Не е страшно да паднеш, страшно е, ако не можеш след това да се изправиш, казва поетът, издател и печатар Иван Северняшки. А смисъла на думите му оживява в една реална история за величие, случила се преди 66 години.
Това е най-страшната и черна дата в историята на английския колос Манчестър Юнайтед и един неочакван и безапелационен жест след това от испанските им колеги от Реал Мадрид, който остава в историята със златни букви заради висотата си.
Още тогава Реал Мадрид е вече много голям, може би футболно най-големият, но по-голяма от майсторлъка на зеления килим на Кралете от Мадрид се оказва човещината им. За нея са следващите редове, които всеки уважаващ фен на футбола трябва да прочете.
Дори и да не сте фен на Манчестър Юнайтед. Дори и да не харесвате Реал Мадрид. Стига да вярвате достатъчно в посланието на великата футболна игра и умението му да променя съдби!
В онази черна година – 1958-ма – отборът на Манчестър Юнайтед, наречен по онова време „Бебетата на Бъзби“, претърпява ужасяваща самолетна катастрофа, при която на място загиват 20 от 38-те души в самолета. Заедно с отбора са пътували още поддръжници и журналисти. Ранените, някои от които в безсъзнание, са откарани в болница в Мюнхен, където още 3 души умират, което довежда до 23 жертви и 21 оцелели.
„Червените дяволи“ току-що са спечелили с общ резултат 5:4 срещу Цървена звезда на четвъртфиналите на КЕШ.
Мечтата на Мат Бъзби да завладее Европа обаче, изглежда приключила.
Три месеца след катастрофата Юнайтед се изправя срещу италианския гранд Милан на полуфиналите – дори побеждава в първата среща като домакин с 2:1, но на италианска земя е разбит с 0:4.
Но какво се случва на финала?
Милан се изправя не срещу кого да е, а срещу тогавашния хегемон Реал Мадрид! И испанският гранд побеждава с 3:2. Но това, което правят кралете след това, ще накара целия свят да настръхне – най-вече опустошения отбор на Манчестър Юнайтед!
Реал Мадрид и лично Сантяго Бернабеу, на когото и до днес е кръстен стадионът в Мадрид, посвещава победата на английските си приятели. Нещо повече – дори предлага трофея да бъде връчен на английския клуб.
Предложение, което остава без прецедент в световната футболна история и досега!
Предложение, което обаче бива отхвърлено, заради чисто технически подробности. Но силната символика зад големия жест остават!
Историята не приключва дотук, а Реал показва респектиращо упорство в идеята да успее на всяка цена да помогне.
След като разбират, че предложението им е отхвърлено, от „белия балет“ предприемат нов ход към бедстващия Юнайтед. И сътворяват още един прецедент във футболната история!
Бернабеу предлага да преотстъпи най-голямата звезда на отбора си – големия Алфредо ди Стефано – в най-силните години от кариерата му!
Аржентинецът, когото неслучайно наричат Русата стрела, приема идеята и е готов да премине в Манчестър, а офертата включва Реал да плаща половината от заплатата му. Футболната асоциация на Англия обаче блокира този трансфер с обяснението, че той щял „да заеме мястото на британски играч“.
Вероятно ще се изненадате, но дори това не отказва Реал Мадрид от намеренията му! А цената в случая, наистина е много висока…
От мадридския клуб първо направили флагчета с имената на трагично загиналите футболисти на Юнайтед, наречени „Шампиони на честта“, които бързо били разграбени в Испания. Приходите от продажбата им били пратени на Манчестър Юнайтед.
След това предложили на „червените дяволи“ да провеждат подготовката си на най-модерната база за времето си, каквато била тяхната (каквато всъщност е и до днес, б.а.) – и то без пари!
Последвало предложение и да се организират серия от приятелски мачове, приходите от които да отидат отново в касата на английския клуб.
Да, още тогава Реал Мадрид е бил не само голям на зеления килим, но и с достатъчно развита маркетингова политика. За да играят приятелски мачове, например, мадридчани искали по 12 хиляди паунда от другите отбори.
За Манчестър Юнайтед този лукс бил безплатен!
Ето така започнала и серията от приятелски мачове между двата гранда, която и днес продължава да звучи невероятно и – и без аналог.
През октомври 1959-та, пред 63 000 зрители на „Олд Трафорд“, Реал Мадрид побеждава с 6:1 след изключителна игр
а на Ди Стефано, Пушкаш и Хенто.
Вторият мач е в Мадрид, където Реал отново прави забележителна победа в мач, завършил 6:5 пред 80 000 екзалтирани и бурно аплодиращи и двата тима запалянковци.
Човещината на великия испански гранд не спира дотук!
