ЦСКА и Левски имат стотици мачове помежду си, но за два от тях няма да намерите информация в статистическите справочници. Двубоите са приятелски и незнайно защо са извадени от графата „вечното дерби“. А когато „червените“ и „сините“ са на терена, независимо каква е срещата, тя предизвиква интерес и трябва да й се обърне внимание. На Запад, с който често се сравняваме, в статистиката на големите дербита попадат и контроли. Както трябва да бъде. Но не и у нас.

Единият от въпросните мачове между ЦСКА и Левски се играе точно на днешния ден 2 май през 1962 година. Посветен е на Деня на труда 1 май и е наречен „мач на дружбата“.

Другият се провежда на 26 юни 1980 година и е част от мини-турнира „Олимпийски огън“.

Сега БЛИЦ ще ви разкаже за въпросните два двубоя.

ЦСКА гази с 6:2 в Мача на дружбата

В брой  51 на 30 април (четвъртък) 1964 година вестник „Народен Спорт“ пише следното в едно изречение: „ФУТБОЛЕН мач на дружбата между Левски и ЦСКА „Червено знаме“ ще се състои в събота от 17:30 часа на стадион „Народна армия“.

В следващия си брой 52 на 4 май (понеделник) вестник „Народен Спорт“ отразява двубоя съвсем лаконично  в колонка на страница 3: „В приятелски мач в събота ЦСКА „Ч. знаме“ победи Левски с 6:2“.

Радиото и телевизията не споменават нищо. Другите вестници – също. Само във вестник „Народна армия“ има кратък материал, в който са публикувани имената на голмайсторите. И тук обаче липсват съставите на двата отбора.

Мачът се провежда, тъй като има пауза в първенството заради мач на олимпийския национален отбор, който гостува в Букурещ на Румъния.  С олимпийците са Иван Вуцов от Левски и Борис Гаганелов от ЦСКА. По същото време в Тел Авив за контрола с Израел пътува т.нар. Отбор на София, в който са левскарите Георги Аспарухов и Сашо Костов, както и „армеецът“ Димитър Якимов.

Останалите футболисти на двата гранда обаче са в София и взимат участие в Мача на дружбата.  Той се провежда две седмици след шампионатната среща между Левски и ЦСКА, състояла се на 18 април. „Сините“ печелят с 2:1, а Гунди дебютира във вечното дерби.

Интересът към мача на 2 май никак не е малък. В 17:30 часа на „Армията“ има десетина хиляди зрители, които наблюдават приятелската среща. ЦСКА и Левски излизат с титулярните си екипи. С две думи – може да е контрола, но си е мач между „червени“ и „сини“.

През първото полувреме „армейците“ вкарват пет гола, а резултатът се движи така: 1:0 Никола Ковачев, 2:0 Никола Цанев, 3:0 Никола Цанев, 4:0 Иван Колев, 5:0 Стоичко Пешев. През второто полувреме Левски връща два гола чрез Костадин Радев и Александър Борисов, след което отново Иван Колев оформя крайното 6:2.

Тук трябва да отбележим, че сезон 1963/64 е най-слабият в цялата история на ЦСКА във футболния ни елит. „Червените“ финишират на ужасяващото за реномето им 11-о място – нечуван и до днес антирекорд.

„Армейците“ бият вечния си
съперник в две полувремена по
20 минути пред 70 000 зрители

Сега за другия мач между ЦСКА и Левски, игран на 26 юни 1980 година.
БФФ организира на националния стадион „Васил Левски“ блиц-турнир между софийските отбори. Мачовете са в 2 полувремена от по 20 минути. Поводът е, че олимпийският огън преминава през България, тръгвайки от съседна Гърция, на път за столицата на Игрите през същата година – Москва. С гол на централния нападател Спас Джевизов в 9-тата минута ЦСКА побеждава с 1:0.

Двубоят, за разлика от предишния, е отразен в брой 76 от 28 юни (събота) на вестник „Народен Спорт“, макар отново да липсват съставите. Заглавие: „Отново футбол пред препълнени трибуни!“, подзаглавие: „Шампионите – и с купата „Олимпийски огън“. Има снимка на капитана Иван Зафиров как държи трофея, а буквално текстът е следният:

„Стадион „Васил Левски" 70 000! Отдавна не е отбелязвано такова присъствие на футболни мачове... А ето, чe в четвъртък вечер трибуните бяха прелели от хора в обстановката, която ни връщаше в най-хубавите години на тоз така популярен и обичан от народа спорт, настройваше участниците в чудесния светкавичен турнир, организиран от ГС на БСФС в София, за игра и на победа. Вярно е, че едно друго събитие, един друг повод бе събрал тия десетия хиляди зрители – пристигането в столицата на олимпийския огън, по тъкмо това пък стимулираше футболистите още повече. И ги задължаваше! И прицелът бе особено висок да се спечели купата на Българския олимпийска комитет, и регламентът на състезанието бе необичаен - три срещи за общо 130 минути! А интригуваше и обещанието, че в отборите ще се появят и новите им попълнения. Какво повече от това, за да бъде вълнението силно, за да бъде настроението приповдигнато, У всички - у зрители и у футболистите...

Най-напред излъчиха финалист ЦСКА „Септ. знаме" и „Академик" (съдия Н. Дудин) - шампионът и новакът в „А" РФГ (не лечеше особено това разстояние, което формално ги дали в йерархията!). Излъчиха го с дузпи, след като редовното време (2 по 20 минути) изтече при 0:0. Първо Христов (ЦСКА) и А. Димитров (Ак) пропуснаха, после другите бяха точни (Джевизов, Йончев, Керимов и Велинов за ЦСКА: Първанов, Любомиров и Цветков - за Академик"), за да се стигне до несполуката на Димов (Ак) - 4:3 за армейците, сред които новите имена бяха Р. Керимов (досега в Локомотив" Пд) и Г. Илиев (Сливен).

Сетне дойде ред на дуела "Левски-Спартак" - Славия" (съдия Ив. Йосифов). Хубав мач, с динамичния изпълнения и превъзходство на „сините", изразено с един великолепен  и победен гол на Кр. Борисов в 13-ата минута - 1:0 за „Левски-Спартак", в който с № 3 беше Вес. Балевски (доскорошния метач на „Локомотив" Пд)...

И се стигна до закономерното - до финал ЦСКА С. знаме" – „Левски-Спартак" (съдия Й. Жежов), в който армейците бяха по-добрата страна. Не само с гола, който първият стрелец на страната Сп. Джевизов отбеляза в 9-ата мин. от свободен удар, но и с по-ловкото боравене с топката, с по-будната си тактическа мисъл, с по-голямата свежест. ЦСКА „С. знаме" спечели турнира, получи и скъп приз, който бе поднесен на неговия капитан Ив. Зафиров от председателя на БОК ген.-полковник Владимир Cтойчев.

Зрителите сигурно останаха доволни от това приятно (и с играта, и с поведението участниците) футболно шоу. И си мислим: защо и по други поводи не се устройват такива турнири, които се посрещат с интерес, а са и от полза в периодите на дългите паузи?...“
Край на цитата…

Фактите показват, че тези два мача са напълно реални. "Сините" обаче са ги изтрили от паметта си и не ги признават. 
Из архивите се рови: Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