Ужасяващото клане в центъра на Европа, излъчвано на живо и потресло света ВИДЕО

Един от оцелелите терористи още е жив, крие се в Северна Африка

София, България

11 Окт. 202312:35

71885

1 от 1

ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 1 И СПЕЧЕЛИ НАГРАДИ ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Кървавата атака на групировката „Хамас“ в Израел е тъжен повод да припомним в спортната ни рубрика ХИТ БЛИЦ за най-голямата трагедия в спорта, свързана с вечния конфликт между палестинци и евреи.

Тя разтърсва целия свят на 5 и 6 септември 1972 година в Мюнхен, където се провеждат Летните олимпийски игри. Остава в историята като Мюнхенското клане.

Тогава осем палестинци от терористичната организация „Черния септември“ влизат в олимпийското село и пленяват 11 израелци - спортисти, треньори и членове на делегацията.

WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)

Палестинците искат освобождаване на 200 свои сънародници-затворници в Израел. Още при взимането на заложниците са убити израелският състезател по вдигане на тежести Йозеф Романо и треньорът му.

След това са убити още 15 души . Общо загиват 17 човека - 11 израелци, петима палестинци и един германски полицай.

На 6 септември (сряда) на олимпийския стадион в Мюнхен се провежда траурна церемония, на която не присъстват арабски спортисти.

Хронология на ужаса в детайли:

Вечерта на 4 септември - израелските спортисти излизат на нощна разходка в Мюнхен и гледат театралния мюзикъл „Цигулар на покрива“. След това вечерят със звездата на пиесата - израелския актьор Шмуел Роденски. Към 23 часа се връщат в олимпийското село с автобус. По време на пътуването шефът на Израелския олимпийски комитет Шмуел Лалкин е помолен от 13-годишния си син да го остави в стаята на щангиста Йосеф Романо и бореца Елиезер Халфин. Момчето е приятел с двамата спортисти и иска да играе карти с тях. „Ако бях му позволил, нямаше да е жив“, коментира след ужаса Лалкин.

4:10 часа сутринта на 5 септември: Докато спортистите спят в стаите си, се появяват осемте членове на „Черния септември“, облечени в анцузи. Те влачат спортни сакове, в които носят автомати „Калашников“, пистолети ТТ и гранати. Часове по-рано техен човек, дегизиран като пощенски служител, успява да открадне от ателието на хотела резервни ключове от стаите, където са настанени израелските спортисти. Терористите влизат в два апартамента на „Connolly Strasse 31“ в олимпийското село.
Реферът по борба Йосиф Гутфройнд се събужда, след като чува слаб стържещ звук по вратата на апартамент №1, където са настанени израелските съдии и служители. Той става да провери какво се случва и с ужас вижда, че вратата се отваря, а от другата страна има въоръжени мъже. Съдията изкрещява, за да предупреди съквартирантите си, и се хвърля с цялото си тегло (135 кг) върху вратата, за да попречи на нашествениците да влязат в апартамента. По този начин той дава на своя съквартирант, съдията по вдигане на тежести Тувиер Соколски, достатъчно време да счупи стъклото и да избяга.

Реферът по борба Моше Вайнберг се сбива с терористите, но те го прострелват в бузата и го принуждават да им помогне в намирането на други спортисти. След като води терористите до апартамент № 2, Вайнберг ги лъже, че гостите на този апартамент не са от Израел. Вместо това Вайнберг ги кара до апартамент № 3, където терористите взимат шестима борци и щангисти като допълнителни заложници. Може би Вайнбърг се е надявал, че физически по-силните спортисти на апартамент №3 ще могат да устоят на терористите, но те са изненадани в съня си…

Когато терористите извеждат спортистите от апартамент №3 до апартамента на съдиите, раненият Вайнберг отново напада терористите, което дава време на един от борците - Гади Цабари, да избяга през подземния гараж. Физически силният Вайнберг нокаутира един от терористите и ранява жестоко друг с нож за плодове, но веднага е убит.

