Знаете ли кой е обявен за заместник на Гунди в Левски? Кирил Миланов. Нещо повече – самият Георги Аспарухов предсказва кой ще го замени със синята фланелка след време.

Кирил Миланов, известен като Байко, си отиде от този свят на 62 годишна възраст. Той почина нелепо на 25 януари 2011 година, когато се подхлъзнал на леда пред входа на жилището си и паднал, удряйки лошо главата си. Съседи му помогнали да се качи до апартамента си. Миланов се прибрал у дома, където на следващата сутрин бил намерен мъртъв.

Байко е роден на 17 септември 1948 г. в Дупница. Играл е за Марек (1966-1971), Академик (София) (1971-1973) и Левски (1973-1978). Шампион на България през 1974 и 1977 г. с Левски;, носител на Купата на страната през 1976 и 1977 г. пак със сините. Голмайстор на българския шампионат през 1974 г. с 19 гола за Левски, втори през 1971-ва с 25 попадения за Марек.
През 1976-а влиза в историята, след като вкарва 6 гола в един мач в европейските клубни турнири. Двубоят е Левски - Рейпас (Лахти, Финландия) 12:2.  Същия сезон става голмайстор в турнира за КНК с 13 гола. За националния отбор има 21 мача и 4 попадения.

През 1977 г. по нареждане на Милко Балев е наказан до края на живота си да не се занимава с футбол Поводът е сбиване с локомотивеца Йордан Стойков-Бумбо, който играе изключително твърдо, а на моменти откровено грубо срещу нападателя на Левски.

БЛИЦ връща лентата назад и ви предлага в две части изповедта на Кирил Миланов пред вестник „ШОУ“. Разговорът е проведен десетина година преди смъртта му.

Първа част от шокиращата изповед на Байко:

Родът ми живее в Дупница още от турско. Аз съм махленско хулиганче. Не ме притесняваше нищо. Намесвах се, като видех бабаит да налита на по-слаб, няколко души да бият сам или да посягат на момиче. Тогава налитах. Странни са ми децата, дето ги тикат насила да ритат. Татко имаше големи ръце като мен. Връщаше се от работа на няколко ракии и ме почваше: Къде беше цял ден, бе? Тебе стадионът ли ще те храни?

Боят не
можеше
да ме спре

Чувствах се роден за футболист. Че това е съдбата ми! Като дете бях слабичък. После заякнах. Първо ме слагаха халф. Ама щом ни повеждаха, се изнасях напред и скачах, за да изравним. Теглеше ме да съм център-нападател. На „Бончук“ идваха по 25-30 000 зрители. Целият град се изсипваше на стадиона. На 14 години играех в юноши старша възраст. На 17 - при мъжете! Дебютирах срещу Локомотив в София. Котков и Начко ни вкараха в началото. Но Трайчо Спасов направи 1:2. А аз - 2:2.

В родата бяхме цесекари. Баща ми и повечето роднини са цеденевисти. И аз им симпатизирах. Но после ги намразих страшно. През 1966 г. Левски водеше на ЦСКА с една точка. Сините гостуваха на Черно море, а червените - на нас, Марек. Мачът беше уреден (б.р. 19 юни 1966). Почна с 20 минути закъснение, за да знаем резултата от Варна. Титулярният ни център-нападател Трайчо Спасов не излезе нарочно. Аз бях само на 17. Ама им шибнах два гола и ги поведохме с 2:0! На почивката ме извика първият секретар на партията Станоев: Кире, недей така. Догодина влизаш войник. Оставаш в Станкето, при нас. Ще служиш в кеча. Всичко сме уредили. Ние с тях не бива да се караме.

По телефона разбрахме, че Левски губи. Взехме да ги пускаме. Обаче те не можеха да вкарат. Цането (б.р. – Никола Цанев) ту удряше греди, ту изкарваше в аут. Накрая се отпуши и биха с 3:2. Станаха шампиони. С нашата аванта участваха и за КЕШ. Стигнаха полуфинал! На следващата година ние изпадахме. Те вървяха четвърти-пети и не играеха за нищо. За „мерси“ ни праснаха с 4:0. После преминах в Академик София. След като се прочух, много отбори ме искаха. Най-голям гявол обаче излезе Иван Вуцов. Той уж риташе с мен в Академик, а ме навиваше да премина в Левски - Спартак. Накрая се навих. Вуцов стана началник на ЛС, вместо Алдев. И аз не съжалявах.

Направиха ме офицер,
дадоха ми апартамент
и жителство

Гунди предрече, че ще го заместя! Беше ми кумир. През 1965 г. стана за пръв път и футболист, и спортист на България. Вестник „Футбол“ взе огромно интервю с него на две страници. Журналистът го попита кой ще го замести. Тогава Аспарухов е на 23 години. Но отговори така: В Марек има едно момче. Казва се Кирил Миланов. Той ще ме замести и в Левски, и в националния! А аз бях само на 17! Още изтръпвам. Къде ме е видял, къде ме е чул? Не събирам ни снимки, ни статии за мен. Но това интервю си го запазих. Катастрофата му преживях тежко. Когато отидох на Герена, раната още кървеше. На първата контрола треньорът по физическа подготовка ми даде деветката на Аспарухов. Почувствах, че не мога да я облека посмъртно. И я хвърлих зад шкафчето! Казах на домакина, че нямам екип. Той се учуди, но ми донесе фланелка № 14. Само тя беше останала. Затова играех с нея. Не че подражавах на Кройф. Публиката разбра жеста ми и ме обикна веднага. Един журналист ме попита защо не играя с № 9. Аз му казах: „Като смяташ, че си по-достоен, ти ритай с него. Аз не мога!“.

Чак след година надянах деветката. Още първия ми сезон започнахме да мачкаме. Левски направи 14 поредни победи и един равен. Най-болните ни фенове се ядосаха за хикса. Тогава Сашо Костов пусна лафа: С капо не се излиза! През 1976 г. бях стрелец №1 в КНК с 13 гола! Рекордът ми не може да бъде подобрен, защото това състезание вече не съществува. Държа и друго постижение. Същата година вкарах десет гола на финландския Рейпас. Шест тука и четири там! Но никой от УЕФА не ми даде голмайсторската купа или поне флагче.

Не харесвах защитници, дето ми бутаха топката и трепереха да не ме ядосат. Обичах мъжкари, които ми влизаха здраво. Те ме амбицираха и започвах да ги мачкам и влача. Такива бяха Пламен Янков и Ангел Рангелов от ЦСКА. Не е вярно, че нарочно си прехапах езика, за да ни даде съдията дузпа срещу войската. Гелето ме изрита с бутоните в лицето. Тоя белег ми е от него. В този мач Левски за първи път обърна ЦСКА от 0:2 до 3:2 (б.р. – 25 септември 1976 година).
Очаквайте скоро втората част