На 22.11, петък, българският волейбол отбеляза едно голямо завръщане. След 17 месеца отсъствие в националния тим се завърна разпределителят Андрей Жеков. В Христовата си възраст софиянецът, израсъл в школата на Славия, реши отново да облече фланелката на България. Часове след новата стъпка в кариерата си Андрей, който през лятото на миналата година се оттегли от спорта като цяло, бе любезен да говори откровено пред “Меридиан Мач” от дома си в Констанца.
- Андрей, трудно ли беше решението ти?
- Не беше лесно, честно да ти кажа. У мен има още натрупана горчивина. От друга страна интересът към мен от страна на ръководството на федерацията и националния отбор бе продължителен. Това от една страна ме ласкае, но важното е да помогна на отбора в световната квалификация в Чехия през януари. След като се върнах на клубно ниво, като подписах с Томис (Констанца), стигнах и до решението отново да стана част от националния отбор на България. Това е една огромна отговорност, най-вече към самия себе си, защото родината е над всичко. Да играя за България оставя на заден план всякакви други неща, които стават дребни и незначителни. Вече не съм толкова млад, затова и трябваше много добре да преценя дали да приема поканата на федерацията да се завърна.
- Защо говориш за години? Ти си само на 33. Сръбският разпределител Никола Гърбич продължава да играе на 40, на тази възраст Маурисио Лима и Паоло Тофоли все още бяха в националните отбори на Бразилия и Италия...
- Да, така е, специално за поста разпределител годините ми не са чак толкова много. Но има нещо друго - колкото повече напредва възрастта, толкова повече прагът ти на търпимост пада Когато си по-млад, можеш да понесеш повече неща. После постепенно почваш да се дразниш повече и да не приемаш всичко, което се случва около теб. А има хора, които те мачкат, катерят се върху теб и така напредват. И крайният резултат е, че са успели професионалисти. Но покрай тяхното напредване ти страдаш.
- Ще излезе ли наяве цялата истина за твоето отказване от волейбола миналата година, непосредствено преди олимпиадата?
- Истината е, че аз си дадох сметка пред себе си за реалната ситуация в онзи момент. Просто нямаше да бъда полезен на отбора. Да, щях да участвам на втора олимпиада, но това мое участие щеше да бъде едно присъствие. Нямам нужда от това, не ме блазни. Някои са доволни да са там, хората да ги виждат, че са живи Аз не съм такъв тип. Въпросът е, че винаги съм си патил от честността. Така стана и по време на двете олимпийски квалификации миналата година и последвалите събития. Не се чувствам употребен, по-скоро разочарован от събитията тогава покрай напускането на Радостин Стойчев точно след класирането за олимпиадата. Но в крайна сметка няма значение. Всичко се вижда, всеки си прави изводите.
- Сега, като теглиш чертата, какво спечели и ти какво загуби от оттеглянето си от волейбола за една година?
- Спечелих може би повече, отколкото загубих. Горчивината, за която стана въпрос в началото на нашия разговор, трябваше да се отмие по някакъв начин. А и в един момент осъзнаваш, че семейството ти е по-важно от работата. Равносметката от решението ми е, че върнах часовника си с една година назад. Сега съм значително по-спокоен, а за това допринесе е предложението на Мартин Стоев да заиграя в Томис. Благодарен съм му и ще се старая да не го подведа.
- Когато Матей Казийски бойкотира националния отбор миналото лято в знак на солидарност с тръгналия си селекционер Радостин Стойчев, а ти се оттегли, започна усилено да се насажда внушението, че на олимпиадата сме нямали звезди, но сме имали отбор. Това подразни ли те?
- Аз бях открит пред момчетата от отбора и ръководството , като им казах как се чувствам и защо се оттеглям. Радвам се, че момчетата успяха да направят хубав турнир в Лондон, че са в световния елит. Отборът е над всичко Така че няма защо да се дразня.
- Има ли комуникация между теб и Матей Казийски, който продължава бойкота ти, докато не се изпълнят определени негови условия?
- Видяхме с два пъти с Матей - в Турция, където бяхме с Томис на турнир и в мача с неговия Халкбанк в Румъния за Шампионската лига. Не сме говорили обаче нито за моето, нито за неговото връщане. Обсъждахме нещата от живота.
- Ти самият постави ли условия, за да се върнеш, при които да се върнеш в националния отбор?
- Нека първо да уточня, че в разговора си с президента на федерацията - господин Данчо Лазаров, аз изразих официално готовност да се завърна в отбора, ако националният селекционер Камило Плачи ме включи в списъка си. Условия не съм поставял, не съм такъв човек просто.
- Значи приемаш, че може да не си капитан и ще се примириш да си втори разпределител?
- Абсолютно, важното е да съм полезен на България така, както прецени селекционерът. Отборът си има капитан и това е Тодор Алексиев. Иначе всички са наясно с качествата и с това кой може да ми бъде конкуренция и кой - не.
- Напълно наясно ли си със ситуацията в националния отбор в момента?
- Да, дал съм си сметка къде се връщам. Виж, във всеки отбор има вътрешни търкания. Но както е в едно семейство, всичко трябва да си остава зад вратата. Феновете, които подкрепят толкова години националния отбор по волейбол на България, не са наясно с проблемите, а и може би въобще не се интересуват от тях. За тях е важно ние да побеждаваме. Вече остава на нас, по-опитните, да регулираме нещата вътре в отбора така, че личностните конфликти и претенции да не си личат от играта и резултатите. Напълно съм открит и добронамерен, какъвто винаги съм бил. Всичко в края на краищата е за доброта на България...
