"Олимпия, догодина пак ела. Чакаме те с интерес, Левски пак да отнесеш!”. Песничката на агитката на ЦСКА дълго оглася стадионите в България след събитията точно преди три десетилетия. През лятото на 1996 г. "сините" за втори път в продължение на 2 години се препъват в ниска летва с олимпийско име от Словения, този път в турнира за КНК, и влизат в запалянковския фолклор на "армейците". 

На фона на поголовния ентусиазъм, залял цяла България веднага след лудото американско лято на 1994-а, шокът от отпадането на пълния с току-що прославили се национали Левски от скромната откъм имена Олимпия, е голям и неочакван. Но и някак логичен.

„В голямата радост Левски бе потърпевш", спомня си тогавашният предводител на "сините" Георги Василев. "Заради късното включване на героите от САЩ съставът ми бе разделен на две по своята подготвеност. На практика тренирах съвсем друг отбор, играхме последна контрола в Германия с Волфсбург и отидохме в Словения за първия двубой”. Еуфорията също изиграва лоша шега на сините. „След медалите от САЩ-94 брояхме другите отбори за аборигени”, откровен е Гочето.

С Олимпия

жребият

си прави

зла шега

със "сините" в момент, който е коренно различен отпреди 2 години. През 1996 г. махмурлукът след здравото опиянение за футбола ни е дошъл. "Армейците" отпадат рано в летния турнир Интертото, който безуспешно се опитва да замести за "червените" фенове тръпката от участие в евротурнирите. Далеч преди да е настъпил септември всички наши представители (а те вече са само три чак до сезон 2004/2005) „зазимяват” амбициите си за пробив в континенталните надпревари. Шампионската лига пък продължава да е забранен елитарен клуб, за който все още нямаме пропуски, не и преди гръмовната поява на Мъри Стоилов начело на Левски.

За римейка на сблъсъка разликата в класите между "синитеЧ, водени в онзи момент от Георги Цветков-Цупето, и словенците вече не е така очебийна, звездите от световното в САЩ са се разбягали в различни посоки, осребрявайки славата си, а в клубната каса парите привършват. Това дава

шанс на

младата

генерация

на „Герена”. Един от нея е хвърлен в огъня на битката още преди да е направил дебюта си за Левски в бившата "А" група. Титулярният страж Пламен Николов изтърпява в първия мач със словенците наказанието си за червения картон срещу Аалст предния сезон и под рамката на вратата в Любляна трябва да застане неизвестният все още Димитър Иванков. Героят от първия сблъсък с българите - албанецът Дости, се е завърнал в състава на Олимпия, но този път спусъкът натиска неговият сънародник Клитон Бозго – 1:0. Вече го няма и Наско Сираков, който с една тренировка да влезе на терена и да отговори на предизвикателството…

Реваншът с Олимпия на 22 август 1996 г. е предшестван от

реален

крими

екшън

с герой от САЩ`94. 24 часа преди двубоя арестуван погрешка е Емил Кременлиев, който съвсем наскоро е освободен от гръцкия Олимпиакос след неуспешен няколкомесечен престой там. Въоръжени полицаи нахлуват в заведение в Казичене, докато десният бек допива кафето си, и опират зареден пистолет в тила му. После е закаран със собственото му БМВ в районното, за да пише обяснения къде точно е бил няколко дни по-рано.

„През цялото време се опитвах да им обясня, че трябва да отида на лагер с отбора и че се подготвям за много важен мач. Добре, че не се оставиха да преспя в някоя килия. Така и не разбрах в какво ме обвиняват или поне в какво се съмняват”, разказва потърпевшият.

На другия ден драмата от лично негова се превръща в обществена – поне за половин България.

Специално за реванша с Олимпия босът Томас Лафчис сменя от суеверие официалната ложа на „Васил Левски” (близо до коментаторската кабинка, в която горещо се моли за гол срещу Рейнджърс през 1993-а) с място в Сектор "В", което също явно не с оказва на кадем.

В отсъствието на звезди от калибъра на Сираков атаката на тима води друг продукт на синята школа – Илиян Симеонов със

странния

прякор

Чушката.

Точно той посреща центриране със задна ножица и отбелязва ефектен гол. Остава още половин час от редовното време и още толкова продължения и мечтаният реванш изглежда на една ръка разстояние.

Вместо това гостите удържат минималното 1:0  и докарват нещата до дузпи, при които младият Иванков с блестяща намеса парира удара от бялата точка на Джуранович. Преди това обаче опитните Тодор Зайцев и Николай Тодоров правят фатални пропуски и зрителите виждат нещастно дежа вю от първата засечка срещу словенците.

Кой знае дали съдбата някога ще предостави нов шанс за реванш на сините…

Сезон 1996/97 г.

КНК

Предварителен кръг, реванш

22 август 1996 г.

ЛЕВСКИ – ОЛИМПИЯ 2:4 след дузпи, 1:0 след прод.
1:0 Илиян Симеонов (58)

При дузпите: Зайцев – пропуска, Вл. Йонков, Н. Тодоров – пропуска, Ил. Симеонов; Кл. Бозго, М. Ачимович, В. Велковски, Д. Джуранович – пропуска, С. Зулич

ЛЕВСКИ: Д. Иванков, Ем. Кременлиев, Г. Петров, Р. Русев (41 – Т. Зайцев), Ив. Василев, Вл. Йонков, В. Павлов (90 – Б. Илиев), М. Христов, Ил. Симеонов, Н. Тодоров, Ан. Тонов (82 – Р. Иванов). Тр. Г. Цветков

ОЛИМПИЯ: Пейкович, Енгларо, Адрович, Кежишник, Зулич, Хаджич, Гайсер (86 – Ракович), Валентич (77 – Ачимович), Джуранович, Бозго, Цимеротич (101 – Велковски). Тр. П. Надовеза

Национален стадион «Васил Левски» – 25 000 зрители. Съдия – Бенедик (Слвк)

Любомир Серафимов/"Тема Спорт"