Анатоли Нанков е легенда на ЦСКА. Той е последният капитан на „червените”, вдигал шампионската титла и Купата на България в един сезон – 1996/97. В момента Толята е помощник-треньор на Стойчо Младенов в казахстанския Кайсар. Нанков днес става на 50 години и БЛИЦ го потърси на интервю. Желаем му здраве, победи и семеен уют!

-Каква равносметка си направи на 50 години – какво си успял и какво не си успял да постигнеш в живота?
-О, честно казано, аз не съм по равносметките, но съм доволен от спортния си живот. Радвам се, че останах във футбола и продължих като треньор. Това ме прави щастлив. В личен план мога да кажа, че също съм щастлив човек.

-Къде ще отпразнуваш юбилея?
-В Алмати – бившата столица на Казахстан и най-хубавия град. Тук съм с треньорския ни екип на Кайсар. Ще празнувам в компанията на Стойчо Младенов, Тодор Янчев и д-р Иван Дойчев.

-Връщам те назад във времето. Как и къде направи първите си стъпки във футбола?
-Завърших спортното училище в Русе. Там бяха първите ми стъпки във футбола. Приеха ме в пети клас. Човекът, който ми подаде ръка и беше неотлъчно до мен, е Любен Марков. Той е първият ми треньор. Беше ми наставник от пети клас чак до първия отбор на Дунав. На него дължа страшно много.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

-В какво семейство отрасна – бедно или богато?
-Напълно нормално семейство. То по времето на социализма нямаше много бедни и много богати. Майка ми и баща ми са работещи хора. Нито богати, нито бедни. От нищо не съм бил лишаван. Получавах много любов от родителите ми, за което им благодаря от сърце! Имам сестра Маргарита, която е три години по-малка от мен. С нея не разбирахме чудесно, разбираме се и до ден-днешен.

-От Дунав преминаваш в Славия. Как се осъществи трансферът?
-Трябваше да влизам в казармата и ЦСКА ме искаше. Славия обаче също прояви интерес. Тогава треньор на „белите” беше Иван Вуцов, лека му пръст. Той надделя в битката над клуба на сърцето ми и се озовах на „Овча купел”. Като войник играх една година с белия екип. Малко преди да се уволня, преминах в ЦСКА. Имаше трансферна сума – май беше 150 000 лева. Заплатиха я и отидох на Армията.

-Защо още от малък си цесекар?
-Цесекар съм по наследство. Баща ми е от най-върлите фенове на ЦСКА и покрай него се запалих и станах армеец. В моята рода няма привърженик на друг отбор – всички са червени! Като дете помня големите победи в Европа – над Нотингам, Ливърпул, Монако, Реал Сосиедад, Байерн. Тогава Стойчо Младенов блестеше с армейския екип на европейската сцена и никога не съм предполагал, че един ден той ще ми бъде треньор, а впоследствие аз ще му стана помощник.

-Помниш ли двата му гола срещу Ливърпул?
-Как, разбира се, още са пред очите ми. Има обаче една интересна история, свързана с мача с Ливърпул на 17 март 1982 година, която много пъти съм разказвал на Старшията, но не съм говорил за нея пред медиите. Тогава бях в спортното училище в Русе. В общежитието имаше само един телевизор, който беше поставен в една голяма стая. Там се бяхме събрали десетки спортисти, за да гледаме четвъртфиналния реванш за КЕШ. Имаше не само футболисти, но и боксьори, борци, акробати. И не всички бяха за ЦСКА. Левскарите подкрепяха Ливърпул., макар че цесекарите преобладавахме. При първия гол на Стойчо Младенов аз и повечето в стаята подскочихме от радост. Имах обаче нещастието да стоя до един борец, който се оказа левскар. Такъв шамар ми отвъртя, че направо не знаех какво се случва. Та и досега се смеем със Старшията и му казвам, че едно време заради него съм ял шамар. После при втория гол радостта ни беше голяма, макар че аз се стараех да не викам толкова много (смее се).

