Светът на футбола се раздели с едно от големите имена в своята история. Марио Загало почина на 92-годишна възраст. Бившият флангови нападател (ляво крило) ще бъде запомнен с факта, че е участвал при спечелването на четири световни титли. Той е първият, ставал планетарен шампион като футболист и треньор. Впоследствие постижението му е изравнено от Франц Бекенбауер и Дидие Дешан.
През 1958 и 1962 г. е част от шампионския отбор на Бразилия при спечелването на мондиалите в Швеция и Чили. През 1970 г. е начело на „селесао“ при триумфа на шампионата в Мексико, а през 1994 г. в качеството си на асистент и съветник на протежето си Карлос Алберто Парейра също взима световната титла. През 1998 г. е селекционер на „селесао“ при загубата от Франция на финала.
Роденият на 9 август 1931 г. Марио Загало, известен в родината си с прозвищата Стария вълк и Професора, като дете иска да стане пилот, но заради лошо зрение трябва да загърби мечтата си. В по-късни години учи за счетоводител и съвсем случайно става футболист, след като е забелязан да рита в свободното си време. Започва да играе като ляв халф, но разбира, че това не е неговата позиция и се мести на лявото крило.
„Баща ми не искаше да стана футболист. По онова време това не беше уважавана професия. Обществото не гледаше благосклонно към футболистите. Затова винаги съм твърдял, че футболът случайно влезе в живота ми и не го напусна“, твърди Загало приживе в едно от многобройните си интервюта.
Като войник Марио е ангажиран да работи за реда на световното първенство в Бразилия през 1950 г. Това му дава възможност да е сред онези 200 000 зрители на „Маракана“, които преживяват много тежко загубата от Уругвай с 1:2 в решителния мач за световната титла. На 26-годишна възраст дебютира за Бразилия малко преди началото началото на световното първенство в Швеция.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
В третия си мач за „селесао“ той се изправя срещу България. През месец май 1958 г. родните национали гостуват в Бразилия за два мача. На 14 май губят с 0:4 на „Маракана, а Загало играе без смяна. Четири дни по-късно (в Сао Пауло) Бразилия бие България с 3:1, но Марио не взима участие в проверката.
На световното първенство в Швеция Марио Загало е ключов играч при спечелването на световната титла и дори вкарва четвъртия гол при победата с 5:2 над домакините на финала. Той беше единственият останал жив бразилски футболист, които играе в решителния мач срещу „тре крунур“.
През 1962 г. отново е сред важните футболисти на „селесао“ при спечелването на световната титла в Чили (победа с 3:1 над Чехословакия) и прави впечатление с връщането си да помага на защитата – нещо нетипично за нападателите в онези години на футбола.
Загало, който на клубно ниво играе за три отбора от Рио де Жанейро Америка, Фламенго и Ботафого, прекратява кариерата си през 1965 г. На следващата година става треньор на Ботафого и извежда отбора до шампионската титла през 1968 г.
През 1970 г., преди началото на световното първенство в Мексико, Стария вълк е назначен начело на националния отбор на Бразилия. „Селесао“ е воден в квалификациите от Жоао Салдана, който обаче влиза в конфликт с Пеле и отказва да се подчини на изискванията на тогавашния президент на страната Емилио Гарастазу Медиси относно селекцията на отбора за мондиала в Мексико. Салдана е известен и с комунистическите си пристрастия и това допълнително изиграва роля за освобождаването му.
Само на 38 години Марио Загало застава начело на изключително талантлив отбор, считан от редица специалисти за най-добрия на всички времена във футбола. В състава са Пеле, Карлос Алберто, Жаирзиньо и Ривелиньо. „Селесао“ записва шест победи в шестте си мача на планетарния шампионат (включително 4:1 над Италия на финала) и печели световната титла за трети път в рамките на четири поредни първенства.
Загало остава селекционер на Бразилия до края на Мондиал`74, където тимът финишира на четвърто място. Като част от подготовката за световното първенство в Западна Германия „селесао“ играе контрола срещу България. Под ръководството на Стария вълк бразилците печелят с 1:0 на „Маракана“ след гол на Жаирзиньо.
Паралелно с националния отбор Марио Загало работи начело на Флуминензе (1971-72) и Фламенго (1972-74). След напускането на „селесао“ поема Ботафого, а след това в периода 1976-78 води представителния тим на Кувейт. Следват престои в Ботафого (1978), саудитския Ал Хилал (1979) и Васко да Гама (1980-81).
След това Професора три години е начело на националния отбор на Саудитска Арабия. Следват поредните престои във Фламенго и Ботафого. В периода 1988-89 води бразилския Бангу. През 1989 г. поема представителния тим на ОАЕ и за първи път в историята го класира на световно първенство - за Мондиал`90 в Италия.
В периода 1990-91 е треньор на Васко да Гама, а след това е назначен за координатор на националния отбор на Бразилия, където е едновременно асистент и съветник на Карлос Алберто Парейра (двамата на снимката вляво). След спечелването на световната титла през 1994 г. Загало отново поема представителния тим на родината си, за да го изведе до спечелването на Копа Америка (1997) и Купата на конфедерациите (1997).
След загубения финал с 0:3 от Франция на Мондиал`98 работи последователно начело на Португеса и Фламенго, с който печели турнира на най-добрите отбори на различните региони в Бразилия през 2001 г. През 2002 г. за кратко е временно начело на „селесао“, а в периода 2003-06 г. отново работи като координатор на националния отбор.
В личния си живот Марио Загало е ревностен католик и изключително верен на съпругата си Алсина де Кастро, за която се жени през 1955 г. Остава с нея до смъртта ѝ на 5 ноември 2012 г. Двамата имат четири деца.
Освен всичко друго Стария вълк е известен и със своята суеверност. Вярва, че числото 13 му носи късмет. Жени се за съпругата си на 13 януари 1955 г. Дори веднъж на шега по повод на това суеверие заявява, че официално ще се откаже от футбола в 13:00 часа на 13 юли 2013 г.
Често умишлено използва изрази от 13 думи. Едно от известните изказвания на Професора се превръща в официална фраза в Бразилия и влиза в речниците. След спечелването на Копа Америка в Боливия през 1997 г., въпреки че тимът не е фаворит за трофея, той изкрещява в телевизионните камери: „Ще трябва да ме търпите!“. Това е отговорът на Загало за големите критики по медиите за избраната дефанзивна тактика. Тази фраза става характерна за Бразилия и се използва в случаите, когато някой постигне неочакван успех.
В последните години от живота си Марио Загало имаше здравословни проблеми. През лятото на 2022 г. го приеха в болница заради респираторна инфекция. През август 2023 г. престоя 22 дни в лечебно заведение заради уринарен проблем. На 5 август 2024 г. Стария вълк умря на 92-годишна възраст след кратка хоспитализация заради спирането на работата на редица от органите му./БЛИЦ
* Снимки: Profimedia.bg
