Не един и двама фенове на Локо София не таят добри чувства към футболния отбор от „Герена“. Също се отнася за немалка част от привържениците на Берое. И „червено-черната“, и „зелената“ неприязън към „сините“ няма обяснение. Даже напротив – би трябвало да е обратното. Ето защо…

1978 година  

По-старите фенове помнят как столичното Локо печели последната си титла, датираща от 1978 година. В последния кръг посягащият към златните медали тим от „Надежда“ има мач срещу Левски, който е трети. И то на стадион „Народна армия“.

По същото време другият кандидат за шампионския трофей ЦСКА играе на националния стадион със Славия.

Преди мачовете Локо има аванс от 2 точки пред „армейците“ – съответно 41 и 39. На столичните „железничари“, водени от Васил Методиев-Шпайдела, им трябва една точка срещу Левски (тогава за победа се дават по 2 т.). „Сините“, осигурили си бронзовите медали, не играят за нищо и… мачът завършва зрелищно 3:3.

По същото време ЦСКА попилява Славия с 4:0, но това се оказва недостатъчно.  Благодарение на спечелената точка Локо София става шампион на България по футбол за сезон 1977/78.

От „Армията“ футболистите на Локото и феновете им изминават краткото разстояние до националния стадион, където след мача ЦСКА – Славия е награждаването и закриването на сезона.

Последен кръг
11 юни 1978 г, от 16:30 часа
Локомотив София – Левски 3:3
1:0 Бойчо Величков (19), 2:0 Любен Трайков (51), 2:1 Георги Тодоров (53), 2:2 Ангел Станков (61), 3:2 Атанас Михайлов (74), 3:3 Ангел Станков (86)
Ст. „Българска армия“ – 8000 зрители

11 юни 1978 г., от 16:30 часа
ЦСКА – Славия 4:0
2:0 Никола Христов (6, 35), 4:0 Светлин Мирчев (80, 83)
Ст. „Васил Левски“ – 8 000 зрители

------------------------------------------------

1986 година

8 години по-късно се заговаря, че Левски прави услуга и на Берое. През сезон 1985/86 кандидати за шампионската титла са „зелените“ от Стара Загора и Ботев Пловдив. Преди предпоследния кръг Берое има аванс от две точки пред „канарчетата“ – 41 срещу 39. Предстои му обаче тежко гостуване на „Герена“, докато Ботев играе във Варна с Черно море.  

 Макар че е пети в класирането, Левски си е Левски… Още повече, че в състава му в същия ден, 4 април, са Наско Сираков, Божидар Искренов, Николай Илиев, Георги Йорданов, Михаил Вълчев и други.

Пред многобройна публика и след големи обрати (Левски на два пъти повежда) старозагорци измъкват така ценната победа с 3:2 и се доближават още повече до титлата.

В последния кръг на 12 април те бият у дома Славия с 1:0 и са шампиони на България по футбол за сезон 1985:86. Това е първа титла за Берое в историята му.

„Канарчетата“ взимат победата във Варна с 2:1, което  не им помага.  Не им помага и убедителното 5:2 над Академик Свищов в последния кръг.

Пловдивчани трудно преглъщат препъването, тъй като изпускат на финалната права титлата, а и в края на декември 1985 година разбиват Берое с 8:1 у дома. Но какво от това… 

Предпоследен кръг
 4 април 1986, от 17 часа
Левски – Берое 2:3
1:0 Пламен Цветков (16), 1:1 Мюмюн Кашмеров (21), 2:1 Димитър Марков (32), 2:2 Йордан Митев (41), 2:3 Васил Драголов (68)
Ст. „Герена“ – 35 000 зрители

4 април 1986, от 17 часа
Черно море – Ботев Пловдив 1:2
0:1 Атанас Пашев (1), 1:1 Никола Спасов (19), 1:2 Васил Симов (67)
Ст. „Юрий Гагарин“ – 5000 зрители
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