Вечното синьо-червено съперничество във футбола ни е преминало през много превратности, а през сезон 1999/2000 г. започва с куриоз в първата минута и свършва с… апотеоз в последната. На 30 октомври 1999 г. се играе паметно вечно дерби, което влиза в историята с най-бързия гол, реализиран някога в него. Той пада на „Българска армия“ още в 36-ата секунда, а съдбата пожелава негов автор да е скромното момче от Елхово Димитър Иванов. Най-добре обаче се смее този, който го прави последен – 90-ата минута на ответния двубой на „Георги Аспарухов“ е за друг таран – Георги Иванов. Тя погребва надеждите на ЦСКА за титла и създава почти митичен ореол на Гонзо.

Горещите събития от първенството, което стартира в едно столетие и приключва в друг век, са предшествани от още по-жарко лято. След 8-годишно управление Томас Лафчис сдава властта в Левски, която отива в ръцете на генералния спонсор Владимир Грашнов. Зад гърба му обаче са

милионите на руския аферист

от еврейски произход Михаил Чорни, който по-късно ще бъде изгонен от България като заплаха за националната сигурност. След дълго време, в което Левски се самоиздържа с трансфери на звездите си, клубът най-сетне намира своя Чичко Паричко, който не жали средства за успехите и те няма как да не дойдат. През юни 1999 г. благодарение на парите на „МобилТел“ на „Герена“ идва треньорското светило Люпко Петрович, който през 1991 г. е извел Цървена звезда до европейския клубен връх. Мобилният оператор осигурява на сърбина немислими за България условия – 150 000 долара годишна заплата.

В същото време големият конкурент ЦСКА изпада във финансов колапс. Стойчо Младенов води лятната подготовка в германската база Трапенкамп, за да научи на летището в София, че вече не е треньор на отбора. Специалистът е жертван от клубния собственик Илия Павлов. Той се разбира с Любослав Пенев, който прекратява без време състезателната си кариера в Испания и става президент. Любо връща начело на тима чичо си Димитър. Зад ЦСКА обаче вече не стои солидният гръб на могъщата по онова време корпорация „Мултигруп“ и заради дълг към боса на Нефтохимик Христо Порточанов губи правото да картотекира нови играчи. Стига се до абсурда в Европа ЦСКА да играе с коренно различен състав от този, с който се подвизава в първенството – с шестима сърби, дошли под наем от Обилич.

За първи път след тригодишна пауза вечното дерби се завръща на клубните стадиони, но с една съществена разлика – по британски тертип

вече има квота за гостуващите фенове

Революционната промяна е наложена в практиката от непрежалимия спортен журналист Румен Янков, който по онова време е изпълнителен директор на ЦСКА. Нововъведението цели да осигури съвсем реално, а не символично предимство на домакина, но и да канализира бушуващите страсти на трибуните. Още в началото то е посрещнато на нож с доводи как ограничавало достъпа на привърженици, желаещи да присъстват на стадионите, ала се оказва единствено възможното решение за бъдещето на сблъсък №1 на футболна България.

Ето как героят на онзи октомврийски ден на „Армията“ Димитър Иванов след години си спомня събитията на терена: „От Левски изпълниха център, ние откраднахме топката. Организирахме атака и завършихме с гол. Бербатов хвърли тъч, подаде на Методи Деянов, той центрира отляво, топката прехвърли всички и отиде в Румен Христов-Ромарио. Той центрира отдясно, за топката скочи Бербатов и тя направи такава парабола, че попадна у мен. Стрелях с глава, вратарят на Левски Димитър Иванков леко закачи с пръсти кълбото и то отиде в напречната греда. Аз

последвах летежа

на топката към терена и пак с глава я вкарах в мрежата. Всичко стана много бързо“. И допълва: „Много хора казват, че в такива моменти като при този гол късметът те покрива. Вярно е, че за да има голове, трябва и късмет, както с параболата на топката от главата на Бербатов в онзи момент. Но от легендарния голмайстор на Берое Петко Петков помня съвета му към мен – важното е къде ще се пласира нападателят, винаги трябва да е на такава позиция, че да може да завърши атаката“.

Така пророчески се оказват думите, които му казва месеци по-рано червената легенда Стойчо Младенов, докато го навива за втори път да се върне в Борисовата градина след гурбет в Далечния изток: „Аз съм вкарвал много голове в кариерата си, но всички ми помнят тези срещу Ливърпул. Започни в ЦСКА, тук можеш да вкараш гол, който да се помни винаги“.

Който удря първи, удря два пъти, още повече, когато е мълниеносно. Ранният гол на Димитър Иванов хвърля в шок сочения за фаворит Левски, който така и не може да стигне до чиста голова ситуация. В 79-ата минута рожденикът Иванков (тогава навършва 24 години) фаулира влезлия като резерва за ЦСКА Асен Букарев. Белгийският съдия Мишел Пиро

дава дузпа за червените

но Милен Петков праща топката в левия страничен стълб. В края на двубоя сините ултраси не могат да си намерят място от яд, започват да чупят масово седалки в сектора за гости и да ги хвърлят по пистата. Зарът обаче се обръща в пролетния сблъсък между двата съперника, на 13 май 2000 г. Гонзо вкарва „кървавия“ си гол, също с глава, който прави Левски първия шампион на Милениума.

Четвърт век оттогава, а приказката за най-бързия стрелец си остава част от фолклора на дербито. Когато Митко Иванов пристига на „Армията“ от втородивизионния Чирпан, мнозина злорадстват по адрес на ЦСКА – уж тръгнали да гонят титлата, а взели играч от Б група. С нападателя обаче червените стигат до дубъл през 1996/97 г., а две лета по-късно самият той изживява своя звезден миг. И после на собствен гръб усеща изменчивата природа на Фортуна. Година по-късно тежка автомобилна катастрофа на магистрала „Тракия“ едва не води до ампутация на крака му и прекратява преждевременно кариерата му още на 30-годишна възраст.
Любомир СЕРАФИМОВ, "Тема Спорт"

ЦСКА - Левски 1:0
1:0 Димитър Иванов (36-а секунда)

ЦСКА: Тодор Кючуков, Емил Кременлиев, Галин Иванов, Красимир Чомаков, Веселин Великов, Александър Томаш, Румен Христов (64 - Владимир Манчев), Димитър Иванов (58 - Асен Букарев), Димитър Бербатов (84 - Стефан Лулчев), Методи Деянов, Милен Петков
Треньор: Димитър Пенев

"Левски": Димитър Иванков, Мартин Станков (61 - Красимир Димитров), Станимир Стоилов, Бисер Иванов, Алексей Дионисиев, Предраг Пажин, Александър Александров (70 - Чавдар Атанасов), Серж Йофу, Георги Иванов, Захари Сираков (81 - Димитър Телкийски), Елин Топузаков
Треньор: Люпко Петрович

Стадион Българска Армия - 21 000 зрители
Съдия: Мишел Пиро (Белгия)