Откакто станаха глобални икони, някои футболисти са били цел на престъпници и терористи. В тази статия ще разгледаме странния случай с един от най-добрите в цялата история на най-популярната игра.

През 1963 г. асът на Реал Мадрид Алфредо Ди Стефано е отвлечен от Въоръжените сили на националното освобождение (FALN) на Венецуела. След 56 часа, на 26 август, той е освободен невредим. 

„Белият балет“, воден от аржентинската си перла, пристига във венецуелската столица Каракас за участие в турнира "Пекеня - купа на света" (предшественик на "Интерконтиненталната купа". Другите два тима са Сао Пауло (Бразилия) и ФК Порто. 

WINBET – Ранно изплащане, Бонус Колонка и още много изненади в Спорт! (18+)

По това време Алфредо е №1 в света, въпреки че вече на хоризонта е изгряла звездата на Пеле. Русата стрела, както го наричат, два пъти печели "Златната топка" (1957 и 1959). С Реал Мадрид 5 поредни пъти печели КЕШ. В кариерата си играе за три национални отбора - Аржентина, Испания и Колумбия.   

Във фаталната сутрин телефонът в хотелската стая на Ди Стефано два пъти звъни. Алфредо се събужда, вдига слушалката и чува дебел глас: „Здравейте, обаждаме се от полицията. Може ли да слезете долу във фоайето“.

Ди Стефано си мисли, че това е шега и затваря телефона. След малко обаче някой започва да чука на вратата. Сантамария, съотборникът на Алфредо, с когото са в една стая, отива да отвори.

„Бяха трима мъже, придружавани от портиера на хотела. Питаха ме за Ди Стефано, казаха, че идват по сигнал за контрабанда на наркотици. Че трябвало да го заведат да му вземе показания и веднага ще го върнат. Единият отвори якето си и ми показа, че носи белезници и револвер. Виждаше се значка.  Повярвах, че са полицаи. Отидох при Алфредо, който още беше в леглото си, и му обясних. Той не вярваше на очите си, но стана, облече се, мина набързо през банята и излезе с въпросните хора“, разказва впоследствие Сантамария.  

Ди Стефано слиза по стълбите с четиримата мъже. После той и трима от тях (без портиера) излизат на улицата пред хотел. Алфредо е набутан в лъскав автомобил.

Самият футболист по-късно разкрива, че не знаел точно къде го водят: "Закараха ме нанякъде и ме държаха в затворена стая."

Партизанска група FALN обявява, че е отговорна за отвличането и не търси откуп, а по-скоро публичност.

"Отвлякохме го поради неговата слава. Тя ни помогна да постигнем целите си – светът да види какво се случва в нашата родина. Реал Мадрид, най-силният тогава тим в света, дойде да играе турнир в Каракас и ние, съжаляваме, че показахме на Ди Стефано червен картон в шест часа сутринта", коментира водачът на групата Максимо Каналес пред вестник "AS" през 2005 г.

След като Ди Стефано изчезва, 8000 полицаи от столицата на Венецуела са натоварени със задача да го открият.

Първоначално легендарният футболист, който тогава е на 37 години, си мисли, че ще го убият. Партизаните обаче бързо го убеждават, че няма да му навредят. Казват му истината, докато пътуват от хотела до мястото, където го настаняват – малък апартамент, разположен почти в центъра на Каракас.

Той не може да повярва, че похитителите се държат чудесно с него – първо го черпят с шоколад и фъстъци. После играят заедно домино, карти, включително и шах. Даже му позволяват да слуша по радиото мача на неговия Реал с Порто.  На другия ден му поднасят прясно приготвена паеля. Толкова е вкусна, че Алфредо иска допълнително. В първите часове той е в тотален шок, но после се успокоява.

56 часа след отвличането партизаните карат Ди Стефано да се преоблече с нови дрехи – дънки, кожено яке и шапка. Завързват очите му, качват го на автомобил и го оставят на площад „Авенида Либертадор“.  Пъхат в джобовете му пари и махат превръзката от очите му. С част от мангизите Ди Стефано си хваща такси и отива до испанското посолство в Каракас, където всички полудяват от щастие, когато го виждат жив и здрав.

„Ние се борихме срещу корупцията във Венецуела. Искахме да ни видят, искахме да ни чуят. Затова отвлякохме Ди Стефано. Не сме го пипали с пръст. Напротив – черпехме го. Пари му дадохме. Мисля, че такъв случай като нашия рядко ще видите“, казва още Максимо Каналес, чиято история е също интересна.

Месеци след това водачът на партизанската група е арестуван от венецуелските власти и тикнат в затвора.

Зад решетките Каналес започва кариерата си на… художник. След излизането си от затвора той приема псевдонима Паул Дел Рио и продължава да рисува. Негов приятел му помага да отвори художествена галерия.  Картините му стават популярни и той прави изложби не само във Венецуела, но и в Мексико и в Съединените щати. В знак на извинение изпраща на Ди Стефано някои от своите произведения.
|
Максимо Каналес