Левски загуби първия мач от плейофа в Лигата на конференциите срещу холандския АЗ-Алкмаар с 0:2 в София и до голяма степен намали шансовете си за класиране в основната схема на турнира. Но колко малки са те всъщност? За да разберем това, ще върнем лентата назад в годините и ще си припомним два аналогични случая, когато „сините“ губят първия мач у дома с два гола разлика…

„ГОСПОЖАТА“ ТРЕПЕРИ В ТОРИНО

През 1999 г. Левски срещна Ювентус в турнира за Купата на УЕФА. На препълнения стадион „Георги Аспарухов“ отборът претърпя загуба с 1:3. След поражението едва ли някой се е надявал на нещо повече от… достойна загуба на реванша в Торино. Сигурно и самите тифози на Юве са си мислили, че няма смисъл да си губят времето за мач, чийто краен изход отдавна е решен, затова и трибуните на стадион „Деле Алпи“ останаха обидно празни. Дори треньорът на „Старата госпожа“ Карло Анчелоти реши да съхрани силите на някои от играчите и на терена не излезе дори… Зинедин Зидан.

„Сините“ обаче много добре знаеха, че няма какво да губят и започнаха мача спокойно и концентрирано. И бързо стигнаха до гол – в 14-ата минута след отлично разиграна комбинация и подаване от фланга, Чавдар Атанасов нанесе мощен удар, при който

известният вратар Ван дер Сар бе безпомощен – 0:1 за Левски.

Такъв развой не бе влизал в сметките и на най-големите „сини“ оптимисти, а гостите продължиха да безпокоят безгрижната до този момент отбрана на Юве.

Картината не се промени особено и след почивката. И дойде 58-ата минута, която можеше да даде още по-сензационен ход на двубоя. След корнер пред вратата на Ювентус, бранител на „бяло-черните“ в желанието си да изчисти топката по-далеч, с глава я изпрати в… напречната греда. Тя отскочи и тупна малко пред гол-линията, след което панически бе избита напред. Това бе кулминационният момент в мача! При малко повече шанс Левски спокойно можеше да поведе с 2:0 половин час преди края и тогава никой не би се наел да гадае какво би могло да се случи.

Сякаш оса ужили Анчелоти и веднага
след това той вкара в игра Зинедин Зидан,

за да не стане непоправимото. И Зизу постепенно успя да канализира хаотичните до момента действия на съотборниците си, които започнаха по-сериозно да застрашават вратата на Иванков. И надмощието на Юве се увенча с успех, когато 10 минути преди края след пас на Зидан, Ковачевич изравни. А в последните минути „сините“ направиха най-големите си пропуски, като Йофу, Топузаков и Красимир Димитров като по чудо се разминаха с гола. А една победа над Ювентус в Торино напълно би прилягала на Левски, който в този мач надигра прочутия си съперник и спечели заслужени овации в Европа. Така „сините“ напуснаха европейската сцена с гордо вдигнати глави.

4 ноември 1999 г.
ЮВЕНТУС - ЛЕВСКИ 1:1
0:1 Ч. Атанасов (14), 1:1 Ковачевич (80)
ЮВЕНТУС: Ван дер Сар, Миркович, Олисех, Песото, Фонсека, Юлиано, Бириндели (63 – Зидан), Ковачевич, Дзамброта, Давидс (46 – Такинарди), Тудор (53 – Монтеро).
ЛЕВСКИ: Д. Иванков, Ст. Стоилов, Б. Иванов, Ал. Дионисиев, Г. Бачев, Ал. Александров (90 – Д. Телкийски), Ч. Атанасов (75 – Дж. Ингълс), Г. Иванов (55 – С. Йофу), З. Сираков, Ел. Топузаков, Кр. Димитров. Треньор – Люпко Петрович.
Съдия – Де Блекере (Белгия)
Ст. „Деле Алпи“ в Торино – 2681 зрители.

БАБАНГИДА СМЪЛЧА „ВЕЛТИНС АРЕНА“

Нещо подобно се случи и през пролетта на 2006 г. Тогава на четвъртфинал за Купата на УЕФА Левски срещна Шалке 04. Въпреки че в София „сините“ поведоха с гол на Даниел Боримиров, след почивката гостите постигнаха три безответни гола и спечелиха с 3:1. Огромна роля за това фиаско изигра печално известният английски рефер Майк Райли, който показа пресилен червен картон на Седрик Бардон още в 27-ата минута и с това на практика предреши крайния изход от двубоя. След мача афектираният собственик на Левски Тодор Батков отсече:

„This British homosexual broke the game“.

Седмица по-късно бе реваншът на стадион „Велтинс Арена“ в Гелзенкирхен. Препълнените трибуни бяха в чудесно настроение, очаквайки нова голеада във вратата на Левски. Не така обаче мислеха „сините“, които излязоха на терена да се надиграват със съперника като равен с равен. Те бяха без наказания Бардон, както и без контузените Топузаков и Еромоигбе. И след равностойно начало, в 24-ата минута Домовчийски проби по фланга, финтира Кобиашвили и върна перфектно топката към връхлитащия на скорост Емил Ангелов, който с плътен удар от 7-8 метра порази целта – 0:1 за Левски. Така Бабангида, както той е известен на всички, мигновено смълча трибуните. Това бе тревожно мълчание, тъй като гостите получиха силен импулс и на няколко пъти възникнаха опасности пред вратата на Рост.

След почивката домакините тръгнаха в атаки, защото един втори гол в тяхната врата щеше неимоверно да им усложни ситуацията. И в 58-ата минута Линколн, който и в София вкара един от головете, възстанови равенството. До края „кралско сините“ се стараеха топката да е по-далеч от тяхната врата, а и

швейцарският съдия Масимо Бусака тънко ги подпираше,

защото втори български гол би поставил голяма въпросителна. А гостите имаха шансове на два пъти чрез Емил Ангелов, като удар на Домовчийски бе блокиран от Курани. Така след 1:1 в Гелзенкирхен Левски отпадна от турнира, но регистрира рекордните тогава за България 14 мача в един сезон в Европа.

6 април 2006 г.
ШАЛКЕ 04 - ЛЕВСКИ 1:1
0:1 Ем. Ангелов (24), 1:1 Линколн (58)
ШАЛКЕ 04: Рост, Рафиня, Бордон, Родригес, Поулсен, Кобиашвили, Линколн (85 - Асауаг), Байрамович, Курани (79 - Санд), Асамоа (79 - Алтинтоп), Ларсен.
ЛЕВСКИ: Г. Петков, Ж. Миланов, Б. Стойчев (5 – Ас. Букарев), Иг. Томашич, Л. Вагнер, М. Иванов (64 – Д. Телкийски), Д. Боримиров, Ст. Ангелов, М. Коприваров, Ем. Ангелов, В. Домовчийски. Треньор - Станимир Стоилов.
Съдия - Бусака (Швейцария)
Ст. „Велтинс Арена” - 56 000 зрители.

Тези два епизода от историята на „сините“ в Европа ясно показват, че ако Левски вкара първи гол в Алкмаар, шансовете му за чудо в Ниската земя се увеличават. Остава само да съумее да ги използва…
Румен ПАЙТАШЕВ

БЛИЦ представя всичко за българското участие в Европа