Не е често срещана практика национален селекционер да бъде сменен в година, в която се провежда световното първенство. Още повече, ако отбор се е класирал за мондиал след дълги години отсъствие. Но именно това се случи в женския национален отбор на България. След едно безапелационно класиране за Световните финали в Италия, пътищата на селекционера Марчело Абонданца и Българската федерация по волейбол се разделиха. След няколко разговора и без каквито и да били скандали. Италианският специалист коментира ексклузивно за BGvolleyball.com точно какво се случи.

 

- Въпросът беше, че имаше разминавания между моите планове за отбора през тази година с тези на федерацията. И когато се получават такива неща, е по-добре за всички пътищата да се разделят. Достигнахме до това решение след проведени разговори и в никакъв случай не е имало каквато и да била полемика.

 

- Това не е вярно! Разбрах какво е писано, но това е лъжа. Не съм искал никога петима асистенти, а само трима, както беше в началото на моята работа като селекционер на тима. Не съм искал нито един повече, нито един по-малко от тримата, с които работих досега. Никога не съм поставял условие за петима италиански асистенти.

 

- В начина, по който се подготвя отбора и по който се планира сезона. И тук искам да подчертая, че не искам да нападам по никакъв начин никого, защото през последните две години, се чувствах добре. Имах прекрасни отношения с доста от момичетата в националния тим и всичко беше идеално в България. Така че нямам намерения да правя скандали и да привличам вниманието по такъв начин. Просто нашите пътища се разделиха. Пожелавам късмет на отбора и се надявам да постигне поне същите резултати, които имахме през последните години. Аз нямам за какво да упреквам нито моята работа, нито тази на състезателките.

 

- В началото поех отбор, който беше в дълбока криза и който беше унизен на европейско ниво. Всички говореха за този състав само за скандали и не за волейбол. И при тези условия спечелихме олимпийски предквалификационен турнир в Баку, като победихме на два пъти домакините от Азербайджан. В годината, в която се класирахме за историческия първи път за Гран при, записахме само една загуба. Взехме сребърните медали от Европейската лига, като на финала отстъпихме само на Чехия, а преди това бяхме били европейските шампионки от Сърбия. Но не е само това. Година по-късно в Гран при завършихме на девето място, след като надиграхме Бразилия, Япония и след като взехме два гейма на САЩ. След това за съжаление имахме едно нещастно европейско първенство, където поради някои причини, отпаднахме още в групата. Все пак събрахме три точки след нова победа срещу Сърбия. Определено шансът не беше на наша страна, но това е спортът. След това успяхме да се класираме за Световното първенство, което липсваше на България от 12 години! При това направихме това със състав със средна възраст 23 години. Така че лично аз нямам никакви упреци. Освен това се изкачихме с 18 места в ранглистата на ФИВБ. Така че няма какво да се коментира, резултатите говорят сами за работата на мен, на щаба и на отбора. И когато плановете не съвпадат повече, се достига до момент, в който всеки трябва да вземе съответните решения.

 

- Няма никакъв проблем. Ако те са имали проблеми, тогава още по-добре направихме, че се разделихме.
ИВАЙЛО ПУМПАЛОВ