Тъй като темата за Гунди е много актуална покрай игралния филм за него, БЛИЦ връща лентата назад. Публикуваме наш материал отпреди време, в който разговаряме с един от следователите,  присъствали на ужаса от автомобилната катастрофа през 1971 година.

Пълният текст на статията в БЛИЦ от 30 юни 2011 година:

„БЛИЦ намери следователя, който е бил пратен на произшествието на Витиня на 30 юни 1971 година. Ето какво си спомни Ангел Петков, който по онова време е следовател към Окръжна прокуратура в София. В момента е пенсионер и живее в Перник.

“По това време бях следовател в София, работех към Прокуратурата. Спомням си, че бяхме на събрание с останалите колеги, когато влетяха в стаята и ни казаха, че трябва да тръгваме. Качиха ни в една “Волга” и тръгнахме към Ботевград. Казаха ни, че е станала голяма катастрофа, има и запален автомобил. На мястото вече бяха пристигнали полицаи от София и Ботевград. Ние бяхме с моя колега Йордан Йорданов, който сега не е между живите. Той свърши голяма част от работата, но аз бях там през цялото време и му помагах. Пристигнахме и спряхме колата на около 120 метра от произшествието. Излязохме от колата и тръгнахме пеша към мястото на катастрофата. Пушек се вдигаше навсякъде, миризмата беше ужасна.

Не може да си представите
как мирише овъглено месо,
не се траеше...

Прокурорите не искаха да се доближат, не можеха да понесат гледката”, разказа следователят на катастрофата на Гунди и Котков.

“Започнахме да правим измервания, отчетохме 40 метра разчетворена спирачна следа. Шофьорът на ЗИЛ-а е видял, че е чист пътят откъм София и е започнал да прави ляв завой. Камионът обаче е имал ремарке, за да се изнесе в насрещното платно му е трябвало повече време. Гунди е преценил, че може да мине преди камиона, но не е очаквал, че ще бъде с дълго ремарке. Това е довело до фаталния край. “Алфа”-та се е движила със скорост около 144 км/ч. Забила се е отдолу под външния резервоар на ЗИЛ-а. След това капачката на резервоара е избила и нафтата е заляла целия преден капак на колата на Гунди. Един Господ знае дали, ако бяха се ударили в гума или нещо друго на камиона, щяха да оживеят. При такава скорост обаче всеки удар би бил с фатален край”, допълва още следователят.

“Полицаите веднага спряха движението, имаше повече коли от Ботевград към София. В обратната посока нямаше жива кола. За няколко минути се образува дълга опашка. Хората надуваха клаксоните и питаха какво става. Първоначално негодуваха, искаха да минат. След като разбраха обаче, че става въпрос за Гунди и Котков, чинно стояха и търпяха. Никой не минаваше, движението беше спряно. Беше направено изключение само за генерал Владимир Стойчев. Той мина и каза къде на истина или на шега, че му се ходи по малка нужда и няма как да спре пред опашката с автомобили. Тогава мина само той, никой друг”, казва още Ангел Петков.

“Не мога да ви опиша какво видях в изгорялата “Алфа Ромео”. Приближих се и видях труповете, напълно изгорели. Нямаше кожа по телата им, нямаха скалпове. Ужасна гледка. Единствената кожа, запазила се от телата им, беше от задните части, залепена на седалките. Както знаете, в колата е имало и трети човек, който са качили на стоп. Той беше буквално разчекнат, защото е седял на задната седалка по средата. Колата е малка, спортна и отзад мястото не е голямо. Автомобилът е бил предназначен за не повече от двама души. Аз такива катастрофи виждах по три-четири на ден, вече бях претръпнал. Ние заминахме към инцидента, за да си свършим работата, за нас няма значение кой е в колата, важно е да спасим нечий живот, ако можем и да докажем всичко, каквото се вижда от мястото на произшествието”, спомня си още следователят.

“Вижте, още на часа на катастрофата беше ясно, че шофьорът на ЗИЛ-а не е виновен. Човекът е имал нужното разстояние видимост, за да започне да завива. Ама смее ли някой да каже в този момент, че шофьорът е невинен.

Нали ще настане война,
ще те хвърлят в затвора
на секундата

Затова веднага беше образувано следствие в Окръжна следствена служба. То трая два месеца и беше ясно, че няма как човекът да бъде осъден. По решение на прокурора следствието можеше да бъде удължено или прекратено. Решиха да го прекратят. Под решението за прекратяване на следствието се подписа прокурор Миланов, а не Алексов. Въпросният Алексов беше член на ръководството на “Левски” и не искаше да сложи подписа си под решение за прекратяване на следствието срещу шофьора на ЗИЛ-а. Представяте ли си член на “Левски” да сложи парафа си под това решение”, връща се назад в спомените си следовател Петков.

За финал на разказа си той си спомни за джентълмена Георги Аспарухов. “Гунди беше друг човек. Аз играех във волейболния отбор на Университета, често Гунди идваше да закусва в сладкарница, в която бяхме и ние. Имаше хора, които му досаждаха, но той и към тях се отнасяше с уважение и нито веднъж не повиши тон или не нагруби някого. Великолепни футболисти и хора, сега такива нямаме”, казва още следовател Ангел Петков, който се озовава на мястото на катастрофата на 30 юни 1971 година.

“Денонощно имаше хора на Витиня, ходеха и оставяха цветя на пътя. Тогавашните милиционери ходеха и нарочно ги махаха, но хората пак идваха и пак ги оставяха. Спомням си, че имаше хора, които се качваха на Витиня и оставяха туби с ракия, вино, засипваха пътя с пари. Един от нашето село ходеше и ги обираше, казваше, че е забогатял”, допълва старши лейтенант Илия Илиев, който по това време е бил полицай в Ботевград.

“Колата я докараха в двора на полицията в Ботевград, смазана и изгоряла отвсякъде. На задната кора на “Алфа”-та беше фуражката на Гунди, нали беше майор. След това дълго време съхраняваха автомобила в двора на ДПУ-то (Държавно предприятие за услуги в Ботевград)”, разказва още бившият служител на реда.
Стефан РАЛЧЕВ/БЛИЦ