Тялото на Моше Вайнберг, без признаци на живот, е открито до вратите на жилищен блок № 31 комплекс в 5:00 часа. Половин час по-късно мюнхенските полицаи вдигат тревога.

Участникът в Шестдневната война (б.р – юни 1967 г.) и щангист Йосеф Романо напада и ранява един от терористите. Другите терористи обаче раняват тежко Романо, кастрират го и го подлагат на ужасно насилие. Щангистът умира същия ден от кръвозагуба.

Терористите все още имат деветима заложници. Освен Гутфройнд, те залавят треньора по стрелба Кехат Шор, треньора по лека атлетика Амитсур Шапиро, треньора по фехтовка Андре Спицер, съдията по вдигане на тежести Яков Спрингер, борците Елиезер Халфин и Марк Славин, щангистите Дейвид Бергер и Зеев Фридман. Най-млад от всички е Марк Славин. Той е само на 18 години, а специалистите му предричат голяма кариера в борбата.

40-годишният Гутфройнд, най-големият и физически най-силен от заложниците, е вързан за стол от терористите (според описанието на Гросар той е повит като мумия). Останалите са разделени на четирима, китките и глезените им са вързани един за друг и натрупани на две легла в стаите на Спрингър и Шапиро. Надупченото от куршуми тяло на Романо е оставено да лежи в краката на другарите му като предупреждение.

6:20 часа на 5 септември: Световните медии съобщават за първия терористичен акт на олимпийски игри в съвременната история.

Един от членовете на израелския отбор по лека атлетика (състезателно ходене), професор Шаул Ладани, се събужда в апартамент № 2 от писъците на Гутфройнд, скача от балкона и бяга през задния двор. Други четирима гости на апартамент № 2 (стрелците Хенри Генрикович и Зелиг Строх, фехтовачите Дан Алон и Йехуда Вайзенщайн, ръководителят на делегацията Шмуел Лалкин и двама лекари на отбора) се скриват и след това бягат от вече обсадената сграда.

Две жени от израелския олимпийски отбор - Естер Шахаморов (лека атлетика) и плувкинята Шломит Нир, са настанени в друга част на олимпийското село и не са сред заложниците. Трима други членове на израелския отбор, двама яхтсмени и техният мениджър, бяха на 700 км от Мюнхен в Кил, където се провеждат състезания по ветроходство.

11:00 часа на 5 септември: Сцената е буквално обсадена от журналисти. 4000 журналисти и 2000 телевизионни репортери излъчват събитието почти в целия свят.

13:00 часа на 5 септември: Германският канцлер Вили Бранд инструктира МОК да спре Олимпийските игри. Това обаче не се случва. Президентът на МОК Ейвъри Бръндидж става известен с речта си, в която казва „Игрите трябва да продължат“.

Преговорите
Похитителите искат освобождаването на 234 палестинци и неараби, затворени в Израел, заедно с двама западногермански бунтовници Андреас Баадер и Улрике Майнхоф , които са основатели на Западногерманската фракция „Червена армия“. Терористите изхвърлят тялото на Вайнберг от входната врата на резиденцията, за да демонстрират решимостта си. Отговорът на Израел е незабавен и категоричен: няма да има преговори. Официалната политика на Израел по онова време е да откаже да преговаря с терористи при каквито и да е обстоятелства, тъй като според израелското правителство подобни преговори биха дали стимул за бъдещи атаки.

Германските власти, под ръководството на канцлера Вили Бранд и министъра на вътрешните работи Ханс-Дитрих Геншер , отхвърлят предложението на Израел да изпрати израелска специална част в Западна Германия.

Германските власти предлагат на палестинците неограничена сума пари за освобождаването на спортистите, както и замяната им с високопоставени германци. Похитителите обаче отказват и двете предложения.
16:30 часа на 5 септември: Отряд от 38 западногермански полицаи е изпратен в олимпийското село. Те са облечени с олимпийски спортни анцузи. Впоследствие се разбира, че са обикновени мюнхенски полицаи, без опит в битка или спасяване на заложници. Техният план е да изпълзят от вентилационните шахти и да убият терористите. Полицията заема позиции в очакване на кодовата дума „Съншайн“, която, след като чуят, трябва да започнат атаката.

