Ливърпул има преднина от 25 точки пред Манчестър Сити на върха на класирането и ако пандемията от коронавирус не беше спряла първенството във Висшата лига, още преди седмици тимът от „Анфилд“ щеше да е бъде шампион на Англия за 19-и път в историята си.

Вместо да се радва на титлата, днес „червените“ отбелязват 30-ата годишнина от последния път, в който взеха златните медали в английското първенство. На 28 април 1990 г. Ливърпул, воден от Кени Далглиш, побеждава КПР и си гарантира титлата.

Оттогава мърсисайдци два пъти спечелиха Шампионската лига, три пъти Суперкупата на Европа, един път Купата на УЕФА, един път Световното клубно първенство, два пъти ФА Къп, четири пъти Купата на Лигата и три пъти Чарити шилд, но шампионският трофей в Англия все още си остава мираж.

1000 лв. Нов начален Онлайн Казино Бонус от efbet

На 28 април 1990 г. Ливърпул приема КПР на „Анфилд“ и преди началото на мача се нуждае от четири точки в оставащите си три срещи до края на сезона, за да си гарантира титлата. В същия ден обаче преследвачът Астън Вила прави 3:3 с Норич, а Ливърпул печели с 2:1 с голове на Йън Ръш и Джон Барнс и така си осигурява първото място. В края на сезона „червените“ ще завършат с девет точки аванс пред „виланите“.

Трябва да се отбележи, че сезон 1989/90 не е лек за мениджъра Кени Далглиш, който през есента е подложен на критики и през октомври и ноември дори се чуват призиви за уволнението му. Повечето критици изтъкват застаряващия отбор, но пропускат да отчетат, че това е много успешен и опитен състав. Така в края на първенството Ливърпул вдига шампионския трофей (на снимката вдясно), който в днешно време малцина могат да разпознаят, тъй като със създаването на Висшата лига купата беше сменена.

Кои играчи обаче влизат в отбора, който печели последната за момента шампионска титла в историята на Ливърпул.

БРУС ГРОБЕЛАР (38 мача, 12 без допуснат гол)

Единственият играч в състава, които изиграва всеки един мач от сезона, допускайки 37 гола (по-малко от попадение на среща) и записвайки 12 „сухи мрежи“. Зимбабвиецът остава в Ливърпул още два сезона. През 1993 г. за кратко е пратен под наем в Сток Сити, а през следващата година напуска за постоянно с трансфер в Саутхемптън. След това кариерата му продължава в Плимут, Олдъм и Бери.

АЛАН ХАНСЕН (31 мача)

В зенита на кариерата си на „Анфилд“ Хансен е капитан на отбора и е в основата на защитната формация на тима. През сезон 1989/90 успява да се отърве от контузиите на колената, които го тормозят година по-рано. Шотландецът остава в Ливърпул и през следващия сезон, но не успява да играе заради травми и в началото на 1991 г. слага край на кариерата си. Отказва множество предложения да стане треньор и започва работа в медиите.

ГЛЕН ХИСЕН (35 мача, 1 гол)

Привлечен в началото на сезона за партньор на Хансен. За Хисен са платени 600 000 паунда на Фиорентина, като Ливърпул се преборва за трансфера му с Манчестър Юнайтед. Шведът прави отличен сезон, с което потвърждава реномето си на един от най-добрите на своята позиция в Европа. Следва обаче срив. Хисен рядко попада в плановете на Греъм Сунес през следващите години и през 1992 г. се завръща в родината си, за да играе за ГАИС (Гьотеборг). Две години по-късно прекратява кариерата си.

ГАРИ АБЛЕТ (15 мача)

Стабилен и поливалентен защитник, продукт на клубната школа. През сезон 1988/89 изиграва 48 мача за Ливърпул, но през следващия шампионат има значително по-малка роля. Записва общо 16 мача, като 15 от тях са в първенството. През 1992 г. преминава в Евертън и три години по-късно става първият в историята футболист, спечелил ФА Къп като играч на двата мърсисайдски клуба, след като на финала „карамелите“ бият Манчестър Юнайтед. През 2006 г. се завръща в Ливърупул като треньор на дублиращия отбор. Шест години по-късно Аблет почина на 46-годишна възраст, след като не успя да се пребори с Неходжкинов лимфом.