Още същата вечер, след поредната си забележителна победа, Реал организира благотворителна вечеря, на която се събират средства за опечалениете семейства от трагедията в Мюнхен. На тази вечеря Сантяго Бернабеу заявява пред всички:
„Бъзби е най-смелият, най-великият човек във футбола, когото някога съм срещал!“
Следващата приятелска среща е през октомври 1960 г. Тогава обаче се случва така, че големите звезди Пушкаш и Ди Стефано са контузени. Бернабеу попитал Бъзби дали не иска да отложат мача, защото се съмнявал, че интереса към двубоя няма да е същия, а в случая били важни средствата накрая.
Бъзби обаче отговаря, че иска този мач да се изиграе, без значение от обстоятелствата, защото с Реал са „вече като семейство“. Пушкаш и Ди Стефано остават толкова впечатлени от този негов отговор, че правят и невъзможното, за да станат част от мача. Влизат в игра, куцайки, само и само да са част от поредния футболен спектакъл. Мачът завършва 3:2 за Реал Мадрид.
Ман. Юнайтед започва да се съвзема малко по-малко. Следващата приятелска среща с благотворителен характер е през декември 1961-ва, когато вече победители са „червените дяволи“ (3:1).
Последва още една червена победа – през септември – с 2:0, и то насред испанската столица.
Следващият сезон (1962/63) се оказва много оптимистичен за Юнайтед. Отборът печели Купата на Англия и това става първият трофей след трагедията в Мюнхен.
Голямото възкръсване обаче идва през 1968 година, когато Манчестър Юнайтед триумфира с Купата на европейските шампиони насред „Уембли“, пред 92,225 зрители. На полуфиналите побеждава именно Реал Мадрид. Точно 10 години след голямата трагедия.
Манчестър Юнайтед на невероятните Джордж Бест, Боби Чарлтън, Денис Лоу, Ноби Стайлс. След победата с 4:1 над Бенфика Мат Бъзби вдига Купата с големите уши, както е известна тя и до днес, поглежда към небето и казва през сълзи: „Тя е за всички вас, които сте там горе!“
Мечтата на Бъзби е сбъдната – на 23-тата му година, откакто е начело на отбора! А думите, които Сантяго Бернабеу изрича малко след това, разтърсват със силата си:
„Ако трябваше да спечели някой различен от нас, то това трябваше да е Манчестър Юнайтед. Радвам се за тях!“, казал Бернабеу с чувство на наслада, че мисията му да възроди отново най-титулувания клуб в Англия става факт.
Но нека се върнем още малко назад във времето – за да разберем с какво все пак е успял Мат Бъзби до такава степен да впечатли треньорът и президент на най-големия клуб в света – Сантяго Бернабеу, за да поиска впоследствие той да направи всичко това.
За да открием отговора, се пренасяме само година по-рано – в 1957-ма. Това е втората година на Купата на европейските шампиони и двата отбора – Ман. Юнайтед и Реал Мадрид, се изправят един срещу друг на полуфиналите в най-силния клубен турнир. Реал вече е спечелил първата и е абсолютен европейски хегемон! Юнайтед пък е водещ отбор по онова време в Англия. Когато излиза срещу испанците, вече е носител четири пъти на титлата на Англия (а към днешна дата те са вече 20), и втората от трите в това десетилетие.
Първият мач е спечелен от „белия балет“ с 3:1 насред Испания, а на реванша испанският гранд повежда още през първото полувреме с 2:0. Всичко изглежда ясно, освен едно – непримиримостта на английския гранд, която впоследствие става част и от неговата визитна картичка.
„Червените дяволи“, които разполагали с много млад състав, стигат до равенство във втората среща – 2:2, а президентът на Реал остава силно впечатлен от обрата и най-вече от духа на отбора.
Бернабеу предлага на Мат Бъсби да дойде в Кралския клуб, но шотландецът бързо отказва. Иска толкова много, толкова силно да триумфира в Европа със своя Манчестър Юнайтед!
Този отказ, противно на първичната логика, не бетонира отношенията между двамата, а даже напротив – превръща ги в непоклатимо приятелство.
А днес на „Олд Трафорд“, освен великото приятелство с Реал Мадрид, за което всеки фен на „червените дяволи“ знае, има и паметната плоча. Също и специален часовник, чиито стрелки са спрени точно в часа на катастрофата (15:04 часа на 6 февруари 1958 година) – за да напомнят за онова, което се е случило.
„Ако не се бе случило това, сигурно още през 1958 г. Манчестър Юнайтед щеше да спечели КЕШ, както и Англия да триумфира същата година като световен шампион“, казва години след фаталния инцидент големият сър Боби Чарлтън!
И ако често казваме, че архивите са живи, то в случая историята, освен живителен смисъл, е носител и на неостаряващо величие. Защото вече го има и реалното потвърждение за това, че успяват тези, които не се отказват от мечтите си..!
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
