Нападателят на полския Сандеция (Нови Сонч) – Алекс Колев, даде интервю пред БЛИЦ СПОРТ. Откакто премина в Полша в началото на 2017 година, юношата на Левски се представя на много високо ниво и стана голмайстор на Стал (Миелец), а това му спечели трансфер в елитния Сандеция, където също към този момент е топ реализатор.
- Алекс, как си? Получи контузия в мача с Краковия и пропусна срещата с Гурник (1:2). Какво е състоянието ти?
- Добре съм, като изключим контузията. Но всичко е наред! Възстановявам се постепенно и ще се завърна за мача с Висла през уикенда.
- Тежко ли беше да гледаш отстрани загубата от Гурник?
- Много, наистина много тежко, но за съжаление се случват и такива неща.
- Сандеция започна отлично сезона като новак, но в последните 5 мача в Екстракласа нямате победа. На какво според теб се дължи спада?
- Всеки мач излизаме за победа, за съжаление понякога се стига и до загуби. На всички е ясно, че ще ни е много тежко и ще се борим да оцелеем в Екстракласа.
- Ти си голмайстор на отбора, а Пламен Крачунов е неизменен титуляр. Бързо ли свикнахте с отбора и с елита на Полша?
- Тежко е като чужденец да се приспособиш бързо и лесно, но мисля, че и двамата даваме 100% от себе си и и това се оценява.
- Преди Сандеция беше част от Стал (Миелец) и там също бе голмайстор на тима. Можем ли да кажем, че си намерил своето място?
- Доста добре се чуствам в Полша и се радвам, че всичко се развива в положителна посока и дано така продължи. Давам максимум от себе си всеки мач и всяка тренировка. Това е моята работа. И дано съм здрав и да продължавам така.
- Ти си юноша на Левски. Твоят бивш съотборник в Полша Васил Панайотов се завърна при "сините" и е твърд титуляр. Имаш ли и ти подобни амбиции или предпочиташ да играе в чужбина?
- Много се радвам за Васко, който е един от най-постоянните в момента в Левски. Дано така продължи, защото го заслужава. Чуствам се добре навън и не мисля да се връщам засега в България. Занапред времето ще покаже.
- Алекс, защо не се представяше толкова силно в България, колкото в чужбина? В Белгия те ценят много, в Полша вкарваш постоянно, но тук у нас имаше трудни периоди. На какво отдаваш това?
- В Берое не ми се даде шанс, а в Ботев както имах слаби така и силни моменти , все пак ме викнаха 2 пъти в нацилналния отбор от Ботев. Просто когато нещата тръгнаха добре, се контузих много лошо. Колкото до Берое - някой се повлия от мнението на странични хора и така не получих шанс, но наистина не искам да си спомням за периода там. Пожелавам им всичко най-хубаво.
- Спомена националния отбор. Мислиш ли, че представянето ни в тежката група за световното бе добро?
- Мисля, че отборът като домакин се представи доста добре. Пожелавам успех и дано скоро се класираме на голям форум.
- Предполагам, че си пожелаваш и ти да си вътре в отбора. Знаеш ли дали се следят изявите ти от селекционера Петър Хубчев?
- Разбира се. Това е най-голямата чест за всеки футболист - да бъде част от националния отбор. Не мога да знам дали се следят изявите ми, а и никой нищо не е казвал, но се надявам.
- Ще те изкарам малко извън футбола. Сам ли си в Полша или има някого до теб?
- Не съм сам. Тук съм с приятелката си, но не искам да говоря за личния си живот.
- Местиш се като малък в Белгия. Трудно ли беше на тези години да си в чужда страна? Как гледаха на теб другите момчета в школата на Десел?
- Да. Тотално различен свят, тотална различна култура от българската. Липсваше ми всичко тогава – приятели, Левски, семейството, роднините. Но мисля, че всичко беше за добро и ми помогна в живота и кариерата.
- Имаше ли моменти, в които да искаш да се прибереш в България?
- Много пъти. Особено като не знаеш език и няма с кого да си кажеш пет приказки. Тежко беше, но всичко е за добро. Благодаря на родителите ми, че ме посъветваха да го направя и че винаги са зад мен.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