-Имаш две титли на България като играч на ЦСКА – през 1992 и през 1997 година. Коя е по-сладката?
-1997 година ми е по-сладка, защото бях капитан на отбора, а освен това направихме дубъл, след като спечелихме и Купата на България. Неприятното е, че оттогава досега ЦСКА не е постигал дубъл. Трудно мога да си обясня на какво се дължи това, но е факт. Пожелавам обаче на всички фенове на отбора скоро да преживеят двойно щастие.

-Кои са головете, които никога няма да забравиш?
-Двата гола срещу Стяуа в Букурещ през юли 1997 година. Тогава играх силно, след като подадох и за третото попадение. Мачът завърши 3:3, а аз получих червен картон.

-Казваш червен картон – ти беше скромен футболист и много далеч от скандалите, но тогава в рамките на един месец получи два червени картона. Първо в Букурещ, а после и в световната квалификация срещу Израел в София, когато спечелихме с 1:0?
-Ами аз винаги се раздавах максимално на терена и понякога прегарях на терена. След една година на световното във Франция пак получих червен картон – в мача с Парагвай. Треньорите тогава ми казваха: Анатоли, когато играеш силно, все ти вдигат червени картони.  И май беше така...

-През същата 1997 година, когато ЦСКА игра със Стяуа, а България с Израел, Локо (Сф) плати 1 милион марки на „червените” за теб. Това беше много голям и сензационен трансфер за онези години?
-Така е. Странното е, че месеци преди това за мен бяха пристигнали оферти от германския Волфсбург и от два турски отбора. Но тогавашният президент на ЦСКА Илия Павлов, лека му пръст, отказа да ме продаде. Каза, че съм непродаваем. По-късно обаче клубът изпадна във финансова криза и се стигна до продажбата ми в Локо (София). Да, парите, които Николай Гигов плати за мен, никак не бяха малки за тези времена. По същото време Христо Бонев беше треньор и на националния отбор, и на столичните „железничари”, което също оказа влияние за трансфера ми.

-Зад граница си играл в Китай и в Полша.
- В Полша клубът фалира и нямам добри спомени от престоя ми там. Виж в Китай беше друго. Китайците тъкмо бяха дали старт на своята футболна революция. Изкарах една успешна година. Станах голмайстор на отбора и се представих на висота.

-В националния отбор имаш 17 мача. Какви спомени пазиш от мачовете за България?
-Споменах ви вече за световната квалификация с Израел през август 1997 година. Мачът беше от голямо значение за нас и ние спечелихме с 1:0. Атаката започна през мен, премина през Лечков и Емо Костадинов, за да се стигне до брилянтния гол на Любослав Пенев. Двайсетина дни по-късно победихме и Русия в София също с 1:0 и се класирахме на Мондиала. За мен е чест, че участвах на световното първенство във Франция през 1998 година. За съжаление оттогава България не е била на най-големия футболен форум. Единствено играхме на Европейското в Португалия през 2004 година.

-Много години вече си със Стойчо Младенов. Какво научи от него?
- 12-13 години сме заедно и повечето време сме в чужбина – Египет, Саудитска Арабия, сега в Казахстан. Имаме и два престоя в ЦСКА – те са трудни, но сладки. Научих много неща от Старшията – той е изключителен професионалист. При него отпускане няма. А извън терена е прекрасен човек и голям приятел. Благодаря му за всичко.

- На финала на нашия разговор няма как да не те попитам за племенника ти Валентин Антов?
- Валентин е бъдещето на ЦСКА. Изключително талантливо и упорито момче. Малко са футболистите на 17 година, които пробиват и се налагат в мъжкия отбор на „Армията”. Вальо има голям потенциал, дано му дадат шанс да го развие изцяло в ЦСКА Има всички качества да играе голям футбол, пожелавам му го от сърце!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