ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!
В рубриката ни ХИТ БЛИЦ днес ще припомним за един грандиозен скандал, разтърсил не само българския футбол, а и държавата. Случката е отпреди 15 години. На датата 27 октомври 2008 година собственикът тогава на дупнишкия футболен клуб Марек Йордан Андреев беше зверски пребит и откаран по спешност в "Пирогов".
Нападателите на бизнесмена, които така и не бяха ус
тановени, са го пречакали близо до дома му в столичния квартал "Овча купел". В резултат на побоя босът, известен като Данчо Елечето, е със счупен нос, счупен пръст на дясната ръка и счупен глезен. Часове по-късно е опериран в "Пирогов".
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Инцидентът с Андреев се случва 4 години, след като става президент на футболния Марек. Бизнесменът също така беше собственик и на македонския Брегалница (Щип). През годините името му беше замесвано още в редица скандали, включително и за "черно тото".
Месеци преди инцидента Марек изпада от "А" група след изключително слабо представяне, бойкоти от страна на футболистите и няколко сменени треньори.
Публикуваме интервюто, което Йордан Андреев даде пред БЛИЦ преди изписването от "Пирогов" в началото на ноември 2008 година:
- Какво всъщност се случи?
- Ами в понеделник вечерта отивах на масаж - имам проблем с дискова херния. Мястото беше къща в старата част на ж.к. "Овча купел" в София. Трябваше да мина през едно дворче и още при влизането излязоха двама мъже. Единият се размина с мен, а другият при разминаването ми нанесе силен удар в лицето. Ударът беше тип "цигански" - опакото на ръката, от който паднах на земята. Веднага последва ритник, първият мъж се върна и започнаха да ме ритат в лицето. Аз се развиках и нападателите избягаха, защото масажистите от къщата започнаха да отварят прозорците.
Биеха ме с ръце и крака - нямам впечатление, че са използвали някакви други средства. Обаче с ритници ми нанесоха доста сериозни поражения, мисля, че на обувките си имаха някакви железа. Иначе не мога да си обясня дълбоките рани по краката и по лицето, а когато опитах да се предпазя с ръка, ми счупиха палеца. Нищо не говореха. Просто биеха и мълчаха. Сигурно е поръчка, но аз нямам идея каква е, защо е и откъде е. Просто не съм очаквал такова нещо. Ако очаквах, най-малкото нямаше да освободя шофьора си, нали? Така че поръчката явно не е постигнала целта си, щом аз не знам кои са поръчителите и какво искат. Все още си мисля, че може и да е грешка - иначе нямам обяснение.
- Какво ще кажеш за неуредени сметки покрай някакво "черно тото"?
- (Смее се) Първо - аз не знам какво разбират хората под "черно тото". Интересно е, че много народ използва тая дума, а не знаят какво точно значи. Да речем, че съм залагал, пък не съм платил ли, какво? Много журналисти идваха при мен, задават ми тоя въпрос и аз ги питам - кажете ми какво означава това, те не могат да ми отговорят. Дали пък нямат предвид уговорен мач или нещо подобно? Искам да кажа на всички, че такова нещо в България няма. Много съм говорил със спортни журналисти по тоя въпрос, особено със Сашо Диков - той много обича да си говори за черно тото, за уговорени мачове и коефициенти. Правиха до леглото ми тука, в стаята, предаване на живо за Канал 1, и пак му го казах - това в България не може да стане. Нека неговите хора ми кажат къде у нас мога да ида и да заложа за наш клубен отбор, ще отида и ще заложа без никакво притеснение. Просто няма такова място. Това са журналистически глупости. Може би на Запад има - за "Барселона", за такива - може би има. Но в България - никой не го брои нашето първенство за сериозно, и то точно заради такива журналисти като Сашо Диков. Това е - няма как да се разиграва черно тото в България и това го заявявам най-отговорно.
- Предлагам друга версия - залагания в казино.
- (Смее се гласно) Е, това е още по-щура версия. В БиТиВи ме питаха и за това. Ама аз не разбрах как ще залагаш там, без да си платиш. Те разправят - отворили са ти кредитна линия. Наистина е за смях това. Да, понякога ходя в казино и играя - както всеки нормален човек, разтоварвам се. Но това не означава, че ходя всеки ден, както се опитват някои да изкарат. А "кредитна линия" звучи добре, но доколкото се простират познанията ми, не знам казино у нас да е отворило такава "линия" на когото и да било. Чух и за някакви петдесет хиляди - абе да ми кажат къде са, да отида да си ги искам. Голяма глупост.
Злобата, насочена към мен, е много голяма. И не мога да си го обясня това, не мога. И тая кола, дето карам и дето Сашо Диков непрекъснато се върти около нея... Откъде е тая злоба?
- Коя кола - за бентлито ли става въпрос?
- За нея. Ама тая кола не ми я е купил отборът - по-скоро, ако не беше отборът, щях да си я купя по-рано. Това е положението - в България от клубен отбор не се печели. Или ако се печели, трябва да се наливат много пари. Аз имам нормален бизнес с арматурно желязо, с метали, тоя бизнес ми осигурява добри пари. Мога да си позволя да издържам "Марек" и го правя, вместо да оставя парите ми да се търкалят по банките. Фен съм на футбола и си давам парите във футбола - това е.
Аз съм от Дупница. От дете съм мечтал тоя отбор да стане мой и съм сбъднал мечтата си.
- Да не би побоят да е покана да се откажеш от "Марек"?
- А, ще се отказвам от "Марек"! Много хора искат да се откажа, ама не става. Без пари не става.
Аз от януари до септември направих много грешки. Тоест - направих две основни, много сериозни грешки. Първо, през януари оставих в отбора доста футболисти, на които до юни им изтичаха договорите, в резултат на което изпаднахме от майсторската група. Ако бях ги изгонил тогава, нямаше да изпаднем.
- Тези футболисти нямаха необходимите качества ли?
- Не, те може и да си имаха качества, но знаеха, че вече са стари и им изтичат договорите. Знаеха, че ще бъдат сменени, ще се прави нов отбор и решиха да го "изпаднат" в "Б" група.
- Тоест - те просто са саботирали съотборниците си, отбора и феновете на "Марек"?
- Ами... Не може иначе да се обясни как девет мача падаме с по четири на нула.
- Може и да е било заговор срещу теб?
- Абсолютно. Точно така - това беше заговор срещу мен.
- На целия отбор ли?
- Не, но на десетина човека. Аз ги изгоних всичките. Нито един от тях не остана.
