ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!
Легендарният френски футболист Жан-Пиер Папен днес става на 60 години. Това е повод в рубриката „Хит Блиц“ да ви припомним за носителя на „Златната топка“ за 1991 г.
Папен е роден на 5 ноември 1963 г. в град Булон сюр Мер, в близост до белгийската граница. В същия град, но 20 години по-късно е роден Франк Рибери. Жан-Пиер не е някакъв футболен гений като Лео Меси или Марадона, но е един от най-прецизните реализатори. Средният му процент на голове спрямо изиграни мачове в КЕШ/Шампионската лига е в Топ 10 на вечната ранглиста. В периода 1988-92 г. си спечелва прозвището Господин Гол и става първият футболист, продаден за повече от 10 милиона паунда.
WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Папен постига всичко това, въпреки че в един момент се разминава със смъртта, дебютира в професионалния футбол на 21 години, в продължение на десетилетие е обект на подигравки в национален ефир във Франция и е замесен в една от най-големите конспирации във футбола.
След развода на родителите си Жан-Пиер Папен се мести с майка си в град Жермон, разположен съвсем до границата с Белгия. Още от най-ранна възраст се влюбва във футбола, гледайки баща си да играе във втора дивизия на Франция. Кариерата на Ги Папен запада. Той става търговец на риба и предупреждава сина си, че преследването на футболната мечта е работа за глупаци. Заради това Жан-Пиер се пробва в различни спортове – плуване, тенис и джудо, но нито един от тях няма магията на футбола.
Дори в един момент мечтае да стане ветеринар, но разбира, че за целта трябва да е добър в математиката, а това е голям проблем за него. Решава, че с училището няма да постигне мечтите си и може да стори това само чрез футбола. Често пъха термометъра в радиатора за отоплението, за да лъже майка си, че е болен. Това му дава възможност да остане у дома и сам да тренира.
Когато е 13-годишен Папен е блъснат от кола, движеща се със 100 км/ч. Костите му са натрошени. Подобен инцидент може да е фатален, но той оцелява. Двата му крака в продължение на 14 месеца са гипсирани. Когато отново стъпва на краката си, отсича пред родителите си: „Не ме интересува дали ви харесва или не, аз ще стана професионален футболист“.
Преди катастрофата Папен е използван предимно като вратар или защитник, но след това отказва да играе на различна позиция от централен нападател. Уменията му се оказват достатъчни, за да бъде поканен в Националния футболен институт Виши, където са развити качествата на футболисти като Килиан Мбапе или Хатем Бен Арфа. След три години разбира, че прочутата школа не му носи прогрес в развитието и приема офертата на Валансиен.
Дебютира като професионалист във втора дивизия на 21 години и вкарва 15 гола, но е следен от Брюж. 11 от попаденията са реализирани в мачове, на които представители на белгийския клуб са на трибуните. Паралелно с това е извикан в националния отбор за младежи, с който печели прочутия турнир в Тулон и става голмайстор на турнира. Появяват се оферти от Бордо, Севиля и Лил. Папен обаче избира Брюж, за да ядоса баща си, който винаги му е натяквал, че няма шанс французин да пробие в Белгия.
За „синьо-черните“ бележи 32 гола в 43 мача, пет попадения в 4 срещи за Купата на УЕФА и два в победния финал за купата на Белгия (3:0 срещу Серкъл Брюж). Брюж завършва на второ място в класирането. Тогава щастието се усмихва на Жан-Пиер. Националът Жозе Туре получава контузия и Папен получава повиквателна в последния момент за Мондиал`86. На първенството в Мексико вкарва два гола, но прави много пропуски. На първото и единственото си световно първенство нападателят печели бронзов медал.
