ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!
Световното първенство по футбол в Уругвай през 1930 г. е първото в историята, а почти всичко около неговото провеждане е записано в златните страници на най-популярния спорт в света. Шампионатът в Южна Америка протича с участието на 13 отбора, въпреки че се класират общо 16 тима. Египет, Япония и Сиам (б.ред. - днешен Тайланд) отказват поради различни причини.
Почти всички участници от Европа пътуват до Уругвай заедно. На борда на италианския кораб „Конте Верде“ се качват Румъния, Франция и Белгия. Югославия също иска да замине с този параход, но закъснява с резервациите и всички места вече са заети. Това налага „плавите“ да преплават Атлантическия океан с друг плавателен съд.
„Конте Верде“ е италиански презокеански лайнер, който е кръстен на Амадей VI, граф на Савоя. Той е наричан Зеления граф (Conve Verde) заради любимия си цвят. Корабът „Конте Верде“ е построен в корабостроителницата „Уилям Биърдмор и Ко“ в Далмюър (близо до Глазгоу). Построен е още един подобен параход и близнак на „Конте Верде“, носещ името „Конте Росо“, кръстен на граф Амадей VII - наричан Червения граф.
Суперлуксозната за времето си декорация е гарантирана от италиански дизайнери, които са специално командировани от Флоренция в Шотландия. На главното стълбище е поставена огромна картина на Кавалиери, а библиотеката е обзаведена в тоскански ренесансов стил с рисувани витражи и картини по таваните. Останалите публични помещения също са обзаведени пребогато. Като цяло обстановката напомня на италиански замък.
WINBET – Ранно изплащане, Бонус Колонка и още много изненади в Спорт! (18+)
Лайнерът е произведен за генуезката компания „Лойд Сабаудо“ и трябва да извършва рейсове между Европа, Южна Америка и Азия. С този кораб на Стария континент пристига китайската делегация за олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Най-известното му плаване започва на 21 юни 1930 г., когато на борда в Генуа се настанява румънският национален отбор. Следващата спирка е във Вилфранш-сюр-Мер, където се качват френските национали, трима съдии и няколко официални лица, включително и президентът на ФИФА Жул Риме, който в куфара си носи световната купа – „Златната Нике“. В Барселона към тях се присъединява и Белгия. След спиране в Рио де Жанейро за взимане на националния отбор на Бразилия, корабът пристига в Монтевидео на 4 юли 1930 г. Плаването продължава две седмици, въпреки че за някои от пасажерите пътуването е по-дълго.
„Загубихме две денонощия във влака до Генуа. Костите ни се изкривиха от твърдите пейки в купетата, но мъката си заслужаваше заради лукса на кораба“, твърди капитанът на румънския национален отбор Рудолф Ветцер.
Въпреки всички удобства, предоставени на футболните отбори на борда на „Конте Верде“, играчите не разполагат с някакви специални удобства за тренировки.
„Предимно тичахме на палубата. Тичане, тичане, тичане. Това беше почти всичко, ако изключим няколкото възможности да вдигаме тежести в трюма или да скачаме по стълбището. Имаше и басейн, който в началото ползвахме, но след това времето захладня. Имахме чувството, че сме на ваканционно пътуване. Имаше забавления от комедийна трупа и струнен квартет. Никой не съзнаваше, че пътуването ще бъде историческо. Едва години по-късно разбрахме колко важен е този рейс за футбола като цяло. Приемахме случващото се като ваканция, като приключение. Плавахме 15 дни, 15 щастливи дни“, признава френският национал Люсиен Лоран.
През 1932 г. „Конте Верде“ преминава в собственост на компанията „Лойд Триестина“ и започва да пътува между Италия и Шанхай, Бомбай, Коломбо, Сингапур и Хонконг през Суецкия канал. Декорът е тотално променен, за да може да се събират повече пътници. От първоначалния лукс не остава почти нищо.
На 1 септември 1937 г. корабът се блъска в японския презокеански лайнер „Асама Мару“ по време тайфун край Хонконг. Ремонтът и пускането обратно на вода отнема един месец. В периода 1938-40 година с „Конте Верде“ до Шанхай са превозени множество евреи, бягащи от преследването, на което са подложени от нацистите в Германия и Австрия. Тези курсове приключват на 10 юни 1940 г., когато Италия се включва във войната на страната на Германия. Всички презокенски плавания на италиански кораби са прекратени, а „Конте Верде“ остава блокиран в Шанхай.
В края на 1941 г. италианският плавателен съд е използван от японците, за да разменят военнопленници със САЩ. През 1943 г., когато Италия подписва примирие със съюзниците, „Конте Верде“ е потопен от собствения си екипаж, който иска да го предпази от изземване от страна на японската армия, а освен това блокира влизането и излизането на кораби в японската корабостроителница в Шанхай. Въпреки това през лайнерът е изваден и върнат в експлоатация.
На 8 август същата година е отново потопен след бомбардировка от американската армия. „Конте Верде“ възкръсва от дълбините за втори път, за да се превърне в кораб за превоз на войници под името „Котобуки Мару“, базиран в пристанището Майзуру. Новият живот на парахода за пореден път не продължава дълго. През лятото на 1945 г. получава нови повреди след въздушна бомбардировка. До нов ремонт не се стига, а през 1949 г. бившият „Конте Верде“ е нарязан за скрап. Така завършва животът на най-важния кораб в историята на футбола.
