Днес се навършват 70 години от изиграването на един от най-значимите мачове в историята на футбола – финала на Мондиал’54. Чудото от Берн, донесло първата световна титла на ФРГ, вдъхновява един от малкото автентични футболни филми (създаден през 2003 г. от режисьора Сьонке Вортман) и е обградено с множество митове. В следващите редове ще се опитаме да разберем какво всъщност се крие зад германската победа.

В навечерието на сблъсъка всичко изглежда нарисувано за унгарски триумф – играчите на Густав Шебеш нямат загуба в 31 поредни официални мача, а в навечерието на надпреварата разгромяват с общ резултат 34:2 швейцарските Золотурн, Йънг Бойс и Сервет. Груповата фаза, в която съперници са ФРГ, Турция и Южна Корея, също е премината като на парад, а въпреки съпротивата си, южноамериканските колоси Бразилия и Уругвай също прекланят глава пред конницата на Галопиращия майор Ференц Пушкаш. Всъщност лидерът на тима не участва в мачовете на директна елиминация, тъй като при победата с 8:3 срещу ФРГ в групите е контузен в сблъсък срещу Вернер Либрих.

В Унгария са толкова сигурни в крайния успех, че отговорникът за агитацията и пропагандата към ЦК Михай Фаркаш нарежда отпечатването на 2,5 млн. възпоменателни пощенски марки. За играчите са предвидени бонуси от 50 000 форинта (днешният им еквивалент е малко над 15 800 евро), а за селекционера Шебеш и помощника му Дюла Хеги са подготвени ордените „Червено знаме“, принципно запазени само за партийния елит.

Когато запазват хотела си в Золотурн преди финала, от унгарската делегация очевидно не са проучили, че между 3 и 4 юли всяка година се провежда традиционният фестивал на момчешките оркестри, което означава, че площадът в близост до тях ще бъде огласян от музика до ранни зори. Истинският шок обаче настъпва, когато става ясно, че левият халф Йозеф Закариаш е прекарал нощта с една от камериерките. Шебеш е личен приятел на бащата на своя играч, който е директор на Будафок и въпреки провинението няма намерение да вкарва в беда женения си футболист. От всички провинили се той оставя извън финала само Будай, който се е оплакал от умора след полуфинала с Уругвай. За капак по пътя към стадиона вратарят Дюла Грошич получава пристъпи на гадене и преди двата отбора да излязат на терена, повръща в съблекалнята.

За разлика от унгарците поверилия своя комфорт на посланика в Швейцария ФРГ разчита на имащия сериозни връзки в швейцарския футбол Карл Синг, който им помага да открият тиха локация – градчето Шпиц на езерото Тунерзее. Виждайки, че денят се очертава дъждовен, германците имат поводи за оптимизъм – това е любимото време на звездата им Хелмут Ран, който не може да понася горещините поради факта, че е страдал от малария. Част от щаба на ФРГ пък е самият Ади Даслер, който оборудва обувките на Бундестима с дълги бутони, изключително подходящи за подобен тип време. Освен това с помощта на Синг селекционерът Сеп Хербергер успява да инспектира стадион „Ванкдорф“ в деня преди финала, както и да получи разрешение автобусът на тима да спре точно пред тяхната съблекалня. Това е в пълен контраст със сполетялото унгарците – пристигайки до стадиона, те виждат, че главният вход е затворен поради опасения за струпване на фенове. Налага се селекционерът Шебеш да обяснява на недобрия си френски на намиращите се там войници кои са пътниците в автобуса и въпреки това неговите подопечни са принудени да изминат немалко разстояния пеша, натоварени със своята екипировка.

Още от самото начало тактическият план на Хербергер е напълно ясен – поне един играч трябва да е непрекъснато около Йозеф Божик, а Нандор Хидегкути е пазен персонално от Хорст Екел. В откриващите 5 минути те имат 3 положения пред вратата на Грошич, но в 6-ата минута маджарите излизат напред след като Пушкаш се възползва от недобре отбита топка от Екел. Около 120 секунди по-късно Тони Турек греши при върната топка от Вернер Колмайер, което прави задачата на Золтан Цибор да удвои резултата детска игра. Вместо да хвърлят бялата кърпа немците веднага отвръщат на удара и в 10-ата минута грешникът Закариаш не се намесва добре и това позволява на Макс Морлок да намали. Натискът на ФРГ продължава и в 18-ата минута след изпълнение на ъглов удар Ран намалява, но основната заслуга за попадението е на Ханс Шефер, съумял да блокира вратаря Грошич.

След почивката фаворитизираните унгарци поемат инициативата и на два пъти гредата спасява Турек след ударите на Хидегкути и Кочиш. При едно от спасяванията на стража по-късно в мача немският коментатор Ханс Цимерман го нарича „Футболен бог“. Ако най-великата игра има свое божество, то определено се усмихва на германците в 84-тата минута, когато Шефер се преборва за топката с Дюла Лорант, пробва да я изпрати в полето, там тя е отбита от Михай Лантош и попада в Хелмут Ран, който след отлична индивидуална игра я праща в мрежата на Грошич. 2 минути пред края Унгария все пак изравнява чрез Ференц Пушкаш и реферът Уилям Линг вече се насочва към центъра, когато вижда флага на помощника си Мервин Грифитс и в крайна сметка отменя попадението. Последният съдийски сигнал и финалните думи на унгарския радиокоментатор Дьорд Шепеши дават началото на масови размирици в Будапеща, като тълпата дори успява да влезе в сградата на вестник „Неп Шабад“ като генерална репетиция за събитията, които ще се случат на същото място 2 години по-късно.

Що се отнася до ФРГ, макар тимът да има 15 удара към вратата срещу 26 на съперника, те се поздравяват с крайната победа и капитанът Фриц Валтер получава „Златната Нике“. Фактът, че впоследствие няколко от играчите на Хербергер се разболяват от жълтеница, довежда до тезата за употреба на допинг, която така и не е доказана. При всички положения тази световна титла е първият случай след Втората световна война, в който германската нация има повод за гордост и именно този мач превръща Бундестима в силата, която остава и до днес.
ТЕОДОР БОРИСОВ/“Тема спорт“

4 юли 1954, финал СП

Унгария – ФРГ 2:3

1:0 Ференц Пушкаш (6), 2:0 Золтан Цибор (8), 2:1 Макс Морлок (10), 2:2 Хелмут Ран (18), 2:3 Хелмут Ран (84)

Унгария: 1.Дюла Грошич, 2.Йеньо Бузански, 4.Михали Лантош, 5.Йожеф Божик, 3.Дюла Лорант, 6.Йожеф Закариаш, 20.Михали Тот, 11.Золтан Цибор, 8.Шандор Кочиш, 9.Нандор Хидегкути, 10.Ференц Пушкаш

ФРГ: 1.Тони Турек, 7.Йозеф Посипал, 3.Вернер Колмайер, 6.Хорст Екел, 8.Карл Май, 10.Вернер Лайбрих, 15.Отмар Валтер, 16.Фриц Валтер, 20.Ханс Шефер, 12.Хелмут Ран, 13.Макс Морлок

Съдия: Уилям Линг (Англия)

Берн, ст. „Ванкдорф” – 60 000 зрители