Преотстъпеният от Верона в ЦСКА гамбийски футболен национал Али Соу даде пространно интервю за агенция БЛИЦ. В него роденият на 14 юни 1994​ година нападател говори за своя живот, кога и как е започнал да тренира футбол, какво друго е практикувал преди това, какво обича да прави в свободното си време, както и по какъв начин е останал в историята на своята страна.

- Здравей, Али! Току що ми хрумна този въпрос - откъде идва името ти? Има ли нещо общо с голямата легенда в бокса Мохамед Али или е просто съвпадение?
- Не, не. Това име ми е дадено от родителите. Кръстен съм на чичо ми, който също носи името Али.

- Разкажи ни в какво семейство си израснал.
- По принцип семейството ми е от Гамбия. Там съм израснал. В момента обаче живеем в Италия. Там са брат ми, майка ми и баща ми.

- Брат ти играе ли футбол?
- Да, брат ми играе футбол също. В момента е част от отбор в Серия "Д".

- Разкажи нещо за детството си, щастливо ли бе то?
- Детството в Гамбия ми донесе голям опит. Мога да кажа, че научих много от него. Беше и лесно, и трудно. Не беше лесно, защото се раждаш на място, на което трябва да правиш избори - с какво искаш да се занимаваш. Нямаш много възможности. Трябва да избереш какво ще бъде най-добре за теб в бъдеще. Не беше лесно за мен да реша. Трябваше да взема много трудно решение - футболът или училището. Знаех, че футболът е моят изход. За щастие използвах своя шанс, но все още съжалявам, че не успях да завърша училище. Все пак съм щастлив, че успях да пробия и да стана професионален футболист. Това е много специално за мен и семейството ми.

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

- Имаш ли някого до себе си в момента?
- Мисля, че това е много лично (смее се). В момента нямам приятелка.

- Харесваш ли българките в такъв случай?
- Да, разбира се. В случая обаче не говорим дали харесвам някоя на външен вид. Те са хубави, но да бъдеш с някого е различно.

- Имаш ли деца?
- Нямам и деца, но смятам да започна да градя семейство скоро.

- Сам ли си в България?
- Семейството ми ще дойде тук, когато е свободно, но в момента съм сам. Малко е трудно, когато си далеч от вкъщи, но започвам да свиквам. Българите са добри. Нямам никакви проблеми тук. Чувствам го като дом.

- Харесва ли ти животът в София?
- Животът в София е хубав. Всъщност аз не съм от хората, които обичат да излизат много. Тук е толкова хубаво, че понякога и на мен ми се иска да изляза, но съм прекалено мързелив (смее се). Не знам много от София.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време тук?
- О, в свободното ми време винаги е скучно, защото или играя на плейстейшъна, или говоря с моето семейство. Второто е много важно за мен, защото ми повдига духа. Имам... всъщност не мисля, че имам нещо друго (смее се). Само гледам футбол, играя електронни игри и разговарям с приятели и семейството.

- Гледаш ли Шампионската лига?
- Да, гледах Ливърпул и Наполи (б.р. - срещата завърши 1:0). Беше много интересен мач. Той бе като финал, защото цялата група беше много тежка.

- Какви игри играеш на плейстейшъна?
- Най-много играя ФИФА. Обичам да избирам там по-слабите отбори, защото смятам, че съм прекалено добър (смее се). Играя онлайн, защото офлайн е скучно.

- Играеш ли с някои от съотборниците си?
- Все още не съм играл с някого от тях. Веднъж се разбрахме да играем на един лагер, но когато отидохме в хотела, там нямаше телевизор. Може би скоро ще играем заедно.

- Какво беше първото ти впечатление от България?
- Не бях идвал в България до трансфера ми. Имам един сънародник, който играе тук (б.р. - Аласана Мане от Етър). От него научих някои неща за София, за България, за прекрасните фенове, които имате.

- Допада ли ти българската кухня и имаш ли любимо ястие?
- Ако трябва да бъда честен, не знам все още каква е традиционната българска кухня, защото винаги ям едно и също - паста. Все още съм на италианската диета (смее се). Бих опитал от традиционната ви храна обаче.

- Обичаш ли музиката и какъв е любимият ти стил?
- Обожавам и слушам музика по цял ден. Любимият ми стил е хип-хопът.

- Знаеш ли някоя българска песен?
- Оо, да. Не разбирам думите, но музиката ви е много добра.

- Кажи името на някоя българска, която си слушал.
- Не знам име всъщност, но съм чувал за този тип музика - “чалга” (смее се).

- Имаш ли домашен любимец?
- Имах преди време куче, но вече нямам, защото няма как да го оставям само.

- Да минем на футбола. Как и на колко години започна да се занимаваш с най-обичаната по цял свят игра?
- Занимавам се сериозно с футбол от 15-годишен. Тогава реших да направя първата сериозна стъпка. Като дете играех просто за забавление. Един ден ме извикаха в националния отбор на Гамбия до 16 години и с него отидох на турнир в Италия. Там Киево ме видя и ми даде шанс. На професионално ниво Киево ми даде първия контракт.

- Тренирал ли си нещо друго преди футбола?
- Преди бях баскетболист, но обичам повече футбола. Вкъщи играех баскет с брат ми след тренировките ми по футбол. Харесвам също НБА, а Голдън Стейт е любимият ми отбор там. Възхищавам се на Стеф Къри и Кевин Дюрант.

- Играл ли си на друга позиция във футбола?
- Оо, да. В началото играех като вратар, бил съм централен защитник и халф също. Така беше, докато започнах да се занимавам много сериозно с футбола. Бях много добър вратар обаче (смее се). Петър Шмайхел ми беше любимец...

- Имаш ли футболен идол и кой е той?
- Да, разбира се. Тиери Анри беше любимият ми футболист. Харесах го покрай Арсенал, който е любимият ми тим.

- Ти стана първият гамбиец с трансфер в Серия “А”. Как приеха този факт в твоята родина?
- Това беше голямо удовлетворение за мен. Аз написах история за гамбийците. Това сякаш отвори вратите за моите братя. След това много мои сънародници дойдоха в Италия. Не мисля, че някой знаеше за гамбийските футболисти преди, но ние имаме много, много талантливи играчи. Има и по-добри от мен. Да, аз съм щастливец, че съм първият, но нещата стават все по-сериозни в нашата страна. Хората в Гамбия оценяват много това, което направих. Това е нещо, което ще ми остане завинаги, защото първият си е първи.

- Да минем на ЦСКА. Как се стигна до трансфера ти в България?
- Трансферният пазар бе голям, но мениджърът ми разгледа всички оферти и ми обясни ситуацията в ЦСКА. Че това е толкова голям клуб, със сериозна организация и много фенове. Това ме накара да взема това решение. Не може да се иска повече от един отбор.

- Преди да дойдеш в ЦСКА, бе част от албанския Скендербеу. Отборът бе изваден за цели 10 години от европейските турнири заради уреждане на повече от 50 мача. Как ще коментираш това?
- Доколкото знам това се е случило преди 3 години, но решението на УЕФА стана факт миналата година. Като цяло не знам нищо по въпроса. Тези неща се случиха, когато бях там, но аз нямах идея. Това е много странно нещо. Все пак не знам никакви подробности.

- Тук вече игра във вечното дерби на България. Как ще опишеш атмосферата по време на мача?
- О, моето мнение е позитивно. Атмосферата бе прекрасна. За нас футболистите е важно, когато има такъв тон по време на мача. Кара ни да даваме всичко от себе си. Ние го направихме срещу Левски, но за съжаление нямахме късмет. Феновете обаче са невероятни.

- За финал. Искаш ли да предадеш някакво послание към феновете на ЦСКА?
- Разбира се, само ЦСКА (б.р. - казва го на чист български).
Звезделин ХРИСТОВ/БЛИЦ СПОРТ