ПСЖ и Интер тази вечер ще определят носителя на трофея от Шампионската лига за сезон 2024/25. Мачът ще се играе на стадион „Алианц Арена“ в Мюнхен от 22:00 часа.

Традицията до момента сочи, че когато финалната среща на най-силния евротурнир се играе в баварската столица, винаги шампион стави тим, който никога преди това не е печелил трофея.

Този факт дава предимство на парижани, които още не са ликували в ШЛ, докато Интер има три отличия. За тима от „Парк де Пренс“ може да послужи като надежда и още едно историческо съвпадение. Единственият друг финал на Шампионската лига между френски и италиански отбори също се играе в Мюнхен и французите ликуват срещу съперник от Милано.

БЛИЦ припомня, че през 1993 г. Марсилия става първият и единствен отбор от Франция, спечелил шампионския трофей на Европа. На финала е победен Милан с 1:0. Реално това е първият финал, откакто турнирът носи името Шампионска лига.

В началото на 90-те години това са два от най-силните отбори в Европа. Марсилци са спечелили четири поредни шампионски титли на Франция, една Купа на страната и имат един загубен финал за Купата на европейските шампиони – от Цървена звезда след дузпи през 1991 г. Милан от своя страна е станал първенец на Италия три пъти в периода 1988-1993, взел е Суперкупата на страната за 1992 г., два пъти е спечелил КЕШ, два пъти Суперкупата на Европа и два пъти Междуконтиненталната купа.

Освен това двата тима разполагат с едни от най-силните футболисти на Франция и Италия за онова време. В състава на Марсилия е световният шампион с Германия Руди Фьолер. Милан разполага с европейските шампиони от 1988 г. с Нидерландия - Франк Рийкард и трикратният носител на „Златната топка“ Марко ван Бастен.

Пред близо 65 000 зрители на „Олимпиащадион“ в Мюнхен победата взима френският тим след успех с 1:0. Единственото попадение е реализирано от централния защитник с котдивоарски корени Базил Боли. Френският национал се разписва с глава малко преди почивката след центриране от корнер.

Триумфът на Марсилия е помрачен от обвинения в употреба на допинг. В годините след това разкрития правят редица бивши играчи като Марсел Десаи, Жан-Жак Ейдели, Крис Уодъл и Тони Каскарино. Според Ейдели всички футболисти на тима са получавали инжекции, като единственото изключение е бил Руди Фьолер. Десаи и Каскарино твърдят, че собственикът Бернар Тапи сам си е поставял от препаратите. Той пък единствено признава, че част от играчите са взимали препарата каптагон

Месеци след финала в Мюнхен Марсилия е замесен в скандал с уреждане на мача с Валансиен на 20 май 1993 г., спечелен с 1:0, за да може част от титулярите да получат почивка преди двубоя с Милан. В резултат на това клубът от „Стад Велодром“ е лишен от шампионската титла и впоследствие пратен във втора дивизия, но трофеят от Шампионската лига не му е отнет. Самият Бернар Тапи е съден за корупция и натиск на свидетели и пратен в затвора за две години.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ СПОРТ

26 май 1993 г., Шампионска лига, финал
МАРСИЛИЯ – МИЛАН 1:0
1:0 Базил Боли (44)

Марсилия: Фабиен Бартез, Жослен Англома (62-Жан-Филип Дюран), Ерик ди Меко, Базил Боли, Франк Созе, Марсел Десаи, Жан-Жак Айдели, Ален Бокшич, Руди Фьолер (79-Жан-Кристоф Томас), Абеди Пеле, Дидие Дешан
Треньор: Реймон Гьоталс

Милан: Себастиано Роси, Мауро Тасоти, Паоло Малдини, Деменрио Албертини, Алесандро Костакурта, Франко Барези, Джанлуиджи Лентини, Франк Рийкард, Марко ван Бастен (86-Стефано Еранио), Роберто Донадони (58-Жан-Пиер Папен), Даниеле Масаро
Треньор: Фабио Капело

Мюнхен, „Олимпиащадион“ – 64 444 зрители
Съдия: Курт Рьотлисбергер (Швейцария)
Жълти картони: Бартез, Ди Меко, Боли (Марсилия); Лентини (Милан)