Ангажиментите на футболистите често са причина за скандали между клубовете и националните отбори, но бившият халф Сьорен Лерби преди точно 40 години успява да задоволи и двете страни.
На 13 ноември 1985 г. той играе за Дания и Байерн в рамките на един ден и на територията на две различни държави. Излиза на терена за „червения динамит“ в световна квалификация срещу Ейре в Дъблин, а по-късно вечерта с баварците играе срещу Бохум за Купата на Германия.
Дания се нуждае само точка, за да стигне до Мондиал'86 в Мексико, а тогавашният генерален директор на Байерн, а по-късно и президент на клуба, Ули Хьонес, предлага Лерби да вземе участие и в двата мача.
„Ули ми каза: „Можеш ли да помолиш треньора на националния отбор Сеп Пионтек да играеш само едно полувреме или дори по-малко, а
аз ще дойда да те взема
с частен самолет, за да
можеш да играеш вечерта
срещу Бохум“. Не мислех, че предложението му е някаква луда прищявка, тъй като бях в най-добрата си форма“, разказва Лерби пред ВВС.
Според правилата преди 40 години треньорите имат право само на две смени по време на мач. След първото полувреме резултатът на стадион „Лансдаун Роуд“ в Дъблин е 1:1. Затова халфът остава на терена.
„Ули Хьонес стоеше на страничната линия, когато излязох за второто полувреме. Той каза: „Какво става? Самолетът чака!“ Това беше най-голямото ми притеснение, защото той започваше да се ядосва, а ни чакаше скъпоструващ полет. Дори не исках да го погледна, защото знаех точно как изглежда лицето му“, допълва датчанинът.
До 57-ата минута „червеният динамит“ вече води с 3:1 след голове на Михаел Лаудруп и Джон Сивебек. Минута по-късно Лерби излиза от терена.
След бърз душ - против волята на Хьонес – следва заминаване до летището с полицейски ескорт. Дания печели с 4:1, а полетът също минава по план. Дотук добре, но пътуването от летището в Дюселдорф до стадиона в Бохум е кошмар.
„Задръстването беше 3-4 километра, защото стадионът е в града.
Наложи се да изскоча от
колата и да тичам 4 км
до съблекалнята“, спомня си 67-годишният Лерби.
Той обаче остава резерва, тъй като заради закъснението треньорът на Байерн Удо Латек вече е обявил стартовия състав.
„Бях много разочарован, защото исках да играя от самото начало. Но влязох на полувремето и след това имаше продължения за крайното 1:1“, допълва бившият халф.
Лерби се разписва в преиграването, което Байерн спечели с 2:0 и в края на сезона печели Купата, побеждавайки Щутгарт на финала. Но колкото и впечатляващо да звучи постижението от участието в два мача за един ден в различни държави, той никога не го е смятал за нещо специално.
„Спомням си, че седях в бара след мача в Бохум. Взех си бира и си мислех: „Добра работа свърших“. Но това беше единственото нещо. Не чувствах, че е голямо постижение. По онова време имаше много хаос в програмите и създаваше големи проблеми. Имаш мач за националния отбор, а по програма клубът ти има в същия ден и не ти позволява да играеш за родината си", спомня си Лерби.
Мани ДЖАЗМИ, ВВС
Точно две години по-късно Ули Хьонес прилага нова подобна схема. На 11 ноември 1987 г. нападателят Марк Хюз играе в един ден за националния отбор на Уелс и за Байерн. Приключението включва пътуване с Лада и самолет.
Хюз и Уелс водят битка за класиране на Евро'88 и след като месец по-рано са загубили с 0:1 от Дания, се нуждаят от победа над Чехословакия, за да се класират за турнира във ФРГ. Срещу „драконите“ излиза отбор, пълен с таланти. За Чехословакия играят младият Томаш Скухрави и бъдещият вратар на Уест Хям Людек Миклошко.
Уелският селекционер Майк Ингланд има проблеми със събирането на състав. По това време няма пауза в шампионатите заради националните отбори, а английската Футболна лига отлага само мачове, с участието на играчите от представителния тим на „трите лъва“. Това означава, че Ингланд до последно ще трябва да стиска палци да не се получат контузии на важни футболисти.
Разправиите по темата за играчите между клубове и национални отбори на Острова са често явление по това време.
Марк Хюз обаче успява да
удовлетвори и двете страни
Два месеца преди края на 1987 г. Спарки преминава в Байерн под наем от Барселона до края на сезона. На 11 ноември, когато Уелс гостува на Чехословакия, нападателят трябва да играе за баварците срещу Борусия (Мьонхенгладбах) за Купата на Германия на „Олимпиащадион“ в Мюнхен.
„Тъкмо бях дебютирал за Байерн и Ули Хьонес знаеше, че трябва да играя за Уелс. Минавайки в съблекалнята покрай мен, той подхвърли: „От колко часа е мачът на националния отбор?“. Аз му казах, че е в 15:30 или 16:00 часа. Веднага след това Хьонес започна да говори по телефона, а след това се върна при мен и каза: „Мисля, че вероятно същата вечер ще играеш и за Байерн“. Реших, че се шегува, но се оказа, че е организирал всичко до последния детайл“, разказва Марк Хюз пред ВВС през 1989 г.
Нападателят води атаката на Уелс в Прага. Въпреки доминацията си на терена, „драконите“ нямат късмет на стадион „Летна“ и губят с 0:2 след голове на Иво Кнофличек и Михал Билек. Така надеждите на островитяните за участието на европейското първенство се изпаряват.