Силният сезон в Белгия привлича вниманието на милиардера Бернар Тапи – собственик по това време на „Адидас“ и Олимпик (Марсилия). Голаджията е привлечен на „Стад Велодром“. Във Франция наричат Папен с инициалите на името му JPP (Жи Пе Пе). Първият му сезон обаче е отчайващ и феновете твърдят, че JPP е съкращение на „J’en Peux Plus” (Не издържам повече), имайки предвид потрошените нерви заради пропуските на нападателя. Жи Пе Пе взима решение да заложи на повече тренировки. Уговаря се с резервния вратар Ален Казанова да остават след заниманията на тима. За шест години няма един ден, в който двамата да не са провели отделна тренировка. Резултатът е налице. Папен бележи 184 гола, печели четири шампионски титли, една купа на Франция. През пролетта на 1990 г. вкарва едно попадение в двата мача срещу софийския ЦСКА (с Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов в състава) на четвъртфиналите на КЕШ. През 1991 г. губи финал за Купата на европейските шампиони от Цървена звезда след дузпи. Това не помрачава силния му сезон и в края на годината е обявен за носител на „Златната топка“. При награждаването посвещава трофея на Казанова.
Периодът може да е изключително успешен за Папен на терена, но извън него е истинско мъчение. Нападателят е превърнат в едно от главните лица на хумористично куклено шоу във Франция „Le Guignols“, което се подиграва с известните фигури на деня. Предаването е изключително популярно, че определя общественото мнение относно това кои хора да се харесват и кои не.
През 1992 г. друг голям богаташ във футбола – Силвио Берлускони, взима Папен в Милан, който е сред най-силните отбори в света за времето. Нападателят става първият футболист, за който са платени 10 милиона паунда. Още в дебютния си сезон губи от Марсилия на финала на първото в историята издание на Шампионската лига. През есента на 1992 г. е част от състава на Франция, загубил с 0:2 от България в световна квалификация в София (голове на Христо Стоичков и Красимир Балъков). На 17 ноември 1993 г. е титуляр на „Парк де Пренс“ при ключовото поражение с 1:2 от българските национали (два гола на Емил Костадинов).
През 1994 г. Жи Пе Пе най-сетне има шанса да спечели Шампионската лига, но не успява да се наслади на успеха с 4:0, тъй като е оставен извън групата за финала срещу Барселона с Христо Стоичков. През лятото на същата година прави трансфер в Байерн срещу 2 милиона паунда, където обаче е преследван от контузии. Сър Алекс Фъргюсън прави опит да го привлече в Манчестър Юнайтед, но баварците отказват.
Тогава избухва скандалът с корупция, белязала всичките успехи на Олимпик (Марсилия) по време на управлението на Бернар Тапи. В разговор с журналисти Папен забърква една от най-големите конспирации във футбола. Твърди, че богаташът е подкупил двама футболисти на Милан за финала през 1992 г. и прави внушения, че срещу съперниците на марсилци са използвани други различни мръсни методи.
В Байерн Жан Пиер Папен е съотборник с Емил Костадинов и двамата печелят Купата на УЕФА през 1996 г. След това Жи Пе Пе облича екипа на Бордо в опит да си спечели повиквателна за националния отбор за Мондиал`98. Такава обаче не идва. Завършва професионалната си кариера през 1999 г. като част от втородивизионния Гинган. Това обаче не слага край на приключението му във футбола.
Играе на аматьорско ниво в продължение на осем години, включително и на малък остров близо до Мадагаскар. Най-забавната част е престоят му в Кап Ферет, където стадионът е разположен срещу дома му, но от другата страна на залива. Всеки уикенд, дори без да е тренирал през седмицата, Папен се качва на лодка, за да отиде на стадиона и да радва всички 2000 зрители по трибуните. За три години в отбора нападателят бележи 130 гола, а отборът се изкачва с три дивизии по-нагоре във френската футболна пирамида.
Папен прави опити и като треньор. Дори в периода 2006-07 е начело на Страсбург, където играе Емил Гъргоров. Работи и в Ланс, но предимно води нискоразредни тимове.