Рапърът Алекс Пи (ALEX P) призна, че прави каквото си иска, не следва новите тенденции, но въпреки това е сред най-популярните имена на родната хип-хоп сцена вече години наред. Хитовете на звездата от "Люлин" имат милиони слушания в интернет, а сред най-известните му парчета са "Хляб за очите", "Ларш", "Белучи", "Няма нищо по-добро", както и "Стори". С последната си песен Александър Пелтеков, както е истинското му име, буквално "взривява" нощните клубове при участията си. 

Алекс Пи е част от агитката на Левски, има и песни за любимия клуб. Но от няколко години не посещава мачове на "Герена". Това е един от поводите да го потърсим за интервю, а той с удоволствие се отзова и говори специално за читателите на БЛИЦ не само за Левски и футбола, а и по други теми. Оказа се, че родната рап звезда познава кандидат-снахата на Майкъл Джордан. Както вече стана известно, синът на баскетболната легенда има връзка с българка - Радина Анева. 

- Алекс, поздравления за големия хит "Стори", би ли разказал как се роди той? 
- Супер случайно се роди. С един много хубав и модерен бийт, който звучи напоследък в клубовете, решихме да направим нещо, което да е актуално. Аз и още двама от моите хора започнахме да мислим. Едното момче е това, което ми помага за фенстраниците, за официалния ми YouTube канал, другият е Светльо Къслев, който е зад компютъра и правеше музиката. "Селфи, стори"... стори, защото това е най-големият хит цяло лято. Знаете, че как всички си правят сторита в "Инстаграм". Всички гледаме сторитата, най-вече на девойките. Така се роди идеята за последния ми хит. Опитахме няколко пъти, докато стигнем до "тихо, сори, снимам, и в момента правя стори". Просто си личеше, че това ще бъде припевът.  

- Ти ли измисляш и пишеш текстовете?
- Да, винаги си ги мисля аз нещата. Не може да си напиша името отдолу, а да е нещо, което го е написал друг. 

- Как ти идва музата? 
- Вече ми е лесно, получават се нещата. А и най-вече го правя за кеф. Иначе преди като помня какво беше - късах листове, мачкал съм ги и съм ги хвърлял, но сега е различно. Сядам и го пиша. Просто се получава от първия път. Тръгваме от един припев и вече има тема, по която мога да напиша осем куплета. Стига да има време и малко бира. 

- Правим интервюто след поредната ти тренировка във фитнеса. Всеки ден ли тренираш?
- Когато имам свободно време. Вече не съм с болни амбиции, какъвто бях като по-млад. Смело мога да заявя, че съм един от малкото родни артисти и най-вече хип-хоп изпълнители, които се грижат за външния си вид. 

- От колко години се занимаваш с фитнес? 
- Около 10 години бях по залите. След това водех тренировки, но заради начина ми на живот - участия по клубовете, нямах възможност да ги съчетавам. 

- Всяка вечер ли си на участия? 
- Не, гледам да имам време да си почивам. Дори ако ми предложат повече от две дати една след друга, отказвам.

- Изкарват ли се добри пари от хип-хопа в България?
- Сега е по-добре, отколкото в началото, когато започнах. Ако ми бяха казвали, че го правя заради това, че някой ден ще живея добре от хип-хопа, никога нямаше да повярвам. В един момент видях, че има смисъл от цялата работа. А и като започнеш да даваш повече от себе си, нещата се получават. Това е като всеки бизнес - ако не го поддържаш, не се развива. 

- В момента си сред най-котираните родни изпълнители...
- (б.р. - прекъсва ме) Въпреки че правя каквото си искам. Не следвам новите тенденции, не следвам това продуктът ми да е в тв формат на всяка цена. Нямам стратегии, правя каквото ми е кеф.

- Кои са приятелите ти в рап средите?
- Много са. Нямам врагове в рап средите. Бобо ми е много близък, Ян Бибияните (Young BB young) са ми приятелчета, всички диджеи, с които работя също.

- Ти ли си най-запаленият футболен запалянко сред рапърите у нас? Имаш и песни за Левски. 
- Да, може да се каже. Като дете постоянно бях в агитката. От години обаче не ходя на мачовете на Левски.

- Защо? И кога за последно беше на "Герена"?
- От 2009 година не съм ходил. Тогава правехме парче за агитката, бях долу на пистата и снимахме клип.

- Трудно ли преглъщаш загубите от ЦСКА напоследък?
- Не че ги преживявам трудно. Но Левски не е това, което беше и не заслужава вниманието ми. Не заслужава да седя два часа на студа и да гледам нещо, което не ми харесва. Сега дори не ги следя. 

- Коментарът ти за боя на стадиона в пловдивския парк "Лаута", където имаше грозни сцени - меле между фенове на Локомотив и ЦСКА.
- Не съм гледал, но това не е никак хубаво. Не трябва да има агресия по стадионите. Аз никога не съм участвал в боеве между агитките, не толерирам това. Имал съм по-глупави и агресивни приятели, които примерно излизат срещу една тълпа цесекари и се налага да бягаме след това. Като бяхме малки, също сме си взимали шаловете. Но никой път цесекари не са ме били или пребивали. Имало е случаи, когато ме спират и ми взимат шала, и толкова. Нормално е да има дрязги. 

- Би ли направи нова песен за агитката на Левски?
- Не знам какво да говоря за Левски. Аз харесвам футболистите от едно време - Гунди, Божидар Искренов, Наско Сираков, Ники Илиев. Това бяха големите играчи. Само Гунди не съм имал честта да го гледам на живо. Гибона беше невероятен - българския Марадона. Да, беше индивидуалист, но знаеше как да пипа топката. Сираков също беше много добър, но Гибона беше моят голям любимец. Това са футболистите, които са ме запалили по футбола. А за Левски винаги съм се отзовавал, щом мога. Преди време с удоволствие се включих в тържеството в "Арена Армеец", организирано от Тити Папазов, за спасението на баскетболния клуб. Баскетболист съм, макар, че не съм играл в Левски. Но ми беше драга идеята и се включих на добра воля. Едно време играехме с кеф. Сега ценностната система е съвсем друга, младите все се оплакват при какви условия тренират, а като си спомням по мое време какво беше. И никой тогава не плачеше. 

- Разкажи малко повече за себе си, как си израснал?
- 38-годишен съм. Израснал съм в Люлин. Животът ме е научил, че трябва да бачкам. Ако искам нещо - трябва да го постигна сам. Баща ми и майка ми не са имали тази възможност. Отгледали са ме нормално, но съм знаел още от дете как се изкарват пари. Примерно, ако искам да отида на лагер с отбора на училището, преди това трябва да си изкарам пари, работейки. 

- Какво си работил?
- Почти всичко. В прехода, когато бях десетгодишен, продавах вестници в центъра на София - "Дума, "Демокрация", "Подкрепа". Така си събрах пари за лятото. Бил съм и общ работник, хамалин. Всичко, с което съм можел да запретна ръкави, да работя и да си докарам някакви пари, не е било срамно за мен, така съм възпитан. 

- Кой е първият ти хит?
- "Люлин". Хората го имаха по касетки в квартала още преди да издам първия си албум. И го знаеха, както още едно парче - "Шеф на римата". В началото записвах изцяло вкъщи. Микрофонът висеше на секцията.

- Чувстваш ли се голяма звезда, спират ли те фенове за снимки и автографи?
- Да, доколкото това, което ни заобикаля може да те накара да се чувстваш специален. Защото аз живея на същото място, където съм израснал. Нормалният Александър Пелтеков съм си. АLEX P е нещо, което аз съм си го измислил. Това ме храни в момента. Но ALEX P е на същото място, където винаги е живял. Наскоро едно дете ми каза нещо, което много ме трогна. Вика ми: "Кефиш ме много, защото ти си ми примерът, че не е вярно твърдението, че нищо не става в тази държава." И той се е впечатлил от това, че живея на същото място, че се движа, че работя. Такъв съм - не забравям откъде съм тръгнал. Готино впечатление ми направи това дете - това, че за един млад човек надеждата да остане и да се развива в България съм аз. Благодаря му. 

- Обичаш ли България?
- Много я обичам. Има много красиви места в нашата родина. Особено след като се върнах от Мексико, много опознах България. Ходя навсякъде, обикаляме с приятели, катерим върхове. Това лято се качих на връх Безбог в Пирин, на Черни връх също. Бил съм, а и съм имал възможност да живея в други страни. Но за да замина, това означава да зарежа всичко - да оставя това, което съм направил тук, да оставя семейството, приятелите и да отида да започна нов живот. На този етап не си заслужава. Няма какво да получа по-хубаво и по-скъпо от това, което имам в момента. 



- Настъпи ли промяна, след като стана родител? 
- Да, имам син, на четири години и половина е. Не живеем заедно с майка му, но всичко е наред. 

- Ще стане ли футболист?
- Рита много добре топката. Баща ми е учител по физкултура, така че има кой да се занимава с него и в това отношение. Обича водата, обича да плува. Не се страхува от дълбоките води. Може би ще се насочи натам, ако, разбира се, продължи да има този интерес.

- Красивите момичета в клиповете към песните ти сами ли ти се предлагат? 
- О, не. Категорично не е така. Аз съм естет и ценител. Харесвам хубавите жени. Майка ми това е работила едно време - главен моделиер в една от главните спортни марки на България. От нея ми е останала тази естетика и това да ценя и да се заглеждам в красотата на жените. Обичам в продуктите ми да присъства това нещо. Първите ми парчета, преди да стана много известен, са такива, които съм записвал след дълга връзка. Изкарвах си го в студиото. Сега обаче пея и говоря хубави неща за жените. Не влизам в студиото, ако искам да кажа нещо лошо за жените. Освен ако не е нещо пошло и да искам да покажа, че АLEX P не го харесва. Вече съм изпълнител, който жените слушат и чакат да чуят какво ще кажа. И ми е важно по някакъв начин да им помагам, да ги възпитавам, да им казвам какво не харесвам у тях. Имам това право, извоювал съм си трибуната. 

- Какво ти прави впечатление в сегашните жени?
- Пошлостта най-вече. Няма истински жени в наше време. Те си мислят, че щом изглеждат добре, могат да правят каквото си искат. Това не е готино. Такава жена или ще си остане сама, или ще живее с мъж, с който не иска да живее. Защото тя самата не е готова да преглътне това, което иска да бъде един мъж и не се съобразява с такъв мъж, какъвто й се иска в мечтите й. Хората трябва да се ценят, да се уважават и разбират, а не единият да е над другия.

- Колко време изкара в Мексико? 
- Година и няколко месеца бях там. Много харесвам Мексико. Живеех и работих. 

- Какво работи? 
- Не мога да отида и да не правя нищо. Няма как една година да стоя и да не работя. Бил съм в Германия за по един месец, например, и пак съм намирал начин да изкарам пари. Първият път, когато бях при едни приятели в Германия, се запознах с един хърватин и направихме българско парти. Дойдоха студенти - българи, хървати, сърби.. получи се много готино. Българите сме пръснати по цял свят. Въпреки че не сме голяма нация, има ни по цял свят - дори и в Мексико има българи.

- Как се уреди с участие в "Троя", беше статист, боец от масовката на филма?
- Имаше кастинг в НСА, докато бях студент там. Дойдоха хора от "Уорнър брадърс" и от една българска компания. Съблякоха ни голи до кръста и казаха "ти - да, ти - не". Това беше. Снимките бяха в Мексико. Цяло лято снимахме. 

- Имаше ли досег с Брад Пит или с някоя друга известна личност?
- Виждали сме се по време на снимките. Бил съм на 20-30 метра от Брад Пит, например, но нито веднъж не отидох до него, за да се запознаем. Не съм такъв човек просто. С Ерик Бана имах досег. Една от гримьорките ме запозна с него. Вика ми: "Изчакай, тук е брат ти, сега ще те запозная с него". Приличаме си наистина, когато и двамата сме с бради. 

- Би ли участвал в друг филм?
- Не мисля. Тогава основно отидох, за да видя къде е Мексико. Беше 2003 година. Точно в Мексико се запалих по фитнеса. Докато бях там, реших, че ще стана фитнес инструктор. Завършвах четвърта година в НСА - учителския факултет. И със сигурност знаех, че няма да ставам учител по физическо, защото баща ми е такъв и знам какво е заплащането. В Мексико се убедих колко лесно се изкарват пари в залата, как помагаш на хората с нещо, което ти доставя удоволствие, а и освен това поддържаш тялото си. Замислял съм се да имам собствен фитнес. Когато се върнах от Мексико, ми беше трудно да се мотивирам да работя тук, като знам какви бяха условията там. Но за да имах своя зала, беше много сериозна инвестиция и нямаше как да се случат нещата. 

- Колко вдигаш от лежанка? 
- Вече по-малко. Вдигал съм 110 кг, правил съм го максимум 15 пъти. Което е добре за човек, който тежи 90 кг.
 

- Казваш, че си приятел с колегите си в рап средите. Все пак имаш ли вражда с някого? 
- Абсолютно с никого. 

- Би ли записал парче със Спенс или 100 Кила, например?
- С абсолютно всеки бих записал парче. Например, не харесвам нещата на Криско, но и с него бих работил. 

- Защо не го харесваш?
- Неговото не е хип-хоп, а е поп, но бих направил и с него. Няма проблем, тъй като ще си има моя почерк.

- Може би не трябва да се изненадваме, още повече, че пропя и с Анелия... 
- С Анелия се получи много добре. Тя рапира идеално. Но парчето не излезе на бял свят. Всички щяхте да видите Анелия в светлина, в която не сте си представяли дори. Защо не излезе на бял свят ли? Заради неразбирателства с продуцентите й. Искаха да променят някои неща в парчето, но аз не позволих.

- В този ред на мисли - харесваш ли Анелия и слушаш ли нейни песни. Какво е мнението ти за поп-фолка?
- Харесвам я, няма как да направя парче с нея, ако не ме кефи. Не мога да кажа, че слушам всички чалга песни, но не отричам, че някои ги знам. С приятелка ми си пускаме вкъщи, пеем си и танцуваме. На участия на чалга певици обаче не ходя. 

- Кои бяха рапърите, на които си се възхищавал като малък?
- Ийзи-И (Ерик Райт) е първият рапър от "West Coast", когото харесвах. Заради него се кръстих ALEX P. Кефих се още на N.W.A... първия гангстерски рап - това е събирането на Доктор Дре и Айс Кюб - те са основоположниците на West Coast рапа. Основно като дете съм слушал само West Coast рап, това ме запали. 

- Кога рапърите в България ще печелите пари като в Америка? 
- Това никога няма да се случи. А и Америка е огромна страна, а ние сме малка. Печеля пари само от ходенето по участия. Скоро бях пак в Германия, където говорих с една певица, и като й обяснявам, че печеля само от участия, тя ми отвърна: "Това е парадокс. Как така ще печелиш само от участия?". 

- Радваш се на солидна фенска маса. Имало ли е случаи, например, по време на твое участие, фенки да припадат по теб? 
- Не, не, стига. Аз да не съм Майкъл Джексън. Нормално е да има интерес към мен, всеки изпълнител има фенска маса. Има хора, които ни следват. Много от почитателите ми са нахални и обсебващи, има и много светни хора. Това е маса, която е отражение на това, което правиш. Някои почитателки нахалстват, пишат ми разни неща, но това е нормално. Парираш го до някаква степен. Не само ние известните попадаме на някой, който не е добре с главата. Може да те види и в метрото, и да започне да те преследва, без да са те давали по телевизията и да си известен.

- Пътуваш ли с метрото?
- Разбира се. Даже сега, ако не беше дошъл при мен, щях да дойда аз при теб. Ако се наложи и с метрото.

- Как би се описал с няколко думи, какъв човек си? 
- Преди да се заема с рапа, бях скромен, но видях, че ако продължа така, ще умра от глад. Наистина бях много скромен и срамежлив. Но така нищо не става. Трябва да си комуникативен, да общуваш с хората. 

- Казваш, че от години не си ходил на "Герена" - на любимия стадион, но предполагам гледаш Левски по телевизията?
- Не ги гледам, човек. Разочарован съм от години. Дори не ги познавам сегашните футболисти на Левски, не знам имената им. 

- Кога би се върнал на стадиона?
- Ако има мач на звездите. Ако играят футболистите, които съм гледал едно време начело с Гибона и Наско Сираков, ще отида да ги гледам. Яд ме е, че не успях да отида на юбилейния мач на Христо Стоичков. Харесвам го, независимо, че е бил от ЦСКА. Той е от хората, които бяха качествени футболисти. Двамата с Гунди бяха много добри. Не бива да се дискутира кой е по-добър, защото всеки беше добър за времето си. 

- Стоиш ли до късно пред компютъра, за да гледаш НБА?
- Не. Откакто Майкъл Джордан не играе, не гледам НБА. От време на време си пускам клипчета - на Леброн Джеймс, Дерик Роуз, но да изгледам цял мач - нямам нерви. Баскетболът не е същият, стана много силов спорт. Играят с някакви кори, все едно ще се бият, не ми е красиво това.  

- Освен Джордан, кои са другите спортни легенди, на които се възхищаваш?
- На магията на Диего Марадона се възхищавах.

- А на Лео Меси? 
- На него не чак толкова. Да, и той е добър, техничен е, но няма нищо общо с Марадона. Диего играеше със самочувствие винаги, когато излизаше на терена. Именно заради него харесвам много аржентинския национален отбор. 

- Всички знаем обаче какво е вършил извън терена...
- И какво от това. Всеки има личен живот. Важно е какво върши на терена и дали го прави добре. Той определено си вършеше страхотно работата. Джордан също е висял по казината и е изхарчил милиони на хазарт. Но Майкъл Джордан е история. До ден-днешен няма такъв спортист като него. 

- Може би и ти си узнал, че синът на Джордан ще се жени за българка?
- Да, даже познавам задочно Радина, не сме чак приятели, но я знам коя е. Идвала е на мои участия. Тя е запалена по нашата музика, но от 2010 година не съм я виждал по партита. Силно се надявам да направят сватба и в България. Това ще бъде идеална възможност Майкъл Джордан да дойде тук и да го видя. А защо не и Радина и синът му да го направят дядо. Желая им го.

- Кой е най-добрият ни спортист в момента?
- Григор Димитров. Момчето излиза и дава всичко от себе си. В един момент ще започне да печели още повече. Само можем да му се радваме. 

- За какво мечтаеш, какво искаш да ти се случи в близките години?
- Искам да имам още деца, голямо семейство. Да съм жив и здрав и да ги отглеждам. Другите неща са преходни. Дали ще имаш една или две къщи, дали две или пет... или пък колко чифта кецове имаш в гардероба и колко якета - това не е важно. Истината е да имаш деца, да оставиш поколението си. Да ги отгледаш и възпитаваш. Защото като изчезнеш, да си оставил нещо. Всичко е преходно, това е истината.

- Кои са хората, с които работиш?
- Радостин Събев - Шошо, Ивайло Кинг - така е известен във "Фейсбук" пространството, Светльо Къслев, работил съм и с Гого Станев. Все хора, които са кадърни и се радвам, че ги познавам.

- Шофираш мощен джип, а не някоя спортна кола, например. Обичаш ли бързите скорости?
- Не, аз карам отскоро, приятелю. От май месец шофирам, иначе си имам книжка от 98-ма година. Все ме возеха. Не ми е готино в задръстванията в София, това е едно от най-гадните неща. Определено не съм привърженик на бързите скорости. 

- Ако не е тайна, колко печелиш от едно участие? 
- Нямаме ценоразпис. Преговаряме и за колкото се разберем. 

- Би ли разказал какви неприлични предложения си получавал от почитателки?
- Ти ме шокира! Да, има случки, но не ги взимам насериозно. Особено от някоя жена, която е изпила половин бутилка водка и идва и ти казва нещо. На другия ден сигурно изобщо не помни къде е била и с кого е говорила. 

- На какво учиш сина си? 
- Трудно е, защото сме много хората, които го възпитаваме. Аз, например, не му забранявам да стои на таблета или компютъра, но самият факт, че докато сме заедно, не го прави, ми стига. Отблъсквам го и му убивам интереса. Преди няколко дни беше с таблет в раницата и дори не го извади, докато бяхме заедно. 

- Слуша ли твоя музика?
- Да. Пуска си някои неща. А и той е край мен докато ги правим, чува ги. 

- Би ли го включил в някое от бъдещите си парчета?
- Може, много е артистичен.

- Koя книга четеш в момента?
- Довършвам автобиографията на Джордан. Неговият живот е много интересен, както и на всички известни личности. Хората не трябва да си мислят, че на легендите, на именитите спортисти, им е било лесно и просто са се родили под щастлива звезда. Чарли Чаплин между другото има уникална автобиография. Има доста пъстър живот - няколко жени, много деца, живот мечта има той.

- Ти с колко жени си бил?
- Никога не съм имал тетрадка, на която да си ги записвам. Не обичам да се рови в личния ми живот. Не искам да се знае много.

- Не си като Валери Божинов.
- Да, не съм като него. Той по-добре да беше известен с това, което е направил на футболния терен, а не с коя е бил. Все пак не е жена, той е мъж. Не е важно кой му е в леглото и коя му се въргаля в чаршафите. 

- Имаш ли се с някой от старото поколение - с Мишо Шамара, например, сега Биг Ша? 
- Да, много добри приятели сме. От него съм научил много. Имах и песни с Мишо. Мога да ви споделя една страхотна случка, от преживяване, което съм имал с него. Още бях млад и надъхан рапър. На един от концертите - на "Метод Мен", мисля, че беше, ние подгрявахме. Шамара се беше върнал от Щатите. И понеже в София винаги го има филма, че Варна е Ийст Коуст, а столицата сме Уест Коуст, започнаха да ни замерят с бутилки, докато бяхме на сцената. Аз видях кой метна една бутилка по нас, хванах я и тръгнах да я връщам към човека от публиката. Мишо ме спря, взе бутилката и я изхвърли зад нас. Да, може би щях да направя грешка, и добре че той се намеси. Публиката е една тълпа, която може да те смачка и не трябва да й отвръщаш с агресия. Бях на 24-25 години тогава. Бях готов да сляза долу и да го смажа, но Мишо ме спря. Той е човек с опит на сцена и ме посъветва кое е по-добре. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