В рубриката БЛИЦ Архив днес ви предлагаме материал за две паметни световни първенства – първото, състояло се точно преди 90 години, и това в Бразилия преди 70 лета. Любопитното е, че и в двата случая на световния връх стъпва един и същи отбор.
УРУГВАЙ СТАВА ПЪРВИЯТ СВЕТОВЕН ШАМПИОН
Първото световно първенство през 1930 година става факт след родилни мъки. Идеята датира още от 1904 г., но чак в началото на 20-те години на миналия век тя намира последователи в лицето на новия президент на ФИФА – французина Жул Риме. Именно той се превръща в „Бащата на световната купа“, която носи неговото име от 1949 г. Възникват дискусии относно домакинството на първенството. Почти всички кандидати са от Европа, но в крайна сметка натежават аргументите в полза на Уругвай. Малката южноамериканска държава вече е двукратен олимпийски шампион, а през 1930 г. чества 100-годишнината от независимостта си. Специално за турнира се построява нов стадион, носещ името „Сентенарио“ („Стогодишнина“). Освен това домакините обещават да поемат разноските на всички отбори от другите континенти. В крайна сметка в Монтевидео пристигат само четири отбора от Европа – Франция, Белгия, Югославия и Румъния.
Отборите на Франция, Белгия и Румъния пътуват с италианския трансатлантически кораб „Конте Верде“ и след двуседмично пътешествие акостират в уругвайската столица Монтевидео. „Уругвай-30“ е първото и последното световно първенство, за което не се играят квалификации, провежда се само в един град и няма никакви равни мачове. А купата е изработена от парижкия златар Абел Лафльор – висока е 30 сантиметра и тежи 4 килограма, включително 1800 грама злато и се нарича „Златната богиня“ или „Златната Нике“.
Winbet - на един клик разстояние! (18+)
Първият мач е на 13 юли 1930 г., когато Франция побеждава Мексико с 4:1 на малкия и стар стадион „Поситос“, а французинът Люсиен Лоран влиза в историята като автор на първия гол на „Мондиалите“. Един от парадоксите на първенството е, че започва без официално откриване, което все пак се провежда на... петия ден. Именно тогава, на 18 юли 1930 г. Уругвай чества вековния юбилей на независимостта си и побеждава Перу с 1:0 на новооткрития легендарен стадион „Сентенарио“ пред очите на рекордните за времето си 85 000 зрители. Част от тях влизат без билети, а след края хиляди нахлуват на терена и понасят на ръце своите любимци. Белгийският съдия Ланженюс се изгубва в тълпата, която го повлича по улиците и случайно го познават, за да го упътят към хотела. През 1983 г. президентът на ФИФА Жоан Хавеланж обявява стадион „Сентенарио“ за „Монумент на световния футбол“.
На мача Аржентина – Мексико 6:3 боливийският съдия Сауседо отсъжда шест дузпи, като само една от тях е реализирана. Югославия побеждава Бразилия с 2:1 и това е най-голямата сензация на първенството. А бразилският съдия Алмейда Рего узаконява скандалната си слава по време на полуфинала Уругвай – Югославия 6:1. „Плавите“ откриват резултата, а скоро след това бележат и втори гол, но Рего го отменя. При 1:1 Рего признава гол за домакините от явна засада. Кулминацията идва в 31-ата минута при 2:1 за Уругвай, когато топката напуска терена. Но един полицай, който е застанал зад аутлинията, я връща в полето, където Дорадо леко я изпраща към вратата. А после неговият съотборник Анселмо на шега я шутира в мрежата. Учудващо за всички, Рего отсъжда редовен гол, а някои от югославските играчи се разплакват от тази крещяща несправедливост. В другия полуфинал Аржентина разгромява САЩ със същото 6:1.
Финал Уругвай срещу Аржентина на 30 юли 1930 г.! Над 20 хиляди аржентинци щурмуват Монтевидео с лодки през Ла Плата. Част от тях се обръщат и неколцина намират смъртта си в мътните и ледени води на реката. При претърсването на аржентинските „инчас“ е иззет цял арсенал от оръжия – около 1600 пистолета. И двата отбора искат да се играе с тяхната топка. Накрая се взима соломоновско решение – първото полувреме е с аржентинската, а второто – с уругвайската. Дорадо открива резултата за домакините, но още до почивката Аржентина прави пълен обрат до 2:1. А с втория си гол Стабиле става голмайстор на първенството с 8 гола. След почивката уругвайците са на гребена на вълната и с попадения на Сеа, Ириарте и Кастро довеждат резултата до 4:2 за „селесте“. Уругвай става първият световен шампион!
