Мачовете между ЦСКА и Левски често пъти са били взривоопасни и причина за сериозно напрежение на терена. Днес се навършват точно 63 години от едно подобно дерби, което завършва с екшън.
В рубриката ХИТ БЛИЦ ще припомним за победата на „сините“ с 3:2 над „армейците“ в двубой, игран на 27 декември 1962 г. и белязан от грозни сцени в края.
По това време църковните празници не се отбелязват масово поради принизената роля на религията в социалистическите условия на Народна република България. Заради това на посрещането на Нова година се отдава много по-голямо значение от празнуването на Коледа.
Няколко дни преди настъпването на 1963 г. ЦСКА (тогава под името ЦДНА) и Левски слагат край на футболната година у нас. Мачът им е от 11 кръг на „А“ група и е трябвало да се играе на 11 ноември 1962 г., но е отложен за по-късна дата.
На заснежения терен на Националния стадион „Васил Левски“ значително игрово превъзходство имат „армейците“. Противно на развоя на събитията, Левски повежда с 2:0 още преди изтичането на половин час от началото на мача. Христо Илиев-Патрата първо открива в 4-ата минута с удар от фаул, а след това удвоява в 25-ата.
ЦДНА успява да отвърне на удара в началото на втората част. В рамките на първите 17 минути след почивката изравнява след попадения на Иван Колев и Димитър Якимов.
Левски изненадващо стига до победен гол само три минути преди края. Негов автор е Стефан Абаджиев. „Армейците“ твърдят, че попадението е нередовно заради засада. Вратарят Георги Найденов се нахвърля първо върху страничния съдия, а след това и на главния арбитър Петър Джонев. Към него се присъединяват и други от пълния със звезди на българския футбол състав на „червените“.
В крайна сметка голът остава и Левски стига до победата. С този успех „сините“ събират 15 точки през есенния полусезон и се изкачват на девето място във временното класиране, на две зад петия ЦДНА. Зимен първенец е Локомотив (София) с 19, който има по-добра голова разлика от имащите същия актив Спартак (Пловдив) и Локомотив (Пловдив). В края на сезон 1962/63 шампион ще станат пловдивските „гладиатори“ с 43 т., три повече от съгражданите си от Ботев. ЦДНА завършва на трето място с 37 г., а Левски остава шести с 32.
РЕПОРТАЖЪТ ЗА МАЧА НА ВЕСТНИК „НАРОДЕН СПОРТ“
ВЪЛНУВАЩИ ОБРАТИ
Армейците се хвърлиха в атака с голям устрем. Топката сновеше с такава бързина и точност от крак на крак, че зрителят не виждаше те да са особено затруднени от снежния терен. Пълното внимание, пълното отдаване на играта преодоляваше всичко. Във втората минута прелетинацата от пасове вече съвсем обърка „сините“ защитници и те видяха изтръпнали как Якимов им се изплъзва и отива сам срещу вратаря Михайлов. Но те имаха щастие – вратарят отби топката и спаси гол.
Левски отвърна с контраатака. От наказателен удар Илиев улучи горния десен ъгъл на вратата. Найденов не можа да спре топката и резултата бе 1:0 за Левски.
Темпото стана още по-бързо, играта мина на приливи към едната и другата врата, но вълните по-яростно плискаха към Михайлов. Това обаче ставаше предимно в средната третина на игрището. В близост до Михайлов напорът стихваше, точността се губеше, изненадващите ходове липсваха и макар и с големи усилия, защитата отбиваше всяка опасност. Левски пак прилагаше своя вариант с постоянна смяна на местата на Илиев и Гайдаров. Но той често забравяше за съществуването на лявото крило Костов и не използваше удобни негови позиции.
При една контраатака на „сините“ резултатът неочаквано набъбна на 2:0. Абаджиев премина по десния фланг двама противника, напредна и подаде топката успоредно на вратата, почти по самата линия на наказателното поле. Тук Костов я овладя и просто я поднесе на притичалия Илиев, който, без да прекъсне своя спринт, нанесе силен и точен удар. Найденов нямаше време да помръдне от мястото си.