Междувременно снимачни екипи заснемат действията на полицаите от германските апартаменти и излъчват кадри на живо по телевизията. Така терористите успяват да наблюдават как полицията се готви за атака. Кадрите показват един от похитителите да наднича от вратата на балкона (изображение, което става световно известно), докато един от полицаите стои на покрива на по-малко от 6 метра) от него. В крайна сметка терористите разбират какво се подготвя и заплашват, че ще убият двама от заложниците. Това принуждава полицията да се оттегли.

20:00 часа на 5 септември: В един момент по време на кризата преговарящите искат пряк контакт със заложниците, за да се уверят, че израелците са все още живи.

Западногерманските власти се съгласяват (разбира се като част от плана за спасение) терористите и заложниците да бъдат транспортирани със самолет до Кайро. Два военни хеликоптера Bell UH-1 са готови да ги отведат до близкия град Фюрстенфелдбрук , въздушна база на НАТО.

Осъзнавайки, че палестинците и израелците трябва да изминат 200 метра през подземните гаражи на сградата в олимпийското село, за да стигнат до хеликоптерите, западногерманската полиция постави там стрелци, за да устроят засада. Но Иса, водачът на терористите, настоява първо да провери маршрута. Той и другарите му насочват своите AK-47 към трима от похитените израелци, включително и към дошлите да преговарят преди това представители на германските власти, сред които и външният министър Ханс-Дитрих Геншер. В крайна сметка не се случва нищо.

22:30 часа на 5 септември: Палестинците и заловените евреи достигат до хеликоптерите. Оттам те са отведени до Фюрстенфелдбрук, където ги чака самолет, с който трябва да излетят за египетската столица. Наоколо е пълно с полиция.

Капанът
Разстоянието от хеликоптерите и самолета е късо. Иса и друг предводител на терористите с псевдонима Тони тръгват към самолета, за да се уверят, че вътре има осигурен екипаж с двама пилоти и че няма полиция. Когато влизат вътре, виждат, че самолетът е празен и разбират, че това е капан.

Двамата спринтират обратно към хеликоптерите. Докато тичат покрай контролната кула, полицията стреля по тях, но улучва Тони в бедрото, без да ги успее да ги убие.

Стрелбата
Започва стрелба. В последвалия хаос Ахмед Чик Таа и Афиф Ахмед Хамид, двама други похитители, държащи пилотите на хеликоптера, са убити. Останалите въоръжени се измъкват на безопасно място, отвръщайки на огъня отзад и отдолу на хеликоптерите, извън линията на видимост на снайперистите, стреляйки много от светлините на летището.

Западногермански полицай в контролната кула, Антон Флигербауер, е убит от стрелбата. Пилотите на хеликоптера успяват да избягат, заложниците, вързани вътре, обаче няма как да сторят същото.

Клането
0:05 часа на 6 септември: Един от терористите (вероятно Иса) стреля с автомат „Калашников“ от упор по заложниците. Спрингър, Халфин и Фридман умират на място. Смята се, че Бергер, прострелян два пъти в крака, е оцелял при първоначалната стрелба (аутопсията му по-късно установява, че е починал от вдишване на дим). След това един от терористите издърпва щифта на ръчна граната и я хвърля в пилотската кабина. Последвалата експлозия унищожава хеликоптера и изпепелява вързаните израелци вътре.

След това Иса се втурва през асфалта и започва да стреля по полицията, която го убива.

Друг палестинец, Халид Джавад, се опитва да избяга и е застрелян от снайперистите.

Впоследствие е установено, че трети похитител е прострелял средно по четири пъти петима заложници - Гутфройнд, Шор, Славин, Шпицър и Шапиро.