БРАЗИЛИЯ В ТРАУР! ЧЕТИРИ ТРУПА НА „МАРАКАНА“!
Първото световно първенство след Втората световна война е през 1950 г. в Бразилия. Година преди турнира футболът е потресен от трагедията на отбора на „Торино“, станал жертва в авиокатастрофа. Загива цветът на италианския национален отбор, който е актуалният световен шампион. Затова „адзурите“ пътуват за Бразилия с параход. За първи път на първенството се появява Англия, която дотогава гледа пренебрежително на „Мондиалите“. В квалификациите Югославия елиминира драматично Франция с 3:2 в третия допълнителен мач, игран във Флоренция. Изненада предизвиква решението на Аржентина да се откаже от участие. Германия е разделена на ФРГ и ГДР и поради сложната политическа обстановка е немислимо да подава заявка за участие. След като в две поредни първенства не участват поради бойкотите на шампионатите в Европа, уругвайците отново се появяват на голямата сцена за първи път от славната 1930 г.
Домакините се постарават максимално и специално за турнира е построен уникалният стадион „Маракана“, който побира близо 200 хиляди зрители. Въпреки че още не е довършен, той приема на трибуните си 160 хиляди души за първия мач на Бразилия с Мексико 4:0 на 24 юни 1950 г. Бразилците се настройват да празнуват и въпреки че завършват 2:2 с Швейцария, в последния мач в групата побеждават Югославия с 2:0. Най-голямата сензация избухва, когато САЩ надделява над Англия с 1:0. Американците са сборна формация от играчи, получили набързо американско гражданство, но с гол на хаитянеца Гаетенс сриват надеждите на гордите албионци. Другата изненада е отпадането на световните шампиони от Италия, победени от Швеция с 3:2. А в първата фаза бъдещият световен шампион Уругвай изиграва само един мач, разгромявайки Боливия с 8:0.
Според тогавашния регламент е композирана финална група, в която се играе по системата „всеки срещу всеки“, а победителят става световен първенец. Бразилия е главният фаворит за титлата и „златистите“ предизвикват истински голови фиести в мачовете си срещу Швеция и Испания. Викингите са пометени на „Маракана“ със 7:1 пред обезумялата от щастие публика, а стрелецът Адемир постига 4 гола и става голмайстор на първенството с 9 гола. Не по-различно протича и двубоят с Испания, която се „отървава“ само с 6:1. По същото време уругвайците стигат до последния мач с голяма мъка, завършвайки 2:2 с Испания и побеждавайки трудно Швеция с 3:2.
На 16 юли 1950 г. цяла Бразилия е готова за фиеста! На „златистите“ е необходимо и равенство срещу Уругвай, за да бъдат коронясани като световни шампиони. Вестниците излизат със заглавия: „Бразилия победи! Ние сме световни шампиони!“ Това сякаш действа като допинг за уругвайците, които са готови да дадат решителен отпор на фаворизирания си съперник. Трибуните „преливат“, като статистиците изчисляват, че на този мач има 200 хиляди зрители. 11 уругвайци срещу 200 000 бразилци! Но все пак реалистите напомнят, че на терена зрителите не играят.
Домакините се впускат в бесни атаки, но до почивката нулевото равенство се запазва. Две минути след антракта Фриаса извежда Бразилия напред. Това обаче съвсем не смущава уругвайците, които на свой ред постепенно взимат инициативата. В един момент Гиджа пробива по фланга и връща топката назад, където Скиафино в движение я изпраща в левия горен ъгъл. Над „Маракана“ ляга тревожна тишина! Десетина минути по-късно отново Гиджа повтаря типичния си пробив и вместо да центрира, от много малък ъгъл изпраща топката в близкия ъгъл – 1:2.
След края уругвайците се прегръщат като обезумели, а 200 хиляди на трибуните плачат безутешно. Приживе Скиафино сподели с мен: „Беше просто невероятно! В този момент „Маракана“ приличаше на гигантска гробница! Сякаш някой от най-близките хора на зрителите бе починал.“ А на бетонните трибуни остават четири трупа – двама се самоубиват, а други двама получават сърдечен удар. Президентът на ФИФА Жул Риме се чуди какво да прави, тъй като няма тържествена церемония по награждаването. В един момент вижда капитана на Уругвай Варела и почти скришом му връчва купата. Бразилия преживява истински национален траур! В Монтевидео играчите на Уругвай са посрещнати като национални герои. А близо до стадион „Сентенарио“ и днес се намира площад „Маракана“, напомнящ на поколенията за великия триумф, известен още на уругвайците като „Мараканасо“.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
