Тони Шумахер е от бившите германски национали, за които футболните фенове не могат да останат безразлични. Кариерата му е белязана от два ключови момента, разделени от пет години, но предизвикали огромна обществена реакция. Днес бившият вратар на немския национален отбор става на 70 години.

Харалд Антон Шумахер е роден на 6 март 1954 г. в Дюрен – град близо до Кьолн. Като дете живее с родителите си и сестра си в апартамент от 43 кв. метра. Той обаче е амбициран да надскочи работническия квартал чрез футболните си изяви, но мъдро усвоява и професия, ако нещата със спорта не потръгнат. От 15-годишен започва да учи за бакърджия. Всяка сутрин и вечер изминава по седем километра с велосипед, за да отиде и да се върне от работа. През първата година работи за 80 марки месечно, на третата заплатата му вече е 160 марки.

 WINBET – забавление онлайн с над 1400 слот игри! (18+) 

Само месец след успешно преминат занаятчийския изпит Шумахер зарязва работата с медните материали. През 1972 г. подписва професионален футболен договор с Кьолн – където ще играе в продължение на 15 години. Дебютира в Бундеслигата на 19-годишна възраст през втория си сезон при „козлите“. Записва общо 422 мача в германския елит и все още държи клубния рекорд по изиграни срещи в шампионата. С Кьолн печели шампионската титла през 1978 г. и три пъти Купата на страната (1977, 1978, 1983 г.).

Стига и до националния отбор през 1979 г., за да стане титуляр на Германия. С „маншафта“ печели Евро`80 и играе два финала на световни първенства (1982 и 1986 г.). Именно с Мондиал`82 е свързан и един от двата ключови моменти в кариерата му, за които стана дума по-рано. На полуфинала германците се изправят срещу Франция на стадион „Рамон Санчес Писхуан“ в Севиля.

През второто полувреме, при резултат 1:1, Шумахер влиза безразсъдно с краката напред в тялото на френския национал Патрик Батистон, който малко преди това е влязъл в игра. Сблъсъкът е зловещ. Французинът изпада в безсъзнание. Въпреки това нидерландският съдия Чарлс Корвер не отсъжда нарушение. Батистон е с два избити зъба, три счупени ребра и увреждане на гръбнака.

Германия печели мача след дузпи (3:3 след продължения), а след това отстъпва на Италия с 1:3 на финала. Шумахер предлага лично да плати за лицевочелюстната операция на Батистон, но не може да спре силните антигермански настроения, избухнали във Франция. Не помага и официалното извинение от германския канцлер Хелмуд Шмид и съвместното изявление с френския му колега Франсоа Митеран. Вратарят е толкова мразен във Франция, че във вестникарско проучване за най-мразения човек в страната измества Адолф Хитлер на второто място.

Когато Патрик Батистон се възстановява, се организира среща между него и Тони Шумахер в Метц. Това се случва в деня преди сватбата на французина, а германският вратар пристига въоръжен с подарък и извинение.

Среща между двамата обаче няма. Шумахер е изправен пред френската преса. На 18 април 1984 г. немският национален отбор гостува на Франция за приятелски мач в Страсбург. Обстановката на „Стад дьо ла Мейно“ обаче не е никак приятелска. Автобусът с „маншафта“ едва си пробива път до стадиона през яростните френски фенове.

„На терена се чувствах като жива мишена. Яйца, картофи, ябълки, домати, камъни – срещу мен хвърляха какво ли не. На трибуните имаше много надписи със свастики и думата „Нацисти“. Освиркваха ме и ме обиждаха всеки път, когато играех с топката, но нямаше как да ме пречупят. Знаех, че с кариерата ми е свършено, ако се поддам. Бях напълно концентриран върху мача. На терена френските национали ни съсипаха от атаки, но ни биха само с 1:0, защото направих силен мач. Колкото повече времето напредваше, толкова повече феновете се успокояваха. Дори имаше аплодисменти заради изявите ми. След това си размених фланелката с Батистон, но в съблекалнята, а не на терена“, разказва Шумахер.

През 1986 г. вратарят е титуляр за германския национален отбор и на световното първенство в Мексико, където немците губят от Аржентина с 2:3 на финала. Тогава Тони Шумахер поема вината за поражението и единствен отговаря на критиките на медиите, а години по-късно ще признае, че се е държал като задник, но е трябвало да защити отбора. След това играе само още два мача за Германия – две контроли през есента на 1986 г.

На следващата година настъпва и вторият момент, белязал кариерата на Тони Шумахер. Излиза неговата биографична книга „Начален сигнал“ (в оригинал "Anpfiff"). 254 експлозивни страници, които разбиват най-голямото табу в Германия - да не се изнася информация от кухнята на националния отбор. Вратарят пише за секс изцепки и алкохолни запои, употреба на допинг и скандали в лагера на „маншафта“. Книгата е бестселър с продадени 1,5 милиона копия по цял свят. Това обаче си има висока цена. Освободен е от Кьолн и никога повече не играе за Германия, а така пропуска да стане световен шампион през 1990 г.

След това носи екипите на Шалке 04, Фенербахче, Байерн и Борусия (Дормунд). С турския гранд става шампион през 1989 г. При „жълто-черните“ е в ролята на треньор на вратарите, но му се налага да влезе в игра в един мач от Бундеслигата за две минути. Това обаче е достатъчно, за да бъде обявен за шампион на Германия за 1996 г., когато е на 42-годишна възраст.

Треньорската му кариера има и един изключително любопитен момента. През декември 1999 г. е начело на Фортуна (Кьолн), който след едно полувреме изостава с 0:2 от Валдхоф (Манхайм). На почивката в съблекалнята влиза президентът на клуба Жан Льоринг и го уволнява. Това е и единственият случай, в който Тони Шумахер води отбор като старши треньор.

В периода 2001-2003 е наставник на вратарите на Байер (Леверкузен). По това време „аспирините“ имат много силен отбор, в който играе и Димитър Бербатов.

Като стана дума за Бербатов, трябва да се отбележи, че Тони Шумахер има мачове и срещу български отбори. Първият му допир с български тим е на 18 октомври 1978 г., когато Кьолн бие Локо (София) с 1:0 в първи осминафинал за КЕШ, а реваншът на 1 ноември завършва с успех от 4:0 за „козлите“. С националния отбор три пъти е излизал срещу „лъвовете“. На 3 декември 1980 г. немците бият с 3:1 на „Васил Левски“ в световна квалификация, а година по-късно в Дюселдорф печелят с 4:0 в ответния мач. На 17 април 1985 г. „маншафта“ бие България с 4:1 в Аугсбург в контролна среща, когато на почивката е заменен от Ули Щайн.

Обичан или мразен, за Тони Шумахер може да се каже със сигурност, че не e оставил нито един футболен фен безразличен. Известен е със своята всеотдайност на терена и поставянето на спорта на първо място. Често играе с контузии, заради каквито други футболисти ще откажат да се появяват на стадиона.

„Един път скъсах кръстни връзки на коляното в сряда срещу Айнтрахт (Брауншвайг), а след това в събота отново играх. Дали си струваше? Несъмнено. Голямата амбиция винаги е била част от кариерата ми. Каквото и да работех, винаги към го правил с любов. Дори и да бях станал пощальон, хората пак щяха да говорят за мен“, твърди Тони Шумахер.

В периода 2012-19 е вицепрезидент на Кьолн. След това е далеч от светлините на светския шум и славата. Целият цирк вече му е омръзнал и пред немските медии обяви, че днес ще отбележи 70-ия си рожден в изключително тесен семеен кръг. Поне малко спокойствие около своята личност дължал на наследниците си.

Изтеглете мобилното ни приложение БЛИЦ СПОРТ ОТТУК!