Георги Аспарухов е записан с главни букви в историята на Левски и в сърцата на феновете на отбора. През годините за Гунди сигурно всичко вече е изписано, казано и заснето.
В рубриката ни ХИТ БЛИЦ ние няма да правим някакви разкрития от кариерата на легендарния нападател на „сините“ и националния отбор, а само ще припомним за последните му голове за Левски в Европа. Днес се навършват точно 55 години от тези попадения.
На 18 август 1970 г. Левски (б.р. – тогава под името Левски-Спартак) приема Аустрия (Виена) в първи мач от предварителния кръг на Купата на европейските шампион (тогавашното име на Шампионската лига). „Сините“ печелят с 3:1 с две попадения на Гунди. Той изнася истински рецитал на стадиона, който днес носи неговото име. На реванша в австрийската столица Левски губи с 0:3 и отпада.
Така головете в София остават последните за Аспарухов на европейската сцена. След това той не играе и за националния отбор. За последно носи екипа на „лъвовете“ при равенството 1:1 с Мароко на Мондиал`70 в Мексико.
На 30 юни 1971 г. загива при автомобилна катастрофа заедно с Никола Котков.
Оставяме да прочетете репортажа за двубоя между Левски и Аустрия (Виена) в София, написан от Милко Стефанов и публикуван в 99-и брой на в. „Народен спорт“ от 20 август 1970 г.
РЕПОРТАЖЪТ ЗА МАЧА
За Купата на европейските шампиони
3:1 е добре, но можеше и повече...
Не видяхме „виенски валс“, но не видяхме и нашенско „пайдушко хоро“. Мачът премина твърде мъчително и трудно за българските шампиони. Не така, както се очакваше...
Левски-Спартак наистина превъзхождаше съперника си, имаше постоянно инициативата, диктуваше ритъма, показа похвална активност. Той срещна съперник, който не се разколеба от тоталния натист, защитаваше хладнокръвно, стройно и умело се прегрупираше за контранастъпления, които макар и рядко създаваха усложнения за отбраната на домакините. Нашите шампиони имаха силни периоди, но те не бяха продължителни и чести. Понякога изпадаха в статичност, в други случаи се действаше стихийно, прибързано.
Първата част донесе само веднъж радост на трибуните – в 18-ата минута много активният и разнообразен във функциите си Янко Кирилов изпрати с далечен пас топката към Аспарухов, който бързо я прехвърли на Митков и крилото с точен удар откри резултата. Сетне се посипаха удари към Шнайдер, но нито един не улучи вратата. Последваха минути на равновесие, на свой ред австрийците проведоха няколко акции напред, ала не бяха последователни, защото мислеха повече за тила си и бързо се изтегляха, за да сгъстяват редиците си в своето поле.
В тази обстановка софиянци трудно намираха пътя към вратата. Те го търсеха предимно откъм левия фланг, където Митков прояви висока активност, където маневрираха и Панов, и Аладжов. Създаваха се положения, стреляше се, но всичко бе неточно. Аспарухов обаче бе на висота, рисуваше с майсторски ходове и технични изпълнения почерка на играта, няколко пъти извеждаше в отлични позиции Митков и Панов, но и двамата пропиляваха благоприятните възможности (особено безотговорен бе младият Панов).
Очакванията, че „синьо-белите“, както често досега, ще превъртят оборотите след почивката се оправдаха. Топката вече по-често действаше на дясната страна, където най-сетне взе думата и Веселинов. В 53 минута негов неудържим рейд завърши с корнер, след изпълнението на който Аспарухов посрещна неудачно отбитата от Фелер топка и я изпрати в мрежата – 2:0. Това бе сигнал за тотално настъпление, което скоро донесе нов плод – пробив на Я. Кирилов откъм ляво, добро центриране и Аспарухов с глава покачи на 3:0.
Мачът вървеше към най-благоприятно развитие. Атаките продължиха, австрийците се задъхваха, но всичко бе за кратко. Отново се прояви статичността, особено при пасовете, в което се „отличи“ Пешев. Виенските футболисти „затанцуваха“ застрашително в нашето поле. Веднъж Гайер отправи бомбен удар, а минута след това Ридъл се понесе през центъри и в движение изненада Каменски със силен шут в мрежата. Това бе гол на австрийските вадежди – разликата вместо да се увеличи, намаля...
Нашите шампиони пропуснаха да решат окончателно спора още в София. Победата им и така не е лоша, но ще бъде ли тя достатъчна във Виена? Австрийците показаха, че имат „зъби“, в средата на терена разполагат с опитни изпълнители (Фиала, Гайер, Хубертс), в известни моменти подсказаха, че могат да атакуват остро и опасно. А на свой терен те сигурно ще се преустроят за щурм и няма да е леко. Все пак Левски-Спартак показа превъзходство и с подобрение в редиците и в действията може да разчита на успех.
18 август 1970 г., КЕШ, предварителен кръг, първи мач
ЛЕВСКИ-СПАРТАК – АУСТРИЯ (ВИЕНА) 3:1
1:0 Васил Митков (18), 2:0 Георги Аспарухов (53), 3:0 Георги Аспарухов (62), 3:1 Алфред Ридъл (74)
Левски-Спартак: Георги Каменски, Милко Гайдарски, Добромир Жечев, Стефан Аладжов, Янко Кирилов, Стефан Павлов, Цветан Веселинов, Стоичко Пешев, Георги Аспарухов, Павел Панов (46-Никола Котков), Васил Митков
Треньор: Рудолф Витлачил
Аустрия (Виена): Йозеф Шнайдер (46-Дитер Фелер), Роберт Сара, Еди Кригер, Карл Фрьолих, Йохан Гайер, Алфонс Дирнбергер, Йозеф Хикерсбергер, Вилхелм Хубертс, Херберт Поиндъл (69-Хелмут Кьогелбергер), Ернст Фиала, Алфред Ридъл
Треньор: Ернст Оцвирк
София, ст. „Левски“ – 32 000 зрители
Съдия: Антонио Сбардела (Италия)