От четиримата заложници в другия хеликоптер само тялото на Зеев Фридман е относително непокътнато.

Вторият водач на терористите – въпросният Тони, чието истинско име е Юсуф Назал, бяга от местопрестъплението, но е проследен с полицейски кучета 40 минути по-късно на паркинг на авиобазата. Притиснат в ъгъла и бомбардиран със сълзотворен газ, той е застрелян след кратка престрелка. Около 1:30 сутринта на 6 септември пъкълът приключва.

Телата на петима от палестинските похитители, убити по време на престрелката във Фюрстенфелдбрук, са доставени в Либия. Там ги погребват като герои.

Тримата оцелели от „Черния септември“ са арестувани след престрелката във Фюрстенфелдбрук и държани в мюнхенски затвор за съдебен процес. Това са Джамал ал Гаши, Аднан ал Гаши и Мохамед Сафади.

На 29 октомври 1972 година обаче полет 615 на „Луфтханза“ е отвлечен и заплашен да бъде взривен, ако нападателите от Мюнхен не бъдат освободени. Тримата палестинци са незабавно освободени от Западна Германия и пратени в Либия. В Триполи Муамар Кадафи лично ги посреща. Той се заклева да ги опази от куршумите на Мосад. Няколко години по-късно Аднан ал Гаши умира от естествена смърт. За Мохамед Сафади информациите са противоречиви - някои източници твърдят, че е убит при операцията "Божи гняв" (бр. - виж по-долу за нея). Други - че още е жив. Джамал ал Гаши се укрива в Северна Африка, жени се и има две дъщери. Твърди се, че през това лято е отпразнувал скромно 70-годишния си юбилей.

Реакцията на Израел
На 8 септември израелски самолети бомбардират десет бази на ООП (Организация за освобождението на Палестина) в Сирия и Ливан в отговор на клането, убивайки според съобщенията 200 бойци и 11 цивилни.

После уж има известно затишие. Но все пак Израел забавя, но не забравя.

Премиерът Голда Меир и Израелският комитет по отбраната дават тайни заповеди на Мосад да издирят и убият мозъците на случилото се в Мюнхен. Операциите са кръстени „Божи гняв“ и „Пролетта на младостта“. Втората се провежда през април 1973 година. Първата продължава… над 20 години.

На 9 април 1973 г. Мосад провежда операция „ Пролетта на младостта“ в ливанската столица Бейрут. Група командоси, плаващи на девет лодки и малък брой патрулни лодки, акостират на безлюден ливански плаж. След това с автомобили те достигат до предградие на Бейрут, където унищожиха Юсуф ал-Наджар, Камал Адуан и Камал Насир. Въпросните трима са сред главните организатори на мюнхенското клане.

Впоследствие през годините "Божи гняв" не спри да отмъщава. Избити са и други лидери на Фатах – палестинската партия, основана от най-големия им лидер Ясер Арафат. Сред тях е Али Хасан Саламех, на когото Мосад пръсва мозъка на 22 януари 1979 година.

Архитект №1 на трагедията и най-голям предводител на Черния септември обаче остава жив. Това е роденият през 1937 година Абу Дауд. Той лично начертава плана и дава пълни инструкции на осмината терористи в малка наета къща под наем, разположена близо до жп гарата в Мюнхен.

Не си мислете обаче, че Мосад не прави опити да го ликвидира. Известни са три такива, единият от които е смразяващ. През 1981 година Абу Дауд пътува до полската столица Варшава. Докато си пие кафето в ресторанта на хотела, той е прострелян в гърдите, стомаха, челюстта и лявата китка. Но в крайна сметка оцелява след няколко операции и продължително възстановяване.

Абу Дауд умира на 3 юли 2010 година в Дамаск, Сирия, от бъбречна недостатъчност на 73 години.

В огромно интервю, което дава двайсетина лета преди това, той нагло обявява: „Не съжалявам за нищо. Не съжалявам за убитите. Можете само да си мечтаете, че ще се извиня“.

Убитите при първоначалната престрелка