Хюз обаче има още работа през този ден. Все още по екип, той се отправя към летището, за да се качи на частен полет за Германия.
„Пред стадиона ме чакаше една
Лада. Откара ме до летището,
а аз се преоблякох в самолета“,
признава Спарки.
Марк Хюз пристига на „Олимпиащадион“ и влиза като резерва, когато тимът му губи от Гладбах с 0:1. Баварците, с треньор Юп Хайнкес, обръщат мача за крайното 3:2 след продължения и се класират за осминафиналите за Купата на Германия. Грандът от Мюнхен обаче не успява да стигне до финала на турнира, тъй като на четвъртфиналите отпада от Хамбургер с 1:2.
Алид УИЛЯМС, ВВС
Превод от английски на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
МАЧОВЕТЕ В ЕДИН ДЕН НА СЬОРЕН ЛЕРБИ
13 ноември 1985 г.
ЕЙРЕ – ДАНИЯ 1:4
1:0 Франк Стейпълтън (6), 1:1 Пребен Елкер (7), 1:2 Михаел Лаудруп (49), 1:3 Джон Сивебек (57), 1:4 Пребен Елкер (76)
Ейре: Джим Макдона, Кевин Моран, Марк Лоуренсън, Дейвид О'Лиъри, Джим Беглин, Пол Макграт, Тони Крийлиш (30-Пат Бърн), Лиъм Брейди, Кевин Шийди (69-Майкъл Робинсън), Франк Стейпълтън, Тони Каскарино
Дания: Троелс Расмунсен, Джон Сивебек, Мортен Олсен (69-Франк Арнесен), Сьорен Буск, Клаус Бергреен, Ян Мьолби, Сьорен Лерби (58-Йенс Йорн Бертелсен), Йеспер Олсен, Михаел Лаудруп, Пребен Елкер, Иван Нилсен
Дъблин, „Лансдаун Роуд“ – 14 993 зрители
Съдия: Франц Вьорер (Австрия)
Жълти картони: Дейвид О'Лиъри, Пол Макгрет (Ейре)
----------------
БОХУМ – БАЙЕРН 1:1 след прод.
0:1 Михаел Румениге (34-дузпа), 1:1 Уве Лайфелд (62)
Бохум: Ралф Цумдик, Томас Кемпе, Мартин Крее, Юрген Вайлерт (46-Хайнц Кнюве), Франк Бенатели (57-Уве Лайфелд), Ата Ламек, Валтер Освалд, Франк Шулц, Франц-Йозеф Тенхаген, Уве Вегнам, Щефан Кунц
Байерн: Жан-Мари Пфаф, Клаус Аугенталер, Бертрам Байерлорцер, Норберт Едер, Ханс Пфлюглер, Холгер Вилмер, Лотар Матеус, Норберт Нахвай, Лудвиг Кьогъл, Михаел Румениге (111-Франк Хартман), Роланд Волфарт (46-Сьорен Лерби)
Бохум, „Рурщадион“ – 40 000 зрители
Съдия: Ханс-Йоахим Осмерс
Жълти картони: Лотар Матеус, Жан-Мари Пфаф (Байерн)
МАЧОВЕТЕ В ЕДИН ДЕН НА МАРК ХЮЗ
11 ноември 1987 година
ЧЕХОСЛОВАКИЯ – УЕЛС 2:0
1:0 Иво Кнофличек (32), 2:0 Михал Билек (90)
Чехословакия: Людек Миклошко, Йозеф Новак, Мирослав Кадлец, Франтишек Страка, Станислав Леви, Иван Хашек, Йозеф Хованец, Любомир Моравчик (71-Карел Кула), Михал Билек, Томаш Скухрави, Иво Кнофличек
Уелс: Невил Саутол, Нийл Стейтър (46-Анди Джоунс), Кени Джакет, Кевин Ратклиф, Пат ван ден Хауи, Дейвид Филипс, Герейнт Уилямс, Питър Никълъс, Йън Ръш, Марк Хюз, Клейтън Блекмор (66-Глид Ходж)
Прага, „Летна“ - 6443 зрители
Съдия: Ерик Фредриксон (Швеция)
Жълт картон: Йозеф Новак (Чехословакия)
-----------------
БАЙЕРН – БОРУСИЯ (МЬОНХЕНГЛАДБАХ) 3:2
0:1 Гюнтер Тийле (57), 1:1 Лотар Матеус (74), 2:1 Михаел Румениге (93), 2:2 Ханс-Йорг Крийнс (110), 3:2 Михаел Румениге (111)
Байерн: Жан-Мари Пфаф, Норберт Едер, Ханс Пфлюглер, Ханс Дорфнер, Ханс-Дитер Флик, Лотар Матеус, Норберт Нахтвайт, Хелмут Винкълхофър (63-Михаел Румениге), Лудвиг Кьогъл (63-Марк Хюз), Юрген Вегман, Роланд Волфарт
Борусия (Мьонхенгладбах): Уве Кампс, Михаел Фротцек, Ханс-Гюнтер Брунс, Ханс-Георг Дресен, Бернд Краус (83-Гуидо Хофман), Кай-Ерик Херловсен, Кристиан Хохщетер, Ханс-Йорг Крийнс, Уве Ран, Гюнтер Тийле (97-Кристоф Буде)
Мюнхен, „Олимпиащадион“ - 42 000 зрители
Съдия: Хайнц Вернер
Жълти картони: Михаел Фротцек, Ханс-Гюнтер Брунс, Бернд Краус, Кай-Ерик Херловсен (Борусия Мьонхенгладбах)
