Известният и по света спортен журналист Румен Пайташев разказа пред БЛИЦ как е преживял последните дни и смъртта на легендарните Гунди и Котков. През фаталния последен ден на юни 1971 година той е почти на 15 години и половина... Днес се навършват 52 години от огромната трагедия в прохода Витиня.
WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
"Изминаха 52 години, а сякаш беше вчера. На 28 юни 1971 г. в последния мач от първенството играха вечните съперници Левски и ЦСКА. „Червените“ на практика си бяха осигурили шампионската титла, тъй като „сините“ можеха да им я отнемат само при победа с десет гола разлика, което бе от сферата на фантастиката. Въпреки това съперниците се вкопчиха в здрава битка, като Георги Аспарухов бе най-често на прицел. Гледайки го от трибуните, тогава въобще не предполагах, а и не само аз, разбира се, че го виждам жив за последен път. Въпреки че съм го гледал на живо в редица мачове, дотогава го бях виждал като цивилен само веднъж на два-три метра от мен след един мач на националния стадион. След спречкването с Пламен Янков и двамата бяха отстранени от игра.
Два дни по-късно стана зловещата катастрофа на прохода Витиня, на 52 километра от София, в която загинаха Гунди и Никола Котков. Трагедията се случва около 11.30 часа, а злокобната вест се разнася мълниеносно из цяла София. Първоначално
никой не искаше да повярва, че това е истина.
Когато са съобщили по радиото, баща ми се обади от службата вкъщи да ми съобщи трагичната вест. Но дори и тогава не можех да възприема този ужасен факт.
Никога няма да забравя предаването „По света и у нас“ същата вечер. И сега съм убеден, че ако има две най-гледани предавания на емисията в цялата история на телевизията, това са тези на 30 юни 1971 г. и на 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков падна от власт. Учудващо за днешните реалности, тогава предаването започна с гибелта на трима съветски космонавти, загинали същия ден. Но дори и след това се премина към някакви незначителни вътрешни новини. И чак в самия край съобщиха за трагичната новина, разтърсила цяла България.
На 2 юли беше погребението на двамата големи футболисти. Само тези, които не са били на стадион „Герена“ в този ден, не могат да си представят импозантната гледка на препълнения с хора стадион. Трибуните и теренът бяха просто почернели от народ, а хора имаше докъдето може да се вижда. Всеки искаше поне с поглед да се докосне за последен път до ковчезите, носени от футболистите на Левски. А после тръгна процесията към вечното им жилище. Хилядното множество навлезе в гробищния парк, но бе практически невъзможно да се стигне до гробовете.
Виждах как възрастни хора плачат със сълзи
и това бяха гледки, които няма да забравя никога.
Тогавашната власт обаче беше шокирана от огромната обич и популярност на двамата, като на погребението им имаше над половин милион души – повече от това на Цар Борис Трети. На първата годишнина от трагедията освен множеството поклонници имаше и цивилни агенти, които старателно следяха какво се случва, а доста от поставените по дърветата некролози тайнствено изчезваха. Тогава за първи път видях сина на Гунди - Андрей, който поднасяше на хората бонбони за „Бог да прости“. Бях на всеки помен следващите години и въпреки че милиционерската „хватка“ постепенно отслабваше, около гробовете винаги имаше „бдителни момчета“. Властта никога не се примири с факта, че неподправената народна обич е много по-силна от напудрените псевдо-манифестации, с които залъгваха хората години наред".РУМЕН ПАЙТАШЕВ
Изтеглете мобилното ни приложение БЛИЦ СПОРТ ОТТУК!
Снимки Ultra Varna
