Анри Пелесие е един от най-известните колоездачи преди 100 години. През 1923 г. той печели Тур дьо Франс, но по време на кариерата си е известен с продължителното си противопоставяне на основателя на легендарното състезание Анри Дегранж. Вчера се навършиха 135 години от рождението на Пелисие – спортист с много любопитна съдба.

 WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)

Пелесие е роден на 22 януари 1889 г. Той е един от четиримата братя в семейството. Трима от тях стават колоездачи – Анри, Франсес и Шарл. Анри Пелесие започва с колоезденето на 11-годишна възраст, за да израходва голямата си енергия. На 15 години участва в първото си състезание, което е за младежи, навършили 17 години. Той е толкова кльощав, че получава прозвището Фисел – думата, използвана във френския език за най-тънкия местен хляб, а също така означава струна.

Освен, че е най-добрият колоездач в семейството, Анри е известен с тежкия си характер. Всички се разбират трудно с него. Баща му го гони от семейната ферма, когато е 16-годишен. През следващите години участва в няколко малки състезания. Едва през 1908 г. сериозно се заема с колоезденето, но все още като аматьор. През 1911 г., вече установено име в спорта, получава професионален лиценз. През 1914 г. дебютира в Тур дьо Франс, печели три етапа и финишира на второ място в генералното класиране, на по-малко от две минути след победителя Филип Тис (Белгия). През 1923 г., когато е 34-годишен, печели Обиколката на Франция.

Година по-късно повежда бунт срещу правилата за колоездачната обиколка, наложени от основателя Анри Десгранж. Той се противи на факта, че състезателите трябва да карат с едно и също облекло и в най-голямата жега и в най-кучия студ. С какъвто екип си стартирал, с такъв трябва да завършиш. Никой няма право да облича друга дреха или да съблича вече поставена. Проблемът става национално достояние, тъй като Пелесие се възползва от приятелството си с журналиста Албер Лондре, който му дава трибуна на страниците на в. „Пти Паризиен“. Последното участие на Анри в Тур дьо Франс е през 1925 г., когато не завършва. През 1927 г. прекратява кариерата си. В продължение на две години е извън спорта, но след това се завръща в ролята на директор на отбор и пейсмейкър с мотоциклет. И в двете роли не постига успех.

Личният живот на Анри Пелесиер е изключително драматичен. Причина за това е ужасният му характер. Неиздържаща и отчаяна от скандалите, първата му съпруга Леони се самоубива през 1933 г. Две години по-късно бившият колоездач си хваща любовница. Нейното име е Камий Таро. Тя е 20 години по-млада. Отношенията с нея също са изпъстрени със скандали. Не са малко случаите на кавги, в който той я заплашва с нож.

На 1 май 1935 г., когато  е 46-годишен, се случва нов скандал между двамата. По това време те са в кухнята във вилата на Анри Пелесие, която се намира в околностите на Париж. Бившият колоездач заплашва Камий с нож и я порязва по лицето. Тя хуква към спалнята, отваря чекмеджето на нощното шкафче и взима револвера, с който Леони се самоубива. Въоръжената Камий Таро се връща в кухнята, където Анри я чака с нож в ръката. В този момент тя натиска спусъка пет пъти. Пелисиер пада в пода. Най-тежкото поражение е нанесено от куршум, който засяга една от главните му артерии. Анри Пелисие умира в стаята, в която две години по-рано се самоубива първата му съпруга.

Делото срещу Камий започва точно една година по-късно. Тя пледира самозащита. На 26 май 1936 г. съдът е съвсем близо до оправдателна присъда, но все пак я осъжда на една година условно.

Заради успехите си в колоезденето Анри Пелесие е увековечен с барелеф, който е поставен от феновете му до стадион „Парк де Пренс“, който по онова време пред трибуните си има колоездачна писта. На скулптурата той е изобразен с братята си Франсес и Шарл. Когато през 1972 г. „Парк де Пренс“ е ремонтиран в изцяло футболно съоръжение, барелефът е преместен на Общинския колодрум в Париж.