Легендарният Иван Абаджиев си отиде от този свят на 85-годишна възраст. Папата на щангите е бил няколко дни в кома и е починал в германска клиника преди смяна на клапа на сърцето. БЛИЦ публикува интервюто, което Абаджиев даде за вестник "ШОУ" през 2013-а - навръх 81-ия си рожден ден: 

Папата на щангите е роден на 12 февруари 1932 г. в Нови пазар. Започва да вдига тежести през 1953-а. Носител е на сребърен медал от Техеран (1957). Последното му състезание е Олимпиадата в Рим през 1960 г. Поема националния отбор през 1969 година и с прекъсвания работи почти 30 лета с най-добрите щангисти. “Произвел” е 10 олимпийски, 59 световни и 79 европейски шампиони. От декември 2010 година до 2013-а работи в Сан Франциско в академията на неговия бивш възпитаник Александър Крайчев.

- Г-н Абаджиев, как се чувствате отново в България?
- Като човек на 81 години. Трябва да се радвам, че съм доживял тази възраст. И ще ви кажа защо. Още навремето започнах да лансирам идеята и създадох методика за увеличаване на натоварването върху щангистите. Други хора обаче лансираха идеята, че с по-умерени натоварвания и тренировки също може да се постигнат добри резултати. Да, но сега от тези, другите, остана жив само един, останалите измряха. Мир на праха им, но аз съм жив...Един от бившите треньори на националния отбор почина на 58-годишна възраст, беше начело на тима 10 години, между 51-ва и 61 година. Знаете ли какви бяха неговите тренировки за Олимпиадата в Рим, на която аз участвах като състезател? Един ден тренировка с щанга за около час и половина, на следващия ден игра на баскетбол с… отбора по художествена гимнастика! Е, дали с подобно нещо може да бъдат постигнати високи резултати?!

- Защо се върнахте от Америка, където прекарахте последните две години?
- Аз отдавна исках да се прибера в България. Не можех да издържам на натоварванията на толкова далечно място. Работих в школата на Александър Крайчев. Моята задача беше да изнасям семинари. Организирах четири такива – във Сан Франциско, Ню Йорк, Флорида и в още едно по-малко градче. Освен това в нашата школа пристигаха отбори от различни краища на Америка за по две седмици, за да ги подготвям и отделно да им изнасям лекции. Плащаха ми само за семинарите.

- Вярно ли е, че сте се скарали с Александър Крайчев за пари?
- Абсолютна лъжа. Ще ви кажа точно как стоят нещата. Докато бях там, работих без трудов договор, т.е. не взимах заплата. Дори ще ви разкрия колко получавах за семинарите. За първите два ми платиха по 1000 долара, за третия – 3 хиляди и за четвъртия 2 хиляди, общо 7 хиляди долара. След като се прибрах, направих юбилея си миналата година, дадох почти 5 хиляди лева. 

Оправих таваните вкъщи,
санирах апартамента 
и те свършиха парите 

- Да се върнем на темата за отношенията ви с Крайчев?
- Да, да. Искам да се знае, че аз съм му повече от благодарен. Подаде ми ръка в труден за мен момент, даде ми работа. В един момент обаче замина за Виена със свои съдружници. Стоя там 3-4 месеца и аз нямаше какво да правя сам в Америка. Един човек, не знам дали може да му се вярва, ми каза, че Крайчев имал конфликт с фирмата “Елейко” (б.а. – производител на щанги) и мислел да разпродава оборудването в школата. Не знам дали е истина. На този етап обаче не смятам да се връщам в Америка.

- Кажете истината за спрените ви треньорски права?
- Не знам откъде се появиха такива информации. Черно на бяло аз не съм виждал писмо или документ с такова решение от световната федерация по вдигане на тежести. Още след 2000 г. започна да се говори за подобно нещо след Олимпиадата в Сидни. Скандалът е известен на всички българи, става дума за допинга с ороцетама. Преди Игрите бяхме изследвали препарата, той не беше забранен, всичко беше наред. На мен обаче Никола Моллов ми донесе една партида в лагера. Става дума за една голяма кутия, в която имаше 20 по-малки, а вътре ампули. Оказа се, че точно тази кутия е била заразена със забранения стимулант фуросемид. Скроиха ми номер, за да ме свалят. Аз нямах никаква вина, състезателите – също. Когато отидох в Америка, ми прочетоха някакво изказване на Тамаш Аян. Той казал: “Научавам, че Иван Абаджиев е в Америка с двама или трима български тежкоатлети. Неговата методика е несъвместима със световната федерация и с антидопинговата агенция. На него да не му се дава работа.” Да, но това не е официално решение на световната федерация, аз не знам да са ми отнети или спрени правата. Ако е трябвало да ми спират правата, защо не го направиха след Олимпиадата в Сидни?! Тогава след Игрите нашият президент Антон Коджабашев случайно или не беше в Унгария. Като се върна, ми каза, че предстои конгрес в Солун, на който ще обявят, че правата ми ще бъдат спрени. Заминах, защото исках да се боря, аз нямах вина за случая с допинга в Сидни. На въпросния конгрес обаче въобще не беше повдигнат въпросът с моите права.

- Защо са тези атаки срещу вас през годините?
- Искате ли да ви кажа защо?! Защото ми завиждаха! 

Цял свят ми завиждаше 

понеже успях да постигна феноменални резултати - само и единствено с работа. Ще започна още от първите ми години като национален треньор. Въведох нова методика, непозната до този момент. Правехме съвместни лагери със състезателите на СССР. Те вдигаха по 2,5-3 или най-много 4 тона. Да, ама останалите не знаеха какво правеха извън тренировките. Приемаха стероидни хормони, които до този момент ние не познавахме. И така те повишаваха няколко пъти резултатите си. В нашия лагер си мислеха, че 3-4 тона са достатъчни, за да постигнем и ние тези резултати. Но това беше абсолютна лъжа. Аз повиших неколкократно натоварванията. От тези средно 5 тона нашите състезатели започнаха да вдигат по 50-60 тона. Това обаче си има научно обяснение. Нарича се хипертрофия на мускулите, т.е. натоварваш организма и това голямо количество се разпределя равномерно върху единица маса на тялото.

- Много хора обаче ви атакуват, че вашите методи са изцеждали почти до смъртно състояние състезателите?
- Това беше внушение на бивши ръководители от федерацията ни. Ще ви кажа за един от първите заговори срещу мен, когато искаха да ме свалят от поста треньор на националния отбор. Първата елиминация трябваше да е през 1977 г. Тогава ме спаси Янко Русев, който току-що бях взел в отбора. Преди пленума, на който трябваше да ме сменят, имаше заседание на федерацията по вдигане на тежести. Същата сутрин аз закусвах в ресторанта на “Дианабад”, а един от ръководителите каза на сервитьорката: “Това му е последната закуска.” Привикаха всички състезатели тайно, при затворени врати и прозорци, за да не се чува какво ще се говори. Всичко е било предварително организирано, треньори и състезатели да гласуват против мен. Защото бях написал и вкарал в действие удвояване на натоварването по време на тренировки. И така един по един състезателите били разпитани, когато дошъл ред на Янко Русев. Попитали го: “Янко, ти си един от най-младите и мъчени щангисти, кажи колко ти е тежко?”, а той отговорил: “Мисля, че другарят Абаджиев е прав.” Веднага поискали да го отстранят от спорта, за да не ми каже какво се е говорело вътре. Той обаче излезе и ми написа на един лист цялото заседание. Занесох го в БСФС, след което се проведе пленумът. На него опитаха да ме злепоставят, казаха, че натоварвам момчетата със свръхвисоки тежести. Тогава обаче стана Грую Юруков, който каза: “Чакайте бе, Абаджиев ли е написал глупости, или вие говорите глупости?” Останах на поста и започнаха големите успехи на българските щанги. От потъващ кораб изправих този спорт на крака и развяхме българското знаме на първо място в света. 

- За колко вътрешни бойкоти срещу вас знаете?
- Първият беше организиран от състезатели и треньори на “Славия”. По онова време отборът беше под управлението на ГУСВ с ръководител генерал Васил Василев. След 1984 г. започна истинско ходене по мъките за мен. Мачкахме руснаците, където ги хванем. Затова ми поискаха и оставката, защото ги биехме. Няма да забравя как Стоил Сотиров ми поиска оставката, защото печелехме срещу Съветския съюз. Той обаче няма как да го е направил без знанието на шефа на БСФС Трендафил Мартински. Той пък не може да действа без знанието на ЦК на БКП. Започнаха да ме гонят не само от щангите, но и въобще от спорта. Има една книга на професор Райна Бърдарева, в която пише, че е имало споразумение между САЩ и СССР да елиминират нашия отбор на Олимпиадата в Сеул-1988. Даже поименно били посочени нашите състезатели, които трябвало да бъдат заловени с допинг. Когато някой тръгне да печели много, става неудобен.

- А за Олимпиадата в Сидни?
-(отново му става неприятно и говори с тъга). Сидни ли?! Какво да ви кажа?! След като заловиха нашите състезатели (б.а. – Изабела Рифатова, Севдалин Минчев и Иван Иванов), Антон Коджабашев и още треньори пиха и ядоха цяла нощ. Вдигнаха луд купон, аз ги чувах, защото бях в съседната стая. Как се чувствах през това време ли?! Искаше ми се да умра. Може би тогава получих и диабета. Това беше един от най-тежките моменти в живота ми. Влязох при Коджабашев и останалите, а те ме посрещнаха с: “Ние не сме вече рая покорна!” Защо тези, които се обърнаха срещу мен, не върнат спечелените си медали, след като толкова твърдят, че аз съм им навредил?!

-Помните ли почетното звание “Герой на социалистическия труд”?
-Сигурно имате предвид поредната вътрешна атака срещу мен. След като дълги години нямахме никакви успехи, на Олимпиадата в Мюнхен-1972 взехме три златни и три сребърни медала. Олимпийски шампиони станаха Нураир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов. Дадоха ми званието “Герой на социалистическия труд”. По това време секретар на федерацията беше Асен Стоев. Още по това време искаше да ме махне, но не успя. После дойде Никола Моллов и атаките продължиха. 

-Защо Тамаш Аян е срещу вас през всичкото това време?
-Много просто! Още преди години бяхме на среща, аз, Аян, Христо Меранзов – един от нашите шефове в спорта, и Шодел, който по това време оглавяваше световната федерация. В средата на 80-те години ние бяхме сила №1 в тежката атлетика. Унгарецът Аян още тогава ни каза на нас с Христо: “Когато вие взимате всички златни медали, убивате унгарската тежка атлетика. След това, когато започнахте да биете руснаците, смазахте и съветската тежка атлетика. Не е добре да печелите всичко.” А на мен това ми беше целта. На лагерите се изправях пред състезателите и им казвах, че още два-три пъти като победим руснаците, ще им съсипем цялата организация.

-Нешка Робева каза преди известно време, че е грехота Иван Абаджиев да не бъде награден с орден “Стара планина”...
-Атаката срещу мен е водена от българската федерация по вдигане на тежести. Още през 2001 г 

нашите не искаха да бъда
обявен за треньор на ХХ век

Тогава организираха изваждане на поредица компромати, постоянно се хвърляше кал по мен, за да ме злепоставят. Е, накрая все пак станах треньор №1. Знаете ли какво е казал Паганини: “На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават. При мен горе-долу това се случи - отмъщават ми. Аз не съм гениален, защото в спорта гениални няма. В спорта не ти позволяват да бъдеш гениален.

-Ще работите ли отново в България?
-Преди известно време казах, че България е затворена страница за мен. Истината е, че се чувствам забравен. И дори нещо повече, чувствам се като погребан. Никой не ме потърси, а можех да помогна. Преди няколко дни министър Нейков ме покани на среща и се видяхме. Можеше да ме потърси по-рано, още миналата година се видяхме. Сега ми предложи да му бъда съветник. Все още не знам какво точно ще изпълнявам. Преди време бях на същата длъжност при Весела Лечева. Бях потресен от един лагер на Белмекен, на който отидох, от начина на провеждане на тренировки и възстановяване. Исках да й докладвам, да помогна с опита си да променим нещата. Но тя не ме прие. Според мен заради натиск отгоре, някой вероятно й е казал, че моето присъствие е нежелателно. Знаете ли, че навремето имахме страхотен юношески отбор, който се готвеше по една и съща методика с мъжкия. Сега ги водят юноши до 20 години, а аз навремето правех световни шампиони на по 16 години. Ето това искам да бъде възстановено, за да има конкуренция. Трябва да има работа по центровете, ето с това можеше да помогна. 

-Кой е любимият ви състезател?
-Като треньор осъзнавах, че България е малка страна, в който и да било спорт. Нямах право да разделям състезателите, да правя едните фаворити пред останалите. При мен нямаше сметки този от кой отбор е, на онзи кой му е треньор. Мога обаче да отлича Нураир Нурикян, той стана за първи път двукратен олимпийски шампион. След това Янко Русев. Вече ви казах, че съм му задължен, когато ми помогна и ме спаси при един от първите опити да ме свалят от поста национален треньор. Затова, че ме подкрепи, доста изстрада. Не го приеха в “Олимпийски надежди”, а го бях препоръчал. След това го обявиха за безперспективен.

-А Наим Сюлейманоглу...
-Наим е друга работа, той е различен. Той имаше природна дарба да стане велик шампион. Може би детството му е оказало влияние. Той е от бедно семейство, беше свикнал сам да се справя с трудностите. Наим беше чудо, тренирал е от сутрин до вечер в залата. Само ние двамата знаем колко тонове са минали през ръцете му. Но не обелваше и думичка, стоеше, мълчеше и ме слушаше. Нали знаете, че той няколко пъти ме е предупреждавал какво ми готвят, и от българската федерация по щанги, и за общия заговор срещу мен. Може би една от причините да се отнасят зле с мен е и заради Наим Сюлейманоглу, защото 

знаех и му разреших
да избяга от България 

Преди като говорехме за бойкота в Сидни, той за втори път ме предупреди, че ми готвят сериозни неща от България. Не му повярвах, но ето, че ме свалиха от сцената. И така до днес.

-Как ще коментирате слуховете, че готвят Гълъбин Боевски за селекционер на отбора на Бразилия?
-Това е абсурдна глупост. Сигурен съм, че няма да си лепнат подобно петно, привличайки го на някакъв пост. 

-И все пак, преди години имахте с него някакви търкания?
-Да, обиди ме много. Веднъж беше крещял: “Долу абаджиевщината.” След това имахме двучасова среща, извини ми се. Въпреки това не искам да коментирам нищо повече за него.

-Следите ли сегашната ситуация в националния отбор?
-Да, и преди няколко дни бях на тяхна тренировка. Иван Иванов ми каза, че съм добре дошъл. За да има успехи обаче, трябва да се върнат триразовите тренировки. Една сутрин, после обедна и вечерна. Сутрешната да е по-лека, а след това обедната да я компенсира. По мое време тренирах по 20 състезатели, 10 от които отиваха на състезания и печелеха медали. Останалите не се чувстваха добре, защото не можеха да стигнат до турнирите. И затова имаше кървави битки, кой да бъде най-добър и да отиде на състезание.

-Още ли искате да напишете книга, в която да докажете вашата методика?
-Естествено продължавам да работя по този проект. Ще докажа научно, че моята методика е истинска и успехите ми се дължат само на труд, а не на нечисти методи, в които постоянно са ме обвинявали. Затова ви казах в началото, че съм щастлив, че доживях тази възраст. Защото още като състезател експериментирах върху себе си всичко това, което впоследствие приложих на състезателите ми... 
Интервю на СТЕФАН РАЛЧЕВ

Екипът на БЛИЦ поднася съболезнования на семейството и близките на Иван Абаджиев!