При преимуществото в разиграването на топката, което ЦДНА имаше, този резултат за първото полувреме бе една изненада. Нещо по-естествено, с оглед и на известното стъписване на Левски през второто полувреме и очевидното желание на отбора да запази аванса си (Илиев отиваше да изпълни удар от вратата!?), бе изравняването, което ЦДНА постигна.
Но с течение на времето играта поизбледня. Футболистите на Левски много безцелно, неспокойно отбиваха топката, а тия на ЦДНА, като че ли повлияни от този маниер, не намираха най-подходящите и резултатни ходове. И когато до края оставаха само две минути и зрителите вече ставаха от местата си, Костадинов напредна вляво и като увлече трима армейски защитници близо до крайната линия, подаде пред вратата. Топката попадна точно у Абаджиев, който нямаше никакъв пазач на радиус от 10 метра (!). Последва удар и гол – 3:2 за Левски.
РЕДАКЦИОННИЯТ КОМЕНТАР НА ВЕСТНИКА ЗА ГРОЗНИТЕ СЦЕНИ
НЕДОПУСТИМО
Мачът ЦДНА – Левски, с който завърши футболната година, предложи интересна борба и премина при вълнуващи обрати. Той щеше да се приеме като изразителен епилог на съревнованието в групата, ако не бяха последните две минути.
Когато Абаджиев вкара третия гол за Левски, футболистите на ЦДНА започнаха да оспорват неговата правилност. И това те извършиха по твърде груб, недостоен начин. Г. Найденов, футболистът, който винаги е стоял високо в очите на зрителите, обичан и уважаван, не сдържа нервите си и на нахвърли грубо към помощник-съдията Г. Христов и към главния съдия П. Джонев. Не, ние просто не можем да си обясним тая постъпка на Найденов! А той бе последван от други играчи на армейски отбор и това бе една обидна, скръбна картина.
В този момент ние оставяме на заден план въпроса дали голът е бил вкаран от засада или не. Дори съдията да бе оценил погрешно положението, съвсем не е този начинът, по който трябваше да реагират футболистите. Има установени норми на и от правилата на играта, и от нормите на приличието и истинското възпитание, които трябва да се знаят от футболистите и да се спазват. Спортистите са длъжни да се подчиняват на решението на арбитъра, да се държат възпитано. Абсолютно недопустимо е те да създават зрелища от характера на това, което устроиха футболистите на ЦДНА. Това е толкова по-недопустимо сега, след редица решения и указания на Партията за възпитанието на спортистите и за борбата с непристойните прояви, които стриктно и последователно се прилагат в живота от БСФС. Това е толкова по-недопустимо от страна на изтъкнати спортисти, в чиито постъпки се вглеждат хиляди физкултурници и любители на спорта.
В случая сериозен укор заслужава и съдията П. Джонев. Още при първото обидно блъскане той трябваше да застане на своя отговорен пост на ръководител на състезанието, да отстрани от игра възбудения Найденов и да въведе ред на терена. Ето къде се изисква решителност и смелост от съдията!
Това е сериозен сигнал!
27 ДЕКЕМВРИ 1962 ГОДИНА
„А“ РФГ, 11 кръг (отложен от 11 ноември 1962 г.)
ЛЕВСКИ – ЦДНА 3:2
1:0 Христо Илиев (4), 2:0 Христо Илиев (25), 2:1 Иван Колев (57), 2:2 Димитър Якимов (62), 3:2 Стефан Абаджиев (87)
Левски: Бисер Михайлов, Иван Манолов, Теньо Ботев, Иван Вуцов, Тончо Проданов, Любен Гайдаров, Стефан Абаджиев, Георги Соколов, Димитър Йорданов (75-Димитър Костадинов), Христо Илиев, Александър Костадинов
Треньор: Кръстьо Чакъров
ЦДНА: Георги Найденов, Димитър Ангелов, Борис Гаганелов, Никола Ковачев, Борис Станков, Панталей Димитров, Иван Ранков, Никола Цанев, Димитър Якимов, Панайот Панайотов (59-Васил Романов), Иван Колев
Треньор: Крум Милев
София, „Васил Левски“ – 40 000 зрители
Съдия: Петър Джонев
