На днешния ден преди половин век в Белград (30 май 1973) феноменалният Аякс победи Ювентус с 1:0 и за трети пореден път спечели Купата на европейските клубни шампиони. Това на практика се оказа и последният мач на великия Йохан Кройф с фланелката на Аякс.

Сезонът 1972-1973 г. бе апогеят на един от най-фантастичните футболни отбори в света – амстердамският Аякс. В продължение на три години той дирижираше футболната мода и караше всички да се възхищават от неговата игра.

WINBET – забавление онлайн с над 1400 слот игри! (18+) 

Имената на играчите му се бяха превърнали в легенди

и всеки, който поне малко се интересуваше от футбол, можеше да ги издекламира наизуст, дори и да бъде събуден от сън. През този сезон амстердамският колос отново стигна безпроблемно до финалния мач. Той бе освободен от игра в първия кръг, а на осминафинала мина като на парад през българския ЦСКА след две победи с 3:1 в София и 3:0 в Амстердам. На четвъртфинала буквално разгроми Байерн Мюнхен с 4:0 у дома и въпреки загубата с 1:2 в баварската столица, тържествено прекрачи в полуфинала. Там и мадридският Реал не можа да удържи стихията, която го помете с 2:1 в Амсдтердам и 1:0 в Мадрид.

Оставаше финалът срещу Ювентус. На финала предишната година Аякс сломи съпротивата на друг италиански колос – Интер с 2:0 и беше безусловният фаворит. Домакин на срещата бе югославската столица Белград и за първи път шампионският финал се игра в страна от Източна Европа. „Бяло-черните“ от Торино за първи път достигаха до последния мач в шампионския турнир и амбициите им бяха най-сетне да кажат „стоп” на амстердамския колос, който не само внушаваше респект, но и създаваше комплекс за малоценност сред отборите в Европа. Юве имаше в състава си класни играчи като вратаря Дино Дзоф, 35-годишния бразилец Жозе Алтафини (десет години преди това с двата си гола той даде победата на Милан в турнира на шампионите), германеца Хелмут Халер, както и Роберто Бетега, Пиетро Анастази, Фабио Капело и Франко Каузио.

„Среща на великаните” –

така югославският печат характеризираше предстоящия титаничен сблъсък. Интересът към мача бе огромен, въпреки че само 10 хиляди холандци акостираха в Белград, докато нашествието на италианците бе потресаващо – над 30 хиляди тифози. В областите Ломбардия и Пиемонт бяха изкупени абсолютно всички запалянковски атрибути – истерията бе пълна в цяла Италия! Заявките за билети бяха 200 хиляди, докато на трибуните на белградската „Маракана“ присъстваха само… 90 хиляди.

На съдията Миливойе Гугулович двата отбора се представиха в следните състави - Аякс: Стуй, Сурбиер, Хулсхоф, Бланкенбург, Крол, Неескенс, Г. Мюрен, Хаан, Реп, Кройф, Кайзер. Треньор – Щефан Ковач (Румъния). Ювентус: Дзоф, Маркети, Лонгобуко, Фурино, Марини, Салвадоре, Алтафини, Каузио (57 – Кукуреду), Анастази, Капело, Бетега (49 – Халер). Треньор – Честмир Вицпалек (Чехословакия).

Холандците започнаха вихрено – Кройф улучи гредата, а още в четвъртата минута след центриране на Бланкенбург, Джони Реп с глава матира Дзоф, като топката падна параболично в мрежата – 1:0. От този момент нататък Аякс напълно диктуваше темпото, докато усилията на италианците не стигаха, за да бъдат равностойни на именития си съперник. Кройф бе зорко охраняван от Фурино и Кукуреду, но и така успяваше да дирижира действията на отбора. В отделни моменти изглеждаше, че холандците действат дори приспивно или скучно, явно опиянени от собственото си превъзходство. В края на мача играчите на Ювентус се опитаха да наложат финален щурм, но напразно. Действията им бяха повече в плен на напрежението, което така и не ги напусна до края.

Аякс остана непобедим! Холандците спечелиха трета поредна шампионска купа на Европа и сякаш не се виждаше сила, която да е в състояние да ги спре. Те се явяваха и

своеобразна трансмисия между славното минало

на Реал и бъдещите триумфи на Байерн.

Това беше и първият шампионски хеттрик с три поредни победи след петте поредни купи на мадридския Реал през втората половина на 50-те години. Сякаш символично Кройф вдигна купата, облечен с фланелката на Ювентус. Тогава още никой не знаеше, че месеци по-късно той ще премине в Барселона за рекордната за времето си сума от близо един милион долара. А Ювентус загуби първия си финал в шампионския турнир. Дали тогава и най-верните привърженици на Старата госпожа са си мислили, че загубените шампионски финали на Европа ще достигнат до рекордната цифра 6?!
РУМЕН ПАЙТАШЕВ

Изтеглете мобилното ни приложение БЛИЦ СПОРТ ОТТУК!