Перфектният скок! Скок в XXI век! Най-великото спортно постижение на всичко времена! Това са само част от заглавията на световните медии преди 55 години, когато на днешния ден Боб Биймън преодолява впечатляващите 8,90 метра в олимпийския финал на скок на дължина в Мексико Сити.

Американецът, който тогава е на 22 години, пристига в мексиканската столица в ролята на фаворит. През сезона той е направил най-добрия резултат за сезона 8,39 метра (с помощ от вятъра) и е скочил най-добрият си резултат в кариерата 8,33 метра (втори най-добър за всички времена към онзи момент). Биймън е спечелил 22 от всички 23 състезания със свое участие през годината.

Квалификациите на олимпийските игри не започват добре за големия фаворит за златния медал. Биймън е толкова уверен в силите си, че се пробва да отвее конкуренцията още преди финала. В резултат на това прави фаул в първите си два опита. Така всичко е заложено на последния му скок в квалификацията. Тогава се намесва американският му съотборник и един от основните конкуренти за златния медал Ралф Бостън, който още с първия си опит в квалификацията подобрява собствения си олимпийски рекорд – 8,27 метра. Предишното му постижение от 8,12 см е регистрирано на Олимпиадата в Рим през 1960 г.

Бостън пропуска следващите си два скока, уверен в своето място на финала в Мексико Сити. Той съветва Боб Биймън да заложи на сигурното и да отскочи далеч преди летвата, за да може опитът му да бъде зачетен и да попадне сред финалистите. Биймън се вслушва в неговите думи и се приземява на 8,19 метра. Това е вторият най-добър резултат в квалификацията.

Финалът е на 18 октомври. Боб Биймън е четвърти в реда на атлетите, изпълняващи своите опити. Преди него са японецът Хирооми Ямада, Виктор Бруукс (Ямайка) и Райнхолд Бошер (ФРГ). Всички те правят фаул. Тогава идва редът на американеца. Първият опит във финала на Мексико Сити`68, при който няма престъпване на летвата, влиза в историята. Биймън скача 8,90 метра и фактически слага спор на битката за златния медал.

WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)

„Бях уверен, че ще направя силен резултат. Всичко около скока беше перфектно. Когато застанах в коридора за засилване бях толкова концентриран, че не чувах нищо около мен – викове, скандирания, дори приказките на останалите участници във финала. Единствено чувствах пулсирането на сърцето ми. Дори не чувах стъпките си по пистата. Когато отскочих, почувствах, че се случва нещо специално. Имах чувството, че летя цяла вечност. Приземяването ми не беше отлично и това ме разочарова. Обърнах се и видях белия флаг на съдиите. Опитът ми беше успешен“, признава американецът.

„След това започна нещо много интересно. Хората с електронното измерване съобщиха на главния съдия, че уредът не успява да хване метража, тъй като е настроен за малко над 8,50 метра. Затова се наложи да направят ръчно измерване. Суетяха се 20 минути преди да обявят моя резултат. Съобщиха 8,90 метра. Това не ми направи впечатление, тъй като бях свикнал с измерване в имперската система с футове и инчове. Дори и днес имам проблеми с тези метри и сантиметри. Ралф Бостън, който беше запознат с пресмятането, ми каза, че съм прескочил 29 фута“, допълва олимпийският шампион от Мексико Сити.

Според имперската мерна система Биймън всъщност е скочил 29 фута и 2,5 инча. Това е с почти два фута (55 см) повече от предишния световен рекорд – 8,35 метра. Старото най-добро постижение в света е притежание именно на Бостън, който на 29 май 1965 преодолява дистанцията на състезание в Модесто (щат Калифорния). На 19 октомври 1967 г. в Мексико Сити резултатът му е изравнен от Игор Тер-Ованесян (СССР).

При втория си скок на олимпийските игри Боб Биймън се приземява на 8,04 метра и след това пропуска всички останали опити. Второ място заема представителят на ГДР Клаус Беер (8,19 метра), а трети остава Ралф Бостън с 8,16.

Рекордният скок на Биймън е излъчен от телевизиите по цял свят. Мнозина твърдят, че той е подпомогнат от разредения кислород заради високата надморска височина на Мексико Сити, както и заради попътния вятър, въпреки че той е в рамките на допустимите норми на Световната федерация по лека атлетика (точно 2,0 м/сек).

Рекордът на Боб Биймън оцелява 23 години. На световното първенство в Токио през 1991 г. американецът Майк Пауъл (на снимката долу) при петия си опит се приземява на 8,95 метра, подобрявайки постижението на Биймън с пет сантиметра. Малко преди това Карл Люис скача 8,91 метра, но с попътен вятър над нормата. Така рекордът на Пауъл до ден днешен остава вторият признат опит в историята, при който атлет скача 8,90 метра и повече.