Този финал за купата, игран на днешния ден точно преди 60 години, още се помни от по-старите любители на футбола. Пет месеца след мача за първенство, завършил 3:0 за Левски, който става шампион, „сините“ и „червените“ отново си дават среща на стадион „Славия“, но този път на финала за Купата на съветската армия. И сега мачът се играе на терена на „белите“, защото през цялата 1965 г. националният стадион „Васил Левски“ е в ремонт. Атмосферата пак е като за голям двубой и трибуните на „белия“ стадион са изпълнени. И зрителите не остават излъгани в очакванията си.

За разлика от предишния мач, сега армейците са пределно мобилизирани да вземат реванш за загубата си и да спечелят ценния трофей. През първото полувреме те са пълновластни господари на терена и преднината им от два гола е съвсем логична. Началото е зашеметяващо и още в четвъртата минута Никодимов извежда „червените“ напред. Това е

неговият първи гол още в дебютния му мач срещу Левски.

И по-нататък армейците продължават да имат инициативата и организират редица атаки към „синята“ врата. Левски от своя страна така и не може да канализира действията си и играта на основни единици не спори.

Стига се и до 34-ата минута, когато зрителите стават свидетели на атракция, каквато рядко се среща не само по нашите терени. Бившият юноша на Левски Никола Цанев (тогава в ЦСКА) нахлува в наказателното поле на „сините“, преодолявайки последователно няколко бранители, а накрая и вратаря Бисер Михайлов. И когато всички очакват той да шутира в празната врата, Цанев се връща назад и отново започва своя вълшебен и неповторим слалом между дезориентираните и паникьосани защитници в синьо. Чак след като бисира шоуто си, той нанася поразяващия удар, бележейки истински гол-шедьовър – 2:0 за ЦСКА! Гол, който никога няма да бъде забравен!

„Заедно с гола срещу Интер, това е един от най-вълнуващите ми голове в кариерата. В такива моменти не премисляш нещата, а интуицията ти подсказва какво решение да вземеш. И днес хората си спомнят за тези мои голове и това ме изпълва с приятно чувство“ – казваше приживе той.

Тази преднина е напълно закономерна на фона на показаното и след почивката едва ли някой очаква обрат, особено след като „сините“ остават с 10 души след отстраняването на Николов. Но на мястото на Абаджиев на терена влиза Соколов и ситуацията на терена сякаш се изменя. Левски получава неочакван импулс и тръгва на отчаян щурм, с което разколебава защитата на ЦСКА. При това до такава степен, че в един момент Василев си отбелязва автогол. Психологическото предимство вече е на страната на „сините“. Стига се и до дузпа, с която Соколов изравнява.

Вече се очертават продължения, но Фортуна е решила друго.

Пет минути преди края румънският съдия Йон Ритер (той ще свири мач на вечните съперници и пет години по-късно) отсъжда дузпа и за ЦСКА. По ирония на съдбата тя е изпълнена от юношата на Левски Янко Кирилов, който тогава отбива военната си служба в ЦСКА, а по онова време това е задължително. Ударът на Кирилов минава под плонжа на Михайлов – 3:2 за ЦСКА. Така армейците взимат реванш, а „сините“ пропускат да направят дубъл. Нещо повече – това е първа победа на „червените“ над Левски след пауза от четири години и половина!
РУМЕН ПАЙТАШЕВ

8 септември 1965 година

Финал за Купата на съветската армия

ЦСКА – Левски 3:2 (2:0)
1:0 Асп Никодимов (4), 2:0 Н. Цанев (34), 2:1 Ив. Василев (65 – автогол), 2:2 Г. Соколов (73 – дузпа), 3:2 Ян. Кирилов (85 – дузпа).

ЦСКА: Ст. Йорданов, Ив. Василев, Б. Гаганелов, Хр. Маринчев, Б. Станков, Д. Пенев, Евд. Каменов (77 – Ив. Колев), Н. Цанев, Д. Якимов, Ян. Кирилов, Асп. Никодимов.
Треньор – Григорий Пинайчев.

ЛЕВСКИ: Б. Михайлов, Ив. Здравков, Ив. Вуцов, Г. Стоянов, Г. Златков, Г. Георгиев, С. Николов, Ал. Манолов, Г. Аспарухов, Ст. Абаджиев (46 – Г. Соколов), Ал. Костов.
Треньор – Рудолф Витлачил.

СЪДИЯ – Йон Ритер (Румъния)
ст. „Славия“ – 30 000 зрители.