родния му град по случая 105 години от обесването му.  „Сините“ закъсняват с половин час.

В лагера на втородивизионния тим цари спокойствие. А шофьорът на автобуса Никола Големеев казва на тръгване за Карлово - "Имам чувството, че ще спечелим с дузпи"...

Стадионът е препълнен. Капацитетът му е за 16 000 зрители, но на трибуните има 20 000. Теренът е идеално почистен, времето е прекрасно за средата на февруари.

Левски повежда рано след 30-метрова тупалка на Иван Тишански в 16-ата минута. В 87-ата минута обаче Николай Сестримски-Панса вкарва прекрасен гол, прехвърляйки вратаря Стефан Стайков - 1:1.  На стадиона е почти половината Велинград. Около 8-9 хиляди зрители изригват. Стига се до продължения, в които Чепинец изненадващо доминира. Защитникът на Левски Стефан Аладжов на два пъти чисти топката от голлинията след удари на Сестримски и Благов.

Гол не пада и не стига до дузпи. Велинградчани са като машини. Всичко влиза в целта. Резервата Димитър Енчев от Левски удря гредата, а шутът на Воин Войнов е спасен от стража Тодор Филипов и... чудото е факт. Настоящият носител на трофея и настоящ шампион е аут от Купата на Съветската армия. Хиляди фенове слизат на терена. Треньорите на Чепинец Чолев и Илинов са хвърляни във въздуха. Велинград празнува цялата нощ. Еуфорията е огромна, а автобусът с играчите е посрещнат подобаващо от съгражданите им. Все едно Гай Юлий Цезар се завръща след спечелена славна битка.

В центъра кметът на града Георги Шуманов чете реч. Еуфорията е невиждана и нечувана. Играят се хора и ръченици, свирят гайди до откат.

Из футболния фолклор веднага тръгват лафове: „Кой предаде Левски? Чепинец!“, „Скиорите от гората откъснаха на сините главата“, „Трънлив венец от Чепинец“, „Сините“ на люспи след дузпи“. Но най-колоритният от тях, свързан с игра на думи и името на Чепинец, е: Чеп за Левски, оле!

Бисерите обикалят бързо България и взривяват футболната ни общественост. Навсякъде фенове на ЦСКА захапват тези на Левски, което води до не само до закачки, но и до разправии и скандали.  

Велинградската приказка обаче продължава. На полуфиналите Чепинец се пада с ЦСКА и аха да взриви поредната бомба.  Мачът е един. Играе се на 10 май 1978 година на Националния стадион „Васил Левски“.

Заради слабите резултати в „Б“ група треньорът Борис Чолев е уволнен, нищо че през февруари е отстранил Левски.

Подготовката за полуфинала с ЦСКА се води от помощника му Христо Илинов, а от Ботев Пд за консултанти са повикани Иван Глухчев и Виден Апостолов. „Армейците“ изпускат много положения през редовното време. Пак се стига до продължения. В 115-ата минута ЦСКА повежда с гол на Божил Колев от дузпа. В последната 120-а минута обаче Орлин Кадьов изравнява от пряк свободен удар. 1:1 и отново дузпи. Този път чепинци не успяват.  Пропускат два пъти.

ЦСКА стига до финала, където губи от Марек с 0:1. БЛИЦ СПОРТ

18 февруари 1978,
КСА – четвъртфинал
ЧЕПИНЕЦ – ЛЕВСКИ 1:1
0:1 Иван Тишански (16), 1:1 Николай Сестримски (87)
(4:2 след дузпи)
При дузпите: Енчев - греда, 1:0 Ваклинов, 1:0 Т. Филипов спасява удара на Войнов, 2:0 Кадьов, 2:1 Спасов, 3:1 Л. Филипов, 3:2 Тишански, 4:2 Иванов.
ЧЕПИНЕЦ: Тодор Филипов, Илия Попов (93-Любомир Филипов), Антон Мицев, Йордан Илиев, Никола Кьосов, Димитър Муртин (67-Красимир Симеонов), Орлин Кадьов, Митко Ваклинов, Спас Иванов, Николай Сестримски, Иван Благов. Треньор: Борис Чолев.
ЛЕВСКИ: Стефан Стайков, Пламен Николов, Иван Тишански, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Николай Грънчаров, Воин Войнов, Георги Тодоров (64-Христо Присадников), Йордан Йорданов, Стефан Павлов (77-Димитър Енчев), Емил Спасов. Треньор: Иван Вуцов.
Съдия: Стоян Попов
Карлово, ст. „В. Левски“ – 20 000 зрители.