ГАРИ ГИЛЕСПИ (13 мача, 4 гола)

Талантлив защитник, който в предишните години е ползван за заместник на Марк Лоуренсън като партньор на Хансен в центъра на отбраната. Контузии ограничават изявите му през шампионския сезон 1989/90, но въпреки това успява да изиграе 13 мача (повечето от тях като десен бек). Малко след назначението на Сунес за мениджър прави трансфер в Селтик през 1991 г., а три години по-късно става играч на Ковънтри. Три години след това слага край на кариерата си след серия от множество травми.

СТИВ НИКЪЛ (23 мача, 6 гола)

Неуморим футболист, който може да изпълнява множество роли в халфовата и защитната линия. Това е сезонът, в който вкарва най-много голове за 11-годишната си кариера в Ливърпул (шест за първенство и общо девет). В решителния мач с КПР асистира и за двете попадения. Напуска клуба през 1994 г. с трансфер в Нотс Каунти. Играе още за Шефилд Уензди, Уест Бромич и Донкастър, а през 2000 г. прекратява кариерата си като играч на американския Бостън Булдогс. След това става треньор и в продължение на десет години е начело на Ню Инглънд Ревълюшън  от МЛС.

ДЕЙВИД БЪРОУС (26 мача)

Солиден младок, който не се запомня със зрелищна игра. Редува се на левия бек със Стив Стоунтън. Изиграва без смяна първите 12 мача от сезона, но след това започват ротациите. Също като Аблет преминава в Евертън и играе на „Гудисън Парк“ през сезон 1994/95 след едногодишен престой в Уест Хям. След това носи екипите на Ковънтри, Бирмингам и Шефилд Уензди. През 2003-та година контузия слага край на кариерата му.

БАРИ ВЕНИСЪН (25 мача)

През 1986 г. изпраща писмо на Кени Далглиш, с което се предлага на Ливърпул и така успява да си уреди трансфера от Саутхемптън. През сезон 1989/90 е титулярен десен бек на „червените“. Дългокосият футболист остава на „Анфилд“ до 1992 г., а след това преминава в Нюкасъл за три години. Играе под ръководството на Греъм Сунес в Галатасарай и Саутхемптън.

СТИВ СТОУНТЪН (20 мача)

Привлечен още като младеж от Дъндолк през 1986 г., за Стоунтън това е втори сезон в първия отбор на Ливърпул и успява да се бетонира като твърд титуляр на левия бек. През сезон 1989/90 дели позицията с Бъроус. Влиза като резерва срещу Уигън в мач за Купата на Лигата и вкарва хеттрик и демонстрира, че кариерата му е във възход. Сунес обаче го продава през 1991 г. в Астън Вила, където се превръща в един от най-стабилните играчи във Висшата лига. Ирландецът се завръща на „Анфилд“ през 1998 г., но има и кратък престой под наем в Кристъп Палас. През 2000 г. следва връщане на „Вила Парк“. Играе още за Ковънтри и Уолсол. През 2005 г. прекратява кариерата си, а година по-късно поема националния отбор на Ейре. За последно беше начело на Дарлингтън през сезон 2009/10.

СТИВ МАКМЪН (38 мача, 5 гола)

Успява да се утвърди като любимец на феновете, след като през 1985 г. наследява Греъм Сунес в халфовата линия. Освен това често бележи. Участва във всички мачове за първенство през шампионския сезон. През 1991 г. преминава в Манчестър Сити, за да приключи кариерата си през 1998 г. в Суиндън.

РЕЙ ХЮТЪН (19 мача, 1 гол)

Важна част от успешния отбор на Ливърпул от втората половина на 80-те години, но контузии ограничават ролята му през шампионския сезон. През следващите години също е на познатото си високо ниво, а през 1992-а преминава в Астън Вила. След това играе за Кристъл Палас, Рединг и Стивънидж. В момента работи като коментатор и анализатор за ирландски и английски телевизии.

РОНИ УИЛЪН (34 мача, 1 гол)

Легендарният треньор Боб Пейсли го нарича: Играчът за големите мачове. Уилън е неизменна част от халфовата линия на Ливърпул в продължение на 13 години. В следващите сезони е преследван от контузии и през 1994 г. договорът му не е подновен. Преминава в Саутенд в ролята на играещ треньор. След това ръководи гръцкия Паниониос и кипърските Омония (Никозия) и Аполон (Лимасол).

ЯН МЬОЛБИ (17 мача, 1 гол)

Изключително талантлив, но страдащ от проблеми с физическата си форма и дори с тримесечен престой в затвора през 1988 г. заради безразсъдно шофиране. През сезон 1989/90 е важна част от отбора, изигравайки общо 20 мача, включително и шампионския срещу КПР. През следващите две години датчанинът също е на високо ниво, но рядко играе в първите сезони след създаването на Висшата лига. Даван е под наем в Барнзли и Норич, а през 1996 г. е трансфериран в Суонзи, където две години по-късно завършва кариерата си. След това работи като треньор на Кидърминстър и Хъл Сити.

ДЖОН БАРНС (34 мача, 22 гола)

В края на 80-е години е в невероятна форма, първо с екипа на Уотфорд, а след това и в Ливърпул. Сезон 1989/90 вероятно е един от най-силните в кариерата му. Тогава е преместен от крилото като партньор на Йън Ръш в атаката и дори завършва шампионата като голмайстор. Контузия през 1992 г. води до нова промяна в позицията му, но този път в халфовата линия, където изпълнява ролята на капитан под ръководството на Рой Еванс. През 1997 г. преминава в Нюкасъл, а две години по-късно става играч на Чарлтън и прекратява кариерата си. Скоро след това става мениджър на Селтик, а по-късно работи начело на националния отбор на Ямайка и на Транмиър.

ЙЪН РЪШ (36 мача, 18 гола)

Твърд титуляр в състава на Кени Далглиш, Ръш успява да вкара повече от 200 гола за Ливърпул преди да премине в Ювентус през 1987 г. След неубедителен сезон в Италия се завръща на „Анфилд“, за да продължи с головете си за „червените“. Връщайки си титулярното място от Джон Олдридж, уелсецът вкарва 18 пъти в шампионата през сезона, включително и първия гол за победата над КПР. Остава в Ливърпул до 1996 г. След това играе за Лийдс, Нюкасъл, Шефилд Юнайтед, Рексъм и Сидни Олимпик. През сезон 2004/05 за кратко е мениджър на Честър и все още продължава да живее в града. С 346 гола все още е най-резултатният играч в историята на Ливърпул.

ПИТЪР БИЪРДСЛИ (29 мача, 10 гола)

Уменията и погледът му върху играта са ключови за Ливърпул, където редовно вкарва голове и записва асистенции. Пропуска последните осем мача от шампионския сезон заради контузия на коляното. През лятото на 1990 г. отказва оферта на Олимпик (Марсилия), за да остане още един сезон на „Анфилд“. През 1991 г. става играч на Евертън, но две години по-късно преминава в Нюкасъл. Носи екипите още на Болтън, Манчестър Сити, Фулъм, Хартлипул и Мелбърн Найтс. През 1999 г. след края на кариерата си става асистент на Хауърд Уилкинсън в националния отбор на Англия. След това работи като треньор на дублиращия отбор на Нюкасъл, като два пъти временно застава начело и на първия състав на „свраките“. През 2018 г. напуска след обвинения в расизъм, а след проведено разследване през есента на 2019 г. е наказан от Футболната Асоциация за 32 седмици.

РОНИ РОЗЕНТАЛ (8 мача, 7 гола)

През март 1990 г. е взет под наем от белгийския Стандард (Лиеж), тъй като мениджърът Кени Далглиш търси подсилване в предни позиции. Израелецът вкарва седем гола, включително и хеттрик срещу Чарлтън при дебюта си като титуляр. Това му печели постоянен трансфер на „Анфилд“ през лятото срещу 1 милион паунда, но така и не успява да си извоюва титулярно място за постоянно. През 1994 г. преминава в Тотнъм, а три години по-късно става играч на Уотфорд. Въпреки че има само 97 мача за Ливълпул, Розентал си остава култова фигура за феновете на отбора.

КЕНИ ДАЛГЛИШ

Въпреки че продължава да се води играещ треньор, Далглиш така и не се пуска в игра като титуляр след сезон 1986/87. Последният му мач за Ливърпул е в предпоследния кръг на сезон 1989/90, когато в 71-ата минута заменя Ян Мьолби при победата с 1:0 над Дарби Каунти. Тогава е на 39 години. Шотландецът има осем шампионски титли с „червените“ (три като треньор), три пъти печели КЕШ, два пъти ФА Къп и пет пъти Купата на Лигата. Остава в историята като един от най-добрите играчи в историята на Ливърпул. Подава оставка през 1991 г., но се завръща начело на отбора през 2011 г. Работил е още като мениджър на Блекбърн, Нюкасъл и Селтик. През 2017 г. една от трибуните на „Анфилд“ е кръстена в негова чест, което е потвърждение на факта, че е една от най-важните фигури в историята на Ливърпул. На 69 години все още е последният мениджър, извел „червените“ до шампионската титла.
Текст на Веселин РУСИНОВ по материали от английските медии