Футболният агент Петьо Костадинов се слави с това, че обича да казва истината в очите, без значение колко болезнена е тя. Той избра Борислав Орлинов и БЛИЦ TV, за да направи откровена изповед за това кой му предложи да стане спортен министър, кои са шарлатаните и лъжците в българския футбол и коя е катастрофата, с която ще се сблъскаме много скоро.

И още неща, които Костадинов каза за първи път: предстоящ голям трансфер на българин в топ първенство, как една любов провали огромен талант във футбола, кои хора го предадоха и защо скочи на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров.

- Петьо, за футболните агенти сега е най-напрегнатата част от годината. Какво предстои за теб?
- Работата е напрегната тогава, когато си я направят. Това е въпрос на установени комуникации. При мен задачите са международни, както обикновено. Момчетата, на които помагам в България, не са част от бизнеса ми. Те са част от емоцията ми. В международен план имам три задачи, надявам се при едната да са доволни всички страни – клуб, агенти и отбор. 

В нашия бизнес не се говори за „аз“, това е колективна работа. Само на ниско ниво се работи индивидуално. Само преди две седмици почина Мино Райола, който се считаше за нова епоха в нашия занаят. И след смъртта му се случиха сделки и то такива с доста завишени параметри. Това означава, че той не е бил сам, а лице на група в определена система.

- Да очакваме ли трансфери на български футболисти през лятото?
- Би било невъзпитано да изненадаме света с германец в Германия или холандец в Холандия. Естествено, като говоря за „задачи“, става дума за български футболисти. Много се надявам поне единия да се случи. Той е много сериозен. В моя случай става дума за българи. Разбира се, има и англичанин, който е юноша на Арсенал. Има и италианци, които са ми грижа.

- Спомена за български футболист. Направлението, в което се работи, свързано ли е с футболист в топ първенство?
- Друго не може да се подскаже. При нас е като в банките – парите обичат тишината. Всяко говорене означава и навличане на хора в гръб, които биха имали користни задачи, за да се срине сделката или да мине техния човек.

Топ Коефициенти за Спортни залагания!

- Каква е оценката ти за Димо Кръстев, братята Христови?
- Работил съм и с бащата на Димо. Имам естествен порив към тези момчета. Известно е, че аз не съм доста лесен и понякога съм доста рязък, но никога в ущърб на когото и да било. Така се случи и с нашия състезател навън, който ме убеждаваше, че според треньора му е играл прекрасно. Тогава си позволих да кажа, че и Марчело Липи да му направи оценка, той трябва да се вслушва в мен, за да е полезно за развитието му. Така се и случи – имаше срив поради приемането на такива оценки.

Ще кажа нещо за първи път. Когато Димо премина във Фиорентина, първият му мач беше с Ювентус. Тогава признах, че съм притеснен. Изявата му тогава беше критично притеснителна. Той обаче е целунат от Господ с изключителни базови качества. Той е силно адаптивен. Това в вторият състезател в цялата ми кариера, който не е имал адаптивни проблеми. Що се отнася до Петко Христов, той е светъл пример за това какъвто трябва да се случва, когато един състезател излезе рано навън. Италианският шампионат е с различен маниер, поради което се налага допълнително да се поработи в клубове в по-ниския стандарт върху техническите качества и поведението. Той е централен защитник и няма право на непредизвикани грешки. Той използва по прекрасен начин трите години в Серия „С“. 

 Изключителен оптимист съм по отношение на бъдещето на Андреа. Отлично познавам амбицията му и знам, че ще достигне брат си, което ще е добре за българския национален отбор.

- Казват, че футболистите са неблагодарни хора спрямо агентите си. Така ли е? И ако е така, защо?
- От мига, в който финикийците са измислили парите, моралът е различен. Аз съм философски настроен човек и някак си приемам нещата. Всеки, който желае да се занимава с тази професия, която е много сложна, е добре да гледа десет пъти, за да осъзнае филма „Any Given Sunday” с великия Ал Пачино. Там има типична ситуация на отрицание и изненада, свързана с подобни движения. То се случва дори да има и двама цигулари, единият от които трябва да намери мястото си в световноизвестна филхармония. На мен ми се е случвало, не би е било приятно, но не съм търсил отмъщение. Даже всички са се връщали при мен, за да търсят подкрепа.

- Кой е играчът, който най-много те разочарова и кой този, който те изненада най-много през годините?
- Не мислех, че има такъв, но се сетих. Той беше световен талант. Казва се Алеко Алеков, когото изведохме млад в Новара. С огромен интерес към него от Ювентус. Той беше левичар, но работеше изключително с десния крак. Той можеше да играе десен бек, а можеше да вкара и един-два гола, когато си поиска.

 Ходил съм с него на тестове в Сток Сити. Когато го хвърлиха във втория отбор, направо ги уби. При него обаче влюбването се оказа по-силно от мотива да продължи футбола. Става дума за момиче от Варна в Швеция. И така приключи с футбола. Той ме разочарова. Това беше изключителен талант, не такъв на средно ниво. Беше готов на всичко. Физически беше брутален. На физическите тестове в Новара, когато беше на 15, той по показатели излезе трети в първия отбор. Иначе всички ме радват, дори и тези, които са напуснали лоното на православната църква и са отишли в друга религия.

- Кое е нещото, което те отвращава в професията ти?
- В бокса си чувал за удара под пояса, но най-тежкият е т.нар. „баница“ с вътрешната част на ръкавицата, защото там е най-тънка. Такъв нечист удар, особено в областта на черния дроб, може да предизвика нокаут. Когато няколко милиона се състезават за няколко места, това са нормални неща. Човек трябва да е готов да застане в добрия гард и да нанесе съответния удар – например, десен прав в конкретното лице. Такива са правилата на играта, те не са писани за лекции по етика. Неприятното дойде с децентрализацията от ФИФА.

 Промотирането в тази професия е малка част, чете се много. Особено, когато си международник. Проблем е отсъствието на регистриране на агенти. Навлязоха момчета, които не стават дори за фермери. Аз познавам фермерската работа. Това пречи. Това ме смущава. Ето един пример, субект се беше обадил да състезател да му поиска личната карта за договор с клуба Х. Това извади от мен неприятната ми лексика, която със сигурност не става за разговор, особено за запис.

- В конкретика може ли да се говори?
- Не може. Казвам го, защото в нашата професия има нужда от системност и душене на шарлатаните в нея. Този си позволява да иска лични документи, с които могат да станат невероятни бели.

- В България кои отбори и личности за теб са затворена страница?
- Няма такива. Имам известни смущения с клуба, който беше настанен в центъра на София, пренасяйки се от Ловеч. Но аз не мога да мразя дори тези, които са ми направили лошо. Знам какво е гняв, но не знам какво е омраза. За мен е важно да се събуди култура, различна от тази, която ни наложиха мутризираните собственици след първия закон за спорта, който направи страхотна беля, елиминирайки публичното присъствие в клубовете. Емблематични клубове бяха елиминирани от с ниска култура и някакви финансови възможности, дадени от децентрализиране на държавния капитал. Ние сме груби, нашите президенти не сядат един до друг. Оставяме настрана материалната база и нейната функционалност.

 Понеже не знам ще мога ли да го кажа, ще го направя тук. Хубаво е тези, които бяха изключени и се опитват да си играят на революционери и разпространяват видеа с тревясали стадиони, за да казват какво е направил Българският футболен съюз... Аз разбирам, че дотам са им знанията и културата. Сривът на административния капацитет в България е огромен проблем. БФС няма отговорност към поддържането на стадионите на което и да било село или град. Всеки, когато е подавал молба да е асоцииран член, не е имал изискване за поддържане на стадиона. Това е отговорност на всеки, който е поел по този път. Не трябва да се внасят объркани сигнали в системата.

 Ето сега ще ви кажа нещо за първи път. Това го знае един много тесен кръг от хора. Предлагана ми е позицията за министър на спорта два пъти. Преди десетина години бях в Нотингам. Имаше служебен кабинет, президент беше Плевнелиев. Поисках час за размисъл, въпреки че знаех какъв ще е отговорът ми. Тогава ми звънна човек, който искаше съдействие за писмо до президента Плевнелиев, за да го препоръчам за министър на спорта. Стана ми много сложно, защото този човек освен да е гледал спорт по телевизията, няма познания. Аз съм бил в управителни съвети, бил съм начело и малка федерация. Следващият път не беше толкова отдавна.

Виждам как се унижават олимпийски шампиони, но тези неща не трябва да стават публични, стига да не пренасят кокаин. Това са хора, заради които сме слушали българския химн. До скоро имаше спортен министър, който при химна се хващаше за сърцето. Аз си мислех, че има сърдечна криза и трябва да се намеси кардиолог.

 В българската символика няма такова нещо, ние не се хващаме за сърцето. Има си определен протокол. Само преди няколко седмици казах на бивш министър на спорта, че никой от нас, които познаваме българския спорт, нямаме право на пенсия. Ние отгледахме тази некомпетентност и административна несъстоятелност.

- На какво отдаваш амбицията на Димитър Бербатов да стане президент на БФС? Защо наричаш неговия конгрес с ироничния термин „хепънинг“?
- Ако го нарека абсолютна глупост и неграмотност, знам ли, може да се докачат. Затова правя нещо с по-симпатичен ефект, казвайки му „хепънинга на 18-ия ден“. Не мога да пропусна и министъра на културата – намигащият младеж, който приличаше на дрогиран. Не съм убеден, че е бил такъв, но това си е негова работа. За да се влезе в НДК, трябва някой да се разпореди.
Така че там има намигащ съучастник в сянка.

Ето, ще кажа още нещо за първи път – преди две години дойде при мен човек и ме попита какво може да направим за него и препоръчах да направим разговор с ръководството на БФС, ако той има амбиции да управлява. Това щеше да се страхотно, с оглед на блестящата кариера, която имаше. Предложихме да премине на оперативна работа и то доста висока, например заместник изпълнителен директор, за да изучи процесите. Точно тогава и моят приятел Христо Порточанов се кандидатира и тогава препоръчах на двамата да изпишат на един бял лист колко човека познават във футбола. Не колко човека познават тях, защото те са публични личности. Там се появиха други амбиции. Аз съм сигурен, че това е резултат от външни внушения. Лошото е, че се присъединиха хора, за които мислех, че може да се развият.

Не говоря изобщо за Митко, нито за тримата. Ако не беше това обстоятелство, няма причина да има нещо срещу когото и да било. Имам нещо общо и с трансформирането на тримата, нещо общо с договорите на някои от тях. Неприятно ми е, че трябва да си говорим така. Все някой трябва да казва истината и да играе ролята на шута, с риск да изгуби главата си.

Ето, казвам го публично – ако на онзи конгрес от октомври, когато разликата беше 11 гласа. Не трябваше да напускат събранието, защото от по-отдалечените места имаше напуснали по ред причини. Ако те бяха умни, щяха да направят изпълнителен комитет само от хора, които те предложат. Съветите на бившия четвърти вратар на бившия отбор Кремиковци са некачествени. И докато продължават да ги слушат, ще стигат до некачествен продукт. Какво да имам против? Вие желаете властта, ама нямате концепция.

Всеки един от тези хора, но не съветниците им, имат място в българския футбол. И аз знам, че тази ръка им е подавана. Съвсем скоро ще катастрофираме в демографски проблем, когато ще има 10,000 деца в България за масов спорт, не за високо спортно майсторство. Трябва да има ускорено обучение, може би първо към хората в общините, за това как да печелят проекти и да си помагат. Според Лисабонския договор от 2009 година спортът не приоритетно направление на Европейския съюз, а всяко такова е обезпечено финансово.

Не може обаче да се стига до властта чрез омаскаряване. На нас ни липсва уважение и култура на системност. Ето, на последния конгрес на БФС имаше поне 15-20 човек са анцузите си, с които водят тренировъчния процес. Това е култура. Това е положението.