През 1919 г. светът е разтърсен от пандемията от Испанския грип, отнел живота на милиони по цялата планета, която тъкмо си е отдъхнала от опустошителната Първа световна война. На малцина им е до спорт в този момент, когато военният конфликт е последван от зараза, която със същия успех сее смърт по планетата.
Американецът, близък приятел на барон Пиер дьо Кубертен, Илууд Браун (на снимката вдясно) решава да повдигне духа с провеждането на спортно мероприятие. Той организира състезание, което придобива размерите на миниолимпиада. Браун отговаря за физическата подготовка на Американската армия в Европа и освен това е високопоставен ръководител на Младежката християнска асоциация (YMCA).
Целта на спортната надпревара е да държи войниците далеч от неприятностите, в които огромна група мъже може да забърка в чужда държава. Идеята на Илууд Браун е одобрена от ген. Джон Пършинг – същият, на когото е кръстена известната ракетна система. Ръководителят на Американския експедиционен корпус през Първата световна война става патрон на състезанието, което официално се нарича Международни съюзнически игри. Мнозина обаче използват термина Олимпиадата на Пършинг. Генералът сам участва в част от церемониите по награждаване.
Американските войници сами построяват стадион „Генерал Пършинг“ във Венсенските гори край Париж. Съоръжението е с 25 000 места. Под трибуните има съблекални с течаща вода. В единия край е изградено специално бунгало за ген. Пършинг, където той посреща своите гости и заедно гледат състезанията. Районът все още е известен на парижани като „Стадион Пършинг“ и се ползва за разходки сред природата. Единствената запазена част от съоръжението е превърната в бейзболно игрище.
В Международните съюзнически игри (22 юни – 6 юли 1919 г.) участват над 1500 човека от 18 държави. Те са представители на победителките от Войната, както и такива от придобилата независимост Чехословакия. Няма участници от загубилите войната държави. Липсват и представителите на СССР, заради Полско-съветската война, която се води за контрол върху територията на днешна Украйна и част от Беларус. Интересното е, че Полша все пак има свои участници в Олимпиадата на Пършинг. Британската колония Нюфаундленд участва отделно, тъй като още не е присъединена към Канада (това става през 1948 г.). Най-интересно е участието на Кралско Хеджаз (територията в момента е част от Саудитска Арабия), което дори доставя четири камили за церемонията по откриването на Игрите.
Състезанията по принцип са само за военни и участието на жени не се допуска. Въпреки това тенисистката Сюзан Ленглен прави демонстративни мачове и побеждава всички мъже, които се изправят срещу нея. Само месец по-късно тя триумфира на „Уимбълдън“. За да бъдат сигурни в доминацията си по време на Игрите, американците пращат със специален кораб 40 изявени спортисти, които да участват, въпреки че не са били част от Първата световна война. Целта е да се покаже, че представителите на САЩ не са само добри войници, но и добри спортисти.
Участниците мерят сили в 19 различни спорта. Сред тях има и такива, които никога не са били част от официалната олимпийската програма. Такъв е американският футбол, който на Олимпиадата в Лос Анджелис през 1932 г. е демонстративен спорт. Най-необичайно от спортна гледна точка изглежда състезанието по мятане на граната. То е доминирано от американците, използвайки техника за хвърляне на топка в бейзбола, която е напълно непозната на останалите участници.
Американецът Норман Рос е големият герой от Международните съюзнически игри, печелейки пет златни медала в плуването. Само година по-късно той ще стане трикратен олимпийски шампион на Игрите в Антверпен. 17 години преди Джеси Оуенс да спечели симпатиите на света и да разбие на пух и прах теорията на Хитлер за превъзходството на бялата раса, един друг тъмнокож американец печели златен медал в леката атлетика на Олимпиадата на Пършинг. Студентът от Университета на Дюбюк Соломон Бътлър печели първото място в скока на дължина. Година по-късно Бътлър е фаворит за олимпийското злато в Антверпен, но получава контузия точно преди финала.
Не само американците използват спортисти, за да постигнат успехи на Международните съюзнически игри. Чехословакия изпраща почти целия отбор на Спарта (Прага) за футболния турнир и това помага да бъде спечелено първото място. На финала е записана победа с 3:2 над Франция, въпреки че според свидетелствата вратарят на Пиер Шайригюе се представя геройски.
Изключително интересен е турнирът по баскетбол, в който участват три отбора САЩ, Франция и Италия. Счита се, че това е първият случай, в който италианци играят баскетбол. Американците бият Франция с 96:6 и Италия с 55:17. Французите печелят срещу Италия с 15:11. Мачовете са наблюдавани от над 20 000 зрители. Приема се, че това е първото голямо баскетболно състезание на територията на Европа и изключително допринася за популяризирането на баскетбола на френска територия.
По време на състезанията Младежката християнска асоциация раздава безплатно 39 000 литра сладолед и над 200 000 галона лимонада. Това до голяма степен стряска треньорите на отборите, които се боят техните участници да не се разболеят и така да станат податливи на върлуващата пандемия от Испански грип. Изхранването е поето от американската армия, която има сериозни останали запаси от порционите за войската по време на Първата световна война.
Международните съюзнически игри остават единствени по рода си в историята на спорта. След края на Втората световна война е направен опит за тяхното повторение, но това не се осъществява. Олимпиадата на Пършинг е едно забравено събитие, за което свидетелства само едно бейзболно игрище в покрайнините на Париж.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
Страните участнички: Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чехословакия, Франция, Великобритания, Гърция, Гватемала, Кралство Хеджаз, Италия, Нюфаундленд, Нова Зеландия, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия и САЩ
Спортовете: американски футбол, футбол, лека атлетика, бейзбол, баскетбол, бокс, бягане по пресечен терен, езда, феховка, голф, мятане на граната, гребане, ръгби, стрелба, плуване, тенис, дърпане на въже, водна топка и борба.