Преди 60 години отборът на Левски направи своя дебют в европейските клубни турнири. В първия кръг от турнира за Купата на шампионите „сините” срещнаха шведския първенец Юргорден и го елиминираха по безапелационен начин. Двубоят в Стокхолм завърши 1:2, но на реванша на стадион „Герена” шведите бяха буквално нокаутирани с внушителното 6:0, като в основата на триумфа бе великият Георги Аспарухов (Гунди) – футболист номер 1 на България за ХХ век.

На осминафинала в шампионския турнир жребият изправи Левски срещу Бенфика. Португалските „орли” тогава бяха в зенита на славата си, водени от „Черната перла” Еузебио и с играчи като Торес, Симоес, Колуна, Аугусто, Жермано. Няколко месеца по-рано през същата година те бяха играли на финала при шампионите и отстъпиха с минималното 0:1 на феноменалния Интер на Хеленио Херера, при това на стадион „Сан Сиро” в Милано. „Сините” очакваха мача с притеснение от голямото име на своя съперник, но и с увереност, че няма какво да губят, а могат само да спечелят. А големият зевзек

Сашо Костов шеговито каза, че е жалко такъв голям отбор като Бенфика да отпадне

толкова рано от турнира. По зла ирония на съдбата проблемите над Левски се сгъстиха като буреносни облаци в самото навечерие на първия мач в София. Седмица преди него лявото крило Сашо Костов бе контузен срещу Ботев във Враца, а тежка болест повали на легло основния плеймейкър Христо Илиев – Патрата. Като капак на всичко Жоро Соколов не бе напълно възстановен от контузия, а и Теко Абаджиев не беше в най-добрата си форма.

И въпреки това „сините” надминаха себе си! На 10 ноември 1965 г. стадионът в квартал Подуяне щеше да се пръсне по шевовете – над 45 000 зрители от цяла България го бяха окупирали часове преди началото на мача, като зрители имаше и по пистата, и върху земята на все още недостроените трибуни. Левски и Бенфика бяха ръководени от две големи имена в треньорската професия – чехът Рудолф Витлачил на „сините” и унгарецът Бела Гутман на „орлите”. А отборите излязоха на терена, водени от два колоса – Гунди и Еузебио! И двамата действително доказаха, че са с цяла класа над останалите! Още в петата минута Гунди нахлу мощно в полето на съперника и изстреля истински снаряд, който се заби под гредата на безпомощния Мело – 1:0 за Левски! Трибуните изригнаха като вулкан, а снажният защитник Жермано нервно си скубеше брадичката в очакване на още по-лоши събития. Домакините, носени на крилете на ентусиазма и подкреляни френетично от своя „12-и играч”, продължиха щурма си и в 17-ата минута Николов се озова сам срещу Мело, но не издържа на напрежението. Ако тогава

резултатът бе станал 2:0, можеше дори да се повтори „сценарият Юргорден”.

Но се потвърди неписаното правило, че когато не вкараш, ще ти вкарат. Само миг по-късно Еузебио използва евтин трик, но той изигра своята роля. Той се направи на контузен и уж отиде до страничната линия да иска медицинска помощ, но изведнъж се втурна в отпуснатата отбрана, отне топката на Вуцов и хладнокръвно изравни. В 37-ата минута Гунди перфектно свали с глава топката на крака на Николов, но той от четири метра стреля високо над гредата.

Картината не се измени съществено и след почивката. В 59-ата минута същото разиграване между Гунди и Николов все пак даде резултат и крилото под плонжа на Мело намери път към мрежата – 2:1 за Левски! Публиката отново експлодира, а зад вратата, в която бе отбелязан голът, бе издигнат транспарант, на който бе изрисуван прострелян бик с името Бенфика. Радостта обаче отново бе твърде кратка. Само четири минути по-късно пак лукавият Еузебио използва грешка на вратаря Бисер Михайлов и от много малък ъгъл с мек удар изравни. Така „Черната перла” предотврати крушението на Бенфика на „Герена”.

10 ноември 1965 г., София, Левски – Бенфика 2:2

ЛЕВСКИ: Бис. Михайлов, Ив. Здравков, Ив. Вуцов, М. Иванов, Г. Златков, Г. Георгиев, С. Николов, Ст. Абаджиев, Г. Аспарухов, Г. Соколов, М. Бончев.

БЕНФИКА: Мело, Силва, Жермано, Крус, Жасинто, Раул, Ж. Аугусто, Еузебио, Торес, Колуна, Симоес.

ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Г. Аспарухов (5), 1:1 Еузебио (22), 2:1 С. Николов (59), 2:2 Еузебио (63).

СЪДИЯ – Герьо (Унгария), ст. „Герена“ – 45 000 зрители.

ГУНДИ ПОКОРИ ЛИСАБОН!

Въпреки достойното представяне в първия мач, малцина бяха тези, които очакваха някакво чудо на реванша в Лисабон. На 8 декември 1965 г. над 60 000 зрители дойдоха на прочутия лисабонски стадион „Луш” в чудесно настроение, тъй като очакваха да видят голеада във вратата на българите. И съвсем логично – в началото на същата година на този терен великият Реал (Мадрид) начело с Пушкаш бе разгромен с 1:5. Все в същия дух Еузебио заяви преди мача, че разликата ще бъде поне пет гола в полза на „орлите”. Не така обаче мислеха левскарите и техният чешки треньор Витлачил. Освен това в състава на „сините” вече бяха Христо Илиев и Сашо Костов, а на мястото на Жоро Соколов бе младият и талантлив Цветан Веселинов – Меци.

И още в третата минута леден душ обля ентусиазираните трибуни – пас на Патрата намери Гунди и той отново простреля Мело както в първия мач на „Герена”. Португалците реагираха като ужилени и само след три минути Еузебио възстанови равенството. При резултат 1:1 Гунди нахлу в наказателното поле и бе подкосен, но

френският съдия Фошо се уплаши да отсъди дузпа за „сините”

и домакините бяха пощадени. Окуражени и от съдийската подкрепа, „орлите” се втурнаха в атаки и в 28-ата минута Колуна за първи път и в двата мача изведе Бенфика напред. А когато само минута след почивката Торес направи резултата 3:1, радостта по трибуните нямаше граници. Всички вече предвкусваха нови голове в мрежата на Михайлов. Да, ама не! „Сините” не се стъписаха от негативния за тях развой и на свой ред също отправиха поглед към португалската врата. В 75-ата минута Гунди в типичния си гросмайсторски стил слаломира между няколко души и за втори път матира Мело. Две години по-късно в разговор той споделя, че това е бил най-трудният му гол: „Тогава поех топката от центъра, преминах като на слалом почти цялата защита на съперника, заблудих с лъжливо движение на тялото и вратаря Мело и през малък процеп намалих разликата от 1:3 на 2:3.” До края на мача оставаха 15 минути и над импозантния стадион легна тревожна, гробна тишина. Зрителите трепериха всеки път, когато „сините” тръгваха в атака, а когато топката попаднеше в Гунди, направо замираха от страх. В самия край на мача Илиев отблизо не успя да сътвори голямата сензация. И когато при 3:2 за Бенфика прозвуча последният съдийски сигнал, огромна въздишка на облекчение се изтръгна от хилядите на трибуните.

После зрителите бурно аплодираха отбора на Левски, който достойно напусна голямата сцена, а на следващия ден отзивите в португалската преса за „сините” бяха изключително ласкави. Еузебио бе буквално поразен от играта на Гунди и каза, че Аспарухов е първият чуждестранен играч, който в един мач вкарва два гола на Бенфика в Лисабон. Той

заедно със своите съотборници му направиха шпалир на стадион „Луш”,

за да го аплодират. А пресата нарече Гунди „злият демон на португалците” заради половин дузината му голове в мрежата на националния им отбор и на Бенфика – три на Бенфика и три на националите (два в София в европейска квалификация и един на допълнителния мач в Рим). Така Гунди покори Лисабон!

Шест години по-късно „Черната перла” Еузебио бе отново в София с Бенфика и специално заведе целия отбор на гроба на Гунди, за да изрази преклонението си пред този велик футболист и голям човек. Не по-малко впечатлен от играта на Гунди бе и големият треньор на Бенфика Бела Гутман, който му предложи професионален договор, но времената тогава бяха такива, че това практически бе невъзможно. А Гутман каза за него: „Това е един нов Ди Стефано, достоен да играе в най-големите европейски отбори!” Домакините признаха, че „Левски е модел на коректност” и дори поканиха „сините” да останат за още два-три приятелски мача в Португалия. А това бе чест, която малцина са получавали от такъв велик клуб като Бенфика.

8 декември 1965 г., Лисабон, Бенфика – Левски 3:2

БЕНФИКА: Мело, С. Аугусто, Жермано, Крус, Кавем, Раул, Ж. Аугусто, Еузебио, Торес, Колуна, Симоес.

ЛЕВСКИ: Бис. Михайлов, Ив. Здравков, Ив. Вуцов, М. Иванов, Г. Златков, Г. Георгиев, Цв. Веселинов, Ст. Абаджиев, Г. Аспарухов, Хр. Илиев, Ал. Костов.

ГОЛМАЙСТОРИ: 0:1 Г. Аспарухов (3), 1:1 Еузебио (6), 2:1 Колуна (28), 3:1 Торес (46), 3:2 Г. Аспарухов (75).

СЪДИЯ – Фошо (Франция), ст. „Луш“ в Лисабон – 60 000 зрители.

РУМЕН ПАЙТАШЕВ